Утре е 15 август: Успение Богородично – денят, който събира вярата на Неврокопско
Денят на Успение Богородично – най-светлият и почитан празник, посветен на Божията Майка. На много места, включително в Гоце Делчев и околните села като Огняново, Добротино, Баничан, Илинден и още много в Неврокопско, хората се подготвят да отбележат този свят ден с дълбока почит и надежда.
Според преданието, на този ден Света Богородица, навършила 64 години, напуска земния живот. Но нейната смърт не е край, а начало – „успение“, мирно заспиване, което я отвежда в царството на нейния Син.
Три дни преди това събитие, архангел Гавраил ѝ носи благата вест, че Бог я призовава при Себе Си. Нейното последно желание е да събере всички Свети апостоли около себе си. По чудодеен начин те се събират пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, за да бъдат свидетели на това велико събитие.
Три дни по-късно, самият Иисус Христос слиза от небето, за да приеме душата на Своята Майка. Тя е положена в пещера край Гетсимания, а входът ѝ е затворен с камък. Когато няколко дни по-късно закъснелият апостол Тома отваря гробницата, за да се поклони, намира само нейната плащеница.
В този миг, докато апостолите се хранят заедно, те чуват ангелско пеене и виждат Божията майка, обкръжена от ангели в облаците, която им дава надежда с думите: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ Това е вечното обещание за нейното присъствие и закрила над всички нас.
В памет на нейното явяване, на 15 август се отслужва тържествена литургия и се прави „въздигане на хляба“. Този празник символизира не само почитта към нейната земна кончина, но и вярата във вечния живот и божествената ѝ роля като застъпница за човешкия род.
Храмът в Гоце Делчев, който пази история и вяра
В Гоце Делчев празникът е особено почитан, тъй като местната църква носи името „Успение Богородично“. Според изследователя Николай Даутов, историята на този внушителен храм започва още през 20-те години на XIX век.
Нуждата от по-голям храм за нарастващата българска общност в Неврокоп води до решението за строеж. Разрешението е получено през 1830 г., а градежът, прекъснат за кратко от чумна епидемия, е завършен и осветен през 1838 г. Тази църква е била свидетел на исторически събития, включително на борбата между Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия през втората половина на XIX век. Макар за известно време да е била в ръцете на патриаршистите, през 1913 г., след Междусъюзническата война, храмът отново се връща под ведомството на Неврокопската българска епархия.
Днес той е действащ православен храм и паметник на културата с местно значение.
Архитектурата на храма е трикорабна псевдобазилика, изградена от камъни и тухли, като в зидарията са вградени дори късноантични елементи. Едно от най-ценните съкровища на църквата е нейният интериор. Иконостасът, макар и дъсчен, е украсен с изящни дърворезбени елементи.
Много от иконите, датиращи от периода 1846–1862 г., са дело на видни зографи – Димитър Молеров от Банската художествена школа и Серги Георгиев от Неврокоп. Всичко това прави храма не просто място за молитва, а истинско произведение на изкуството и пазител на българската история и култура.
Празникът на Успение Богородично ни напомня, че вярата е жива и че историята, съхранена в старите църкви и предания, продължава да ни свързва със същността на нашата култура и традиции.
Утре, на 15 август, нека отдадем почит на Божията майка, която и до днес стои като застъпница и утеха за всички, търсещи спасение и мир.
Be the first to leave a review.