0:3: Българското лицемерие и испанският футбол- защо пълним стадиона само за чуждите?
-
- септември 5, 2025
Стадион пълен – но с чии сърца? Националният стадион „Васил Левски“ отдавна не беше виждал такъв наплив – над 40 000 души се стекоха за мача България – Испания. Резултатът е ясен: 0:3 още до почивката, без шанс за обрат. Но истинският въпрос не е за головете, а за публиката. Защо напълнихме стадиона? От любов към България или от любопитство към Испания?
Аплодисменти за чуждите
Когато Оярсабал откри резултата, половината трибуни аплодираха. При гола на Кукуреля – същото. А когато Мерино с глава направи 0:3, сякаш видяхме повече радост, отколкото болка. Българските футболисти получиха спорадични възгласи „айде, българи“, докато испанските звезди обираха овациите. Фланелки на Барселона, Реал и Атлетико, плакати с имената на Ямал и Кукуреля, деца, които не мечтаят да играят в „Лудогорец“, а да си направят селфи с испанския национал. Това ли е „подкрепа“?
Футболният комплекс на българина „Истинският фен на България е като мираж – всички говорят за него, но никой не го вижда“, пошегува се журналист в социалните мрежи. И наистина – у нас футболът отдавна е превърнат в разочарование: скандали, бездействие, провали. Лесно е да забравим за собствените си неуспехи и да се възхищаваме на чуждите. Испания е марка, символ на качество, футболна фабрика. България? Вечна „надежда“, която отдавна не идва.
Публиката като публика, но не и като нация
Да загубиш от Испания не е срамно – те са световна сила. Но да ръкопляскаш на противника, докато твоя отбор е унижаван – това е истинската трагедия. Българите пълнят стадиона само когато идват чужди звезди. Нашите момчета играят пред полупразни трибуни. И после се чудим защо липсва дух, защо няма самочувствие, защо националният отбор изглежда обречен още преди първия съдийски сигнал.
Въпросът без отговор
Докога ще продължаваме така? Докога ще сме публика на чужди спектакли, вместо да бъдем нация зад своя отбор? Докога ще се вълнуваме от головете на другите и ще приемаме нашите загуби като неизбежна съдба?
Снощи Испания ни победи с 0:3. Но истинската загуба не беше на терена. Истинската загуба беше по трибуните – там, където българите за пореден път показаха, че могат да се вълнуват повече от чуждите, отколкото от своите.
Be the first to leave a review.
