Голям проблем с минималната заплата: Задава ли се поредна криза през 2026 г. и какво не е наред
-
- август 16, 2025
Какъв ще е размерът на минималната работна заплата и какви са ефектите от запазването на сегашния механизъм за нейното определяне
След като НСИ публикува данните за размера на средната работна заплата за второто тримесечие на 2025 година, темата за минималната заплата отново стана актуална. От 1 януари 2026 г. МРЗ ще бъде 1212 лв. (620 евро), което представлява увеличение с 12,53% спрямо настоящото ѝ ниво, показва анализ на Института за пазарна икономика.
Възнагражденията за труд би трябвало да бъдат пряко отражение на производителността на работника според най-основните икономически принципи. Затова, когато заплата, особено МРЗ, която оказва влияние върху цялата икономика, се определя без оглед на производителността в различните сектори, това може да доведе до изкривявания на пазара на труда.
Каква е връзката между производителността на труда, средните секторните заплати и МРЗ
Темпът на повишаване на минималната заплата често се разминава с темповете на растеж на производителността в почти всички отрасли. Най-осезаемо това личи през 2024 г., когато за първи път е приложено правилото за определяне на МРЗ като 50% от средната брутна работна заплата – тогава увеличението на минималната заплата изпреварва значително ръста на производителността във всеки един от секторите.
Това разминаване между ръста на заплащането и производителността на труда има сериозни последици за структурата и устойчивостта на пазара на труда. Когато МРЗ се определя административно и е еднаква за цялата икономика, тя изпраща един и същ сигнал за стойността на труда във всички сектори, пренебрегвайки съществените различия в тяхната ефективност. Това поставя нископроизводителните отрасли под особено голям натиск – работодателите са изправени пред по-високи разходи за труд, които не се компенсират с по-голям обем или по-високо качество на продукцията. В резултат ресурсите често се пренасочват от по-ефективни дейности към покриване на тези разходи, или фирмите са принудени да свият заетостта.
Ниска или дори намаляваща производителност
Друг проблем, който произтича от този дисбаланс, се наблюдава в отраслите с ниска или дори намаляваща производителност, като например в селското стопанство и част от индустрията през 2023 година. В тези случаи всяко покачване на минималната работна заплата поставя работодателите в особено затруднено положение. За много от тях изплащането на по-високите възнаграждения в рамките на закона става финансово непосилно.
Двата варианта за справяне с тази ситуация са или преминаване към неформална заетост, при която договорите и осигуровките се заобикалят, или инвестиции в автоматизация, която намалява нуждата от човешки труд. И в двата случая резултатът е сходен: по-малко работни места и намаляване на формалната заетост. Като се имат предвид стабилните и ниски нива на безработица в България през последните години, може с висока степен на вероятност да се предположи, че ефектът в по-голяма степен се проявява чрез преминаване към сивия сектор, отколкото чрез ръст на официалната безработица.
Между 2020 и 2023 г. съотношението между минималната и средната работна заплата в повечето сектори намалява или остава стабилно. Това се дължи на по-бързия ръст на средните възнаграждения спрямо минималната заплата, особено в сектори с по-висока производителност, където натискът върху разходите за труд е по-слаб. Например в индустрията делът на МРЗ спада от 35,12% през 2020 г. до 33,74% през 2023 г., а в селското, горско и рибно стопанство, от 55,08% до 53,17% за същия период.
След 2023 г. тенденцията рязко се обръща. През 2024 г. в индустрията делът на МРЗ скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори в секторите с висока производителност, като информационни и творчески услуги, се отчита ръст от 15,71% до 17,67%, а във финансовите и застрахователни дейности – от 26,01% до 27,28%. Този скок съвпада с административното увеличение на МРЗ през 2024 г., което изпреварва темпа на нарастване на средните заплати, особено в по-нископроизводителните отрасли.
Икономическите ефекти от подобни промени варират по сектори. В отрасли с висок дял на заетите на МРЗ (над 50%) това води до значително нарастване на разходите за труд, което поставя под силен натиск работодателите с ограничена производителност. Подобен натиск повишава риска от разширяване на сивия сектор и намаляване на официалната заетост.
Анализът на движението на минималната работна заплата през последните години показва, че съществуващият подход към нейното определяне има съществени ограничения. Настоящата практика за определяне на минималната работна заплата в България, особено формулата, въведена през 2023 г., показва значителни ограничения като инструмент за регулиране на пазара на труда. Когато МРЗ се изчислява единствено като процент от средната заплата, без да отчита секторните различия в производителността (а и регионалните), резултатът е системно изкривяване на възнагражденията. Това поставя нископроизводителните отрасли под непропорционален натиск, увеличава разходите за труд и насърчава преминаването към сивия сектор, вместо да стимулира реален икономически растеж, предаде pariteni.bg. Според правилото, въведено през 2023 г., размерът на МРЗ за следващата календарна година трябва да се определя до 1 септември на текущата година и да бъде равен на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, обхващащ последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Промените
Размерът на МРЗ за тази година е 1077 г. Според Кодекса на труда МРЗ за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Преди да излезе проектът на ПМС за минималната заплата синдикати и работодатели, заедно с експерти на социалното министерство, водиха разговори за механизма за нейното определение, като синдикатите настояваха МРЗ да отчита издръжката на живот. Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че ако остане сегашният механизъм, МРЗ за следващата година ще бъде около 1200 лв. Имаше разговори в работната група в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, но в крайна сметка не успяхме да се разберем с бизнеса, заяви за БТА Любослав Костов, главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО). Така най-малкото, което българският работник заслужава, е да се приложи действащото законодателство – формулата за размера на МРЗ, посочена в чл. 244 на Кодекса на труда, коментира той. По думите му при запазването на сегашния механизъм, МРЗ догодина ще бъде 1213 лв. Тъй като формулата дава 1212, 87 лв., съответно трябва да се закръгли към по-високото, уточни Костов. МРЗ не е адекватна, тъй като не отчита издръжката за живот, посочи той. Според икономиста обаче се отчита като положителна тенденция нарастването на минималната заплата през последните три години. „1213 лв. спрямо 1077 лв. е 12% ръст, и дай Боже така да се запазят тези ръстове“, заяви Костов. Най-вероятно на никого няма да стигне това увеличение, но бих казал, че скъсяваме времето, за което достигаме определен ръст на минималните доходи, посочи той. Главният икономист на КНСБ каза, че се очаква социалният министър да спази закона и да предложи размер на МРЗ за 2026 г. според сегашната разпоредба. През септември трябва да се състои и заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където социалните партньори да обсъдят новия размер.
По всичко личи, че ще бъде изпуснат срокът за каквато и да е промяна в Кодекса на труда, коментира за БТА д-р Теодор Дечев, директор „Икономически политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще се задейства сегашният текст и минималната работна заплата ще бъде задействана по сегашната формула, която според нас е вредна, дори противоречаща на Конвенцията на Международната организация на труда за минималната работна заплата, каза той. По думите му работодателите са положили усилия да се договорят със синдикатите, за да се създаде механизъм за договаряне за МРЗ.
Консенсус
Години наред социалните партньори не могат да стигнат до консенсус относно МРЗ, коментира за БТА бившият социален министър Христина Христова. Според нея синдикатите наблягат на това, че МРЗ е социална категория и с нея един работещ трябва да може да посрещне основни си жизнени потребности и да си закупи основни стоки и услуги, а работодателите акцентират върху това, че МРЗ е икономическа категория, отразяваща приноса на човека в трудовия процес. Христова счита, че основополагащо трябва да е това, че МРЗ не е социално плащане, а е доход, свързан с определено количество и качество на труд. Последните три – четири години размерът на минималната заплата се повишава, заяви Христова. Според нея обаче се е оказало проблем това, че минималната заплата се доближава до средната такава в някои региони. Въведеният в Кодекса на труда „автоматизъм“ за определяне размера на МРЗ няма логично обяснение и обезсмисля социалния диалог, смята бившият социален министър.
Be the first to leave a review.
