Мелник пред избор: селски статут като шанс за ново развитие
-
- септември 6, 2025
Мелник отдавна живее със славата на най-малкия град в България. С население под двеста души и с изключителен исторически и архитектурен облик, той е по-скоро музей на открито, отколкото живо градско ядро. Новата идея, която набира подкрепа сред местни предприемачи и експерти, е Мелник да се откаже от градския си статут и да се трансформира в село. На пръв поглед това изглежда като отстъпление, но в действителност е прагматична бизнес тактика, която може да се окаже ключова за бъдещото му развитие, коментират за информационна агенция www.toppresa.com икономисти и хора от бранша.
Причината е в правилата за достъп до европейско финансиране. Програмата за развитие на селските райони дава преференции за населени места със селски статут, които развиват земеделие, туризъм и местни услуги. В сегашната си форма Мелник е извън обхвата на някои от мерките, които финансират именно дейностите, характерни за него – лозарство, производство на хранителни продукти и туристически услуги. Промяната на статута ще отвори възможности за безвъзмездни инвестиции, които да укрепят икономическата база и да спрат процеса на обезлюдяване.
„Това е типичен случай, в който икономическата логика надделява над символиката,“ казва доц. Георги Мавродиев, преподавател по регионално развитие в УНСС. „Мелник има нужда от нови стимули. Като село, той ще получи достъп до механизми, които в момента са му забранени. Това е смяна на рамката, а не на идентичността.“
Особено голямо значение имат мерките за подпомагане на млади фермери и лозари. „Виното на Мелник е познато в цял свят, но за да се поддържа конкурентоспособно, са нужни инвестиции в техника и нови насаждения. Програмите за селските райони дават именно това – ресурс за модернизация и разширяване,“ коментира Иван Николов, винопроизводител от региона. Според него, ако градът премине към статут на село, местните изби ще могат да получат финансиране до 200 хил. евро по мярка 6.4 за развитие на паралелни дейности като дегустационни зали, ресторанти и туристически услуги.
Местният бизнес също гледа на идеята като на шанс. „Туристите идват за атмосферата и за вкусовете. Ако им предложим не само вино, а и качествени месни и млечни продукти, ще ги задържим по-дълго. Но това изисква финансиране за малки стопанства. Без статут на село няма как да го получим,“ казва Мария Стоянова, собственик на къща за гости в Мелник.
| Програма/мярка | Какво финансира | Размер на помощта |
|---|---|---|
| Мярка 6.4 ПРСР | Неселскостопански дейности – къщи за гости, ресторанти, услуги | до 200 000 € |
| Подпомагане на млади фермери | Стартиране и развитие на стопанства, включително лозя и трайни насаждения | 30 000–40 000 € |
| Подмярка 7.2 | Инфраструктура – водоснабдяване, пътища, обществени услуги | до 1 млн. € |
Тези средства вече са преобразили редица села в България, които успешно комбинират аграрно производство и туризъм. Разликата е, че Мелник разполага със световно разпознаваемо име и уникална културна идентичност, което му дава значително по-силна стартова позиция.
Въпросът е дали местната власт ще има смелостта да предприеме формалната промяна. „Не става дума за отнемане на престиж, а за инвестиция в бъдещето,“ обобщава икономистът Мавродиев. Ако остане град, Мелник ще продължи да се топи в статистиката на обезлюдените региони. Ако стане село, може да се превърне в пример как европейските политики работят в полза на малките общности.
Икономиката е безпристрастна. А сметката показва, че селският статут е най-добрият шанс за Мелник да остане жив, заключава анализ на www.toppresa.com.
Be the first to leave a review.
