Параклис на Седемте рилски езера: духовно средище или още една тухла в бетонирането на свещената ни природа?
-
- август 12, 2025
Нечелите Библията си умират да говорят за християнство, но и „Отче наш“ дори не знаят; не знаят и в кое Евангелие да го намерят. Не знаят и Евангелие какво е. За какво им е на тях храм или параклис? За патриотични снимки в Instagram?
Новината, че на Седемте рилски езера ще се строи параклис, посветен на Св. Иван Рилски, разтърси медийното пространство, екоактивисти, планинари и кой ли още не. За едни това е сбъдване на дългогодишна мечта – духовно средище високо в планината. За други – още един пирон в ковчега на уникалната рилска природа, която вече страда под натиска на туристи, джипове и бетон.
Идеята за параклис там не е нова – тя е на повече от 40 години. Мястото вече е определено – до информационния център и спасителната служба. Архиерейският наместник на Дупнишката духовна околия отец Георги Паликарски от години се бори за реализацията ѝ. „Надяваме се да има стабилно управление и да построим малък параклис, около 25 кв. метра. Да бъде човек по-близо до Бога, да има къде да се помоли“, казва той.
Отецът е категоричен – финансирането ще дойде от дарения и ще бъде събрано за месец. Очаква разрешение от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), защото теренът е в защитена зона. Според него опозицията от страна на природозащитниците е повече за „пиар“, отколкото от реална загриженост.
Туристи, планинари и екоактивисти: Цимент, бетон, фасове, сега и храм ще строят. А за мол и кафенце дали ще има време?
Противниците на идеята напомнят, че нито една сграда не се появява „от нищото“. Дори най-малкият параклис означава вкарване на строителна техника в сърцето на планината, разораване на терени, транспорт на материали, шум, отпадъци – и трайни белези в ландшафта. Опасенията не са без основание.
Седемте рилски езера са оцелели хиляди години, но откакто лифтът улесни достъпа, започнаха да се превръщат в блата. Туристите, които вместо да носят тишина и уважение, оставят фасове, пластмасови чашки, кенчета бира и кутии от храна, променят средата. Появиха се и джипове, които карат до самите езера – за тези, на които не им се върви или чакат „по-специално“ изживяване.
Св. Иван Рилски, на когото ще бъде посветен параклисът, е живял в пещера, хранил се е с треви и корени, живял е сред дивата природа в хармония с нея. Сега някой извади от нафталина идея, „отлежавала“ 40+ години, за да прави параклис на Седемте рилски езера. И да го посвети на Свети Иван Рилски.Това е един парадокс който е труден за преглъщане.
Показност вместо вяра? Какви са мненията?
В България отдавна съществува своеобразна „мания“ да се демонстрира вяра чрез символи – храмове, параклиси, пилони – но не и чрез дела. Хора, които нито знаят „Отче наш“, нито са чели Библията, с готовност ще те „разкъсат“ в защита на „вярата“.
Накичени със златни кръстове, но готови да плюят по ближния; да откраднат, да прелюбодействат и да бият – тези „християни“ често възприемат религията като принадлежност към клуб или футболен отбор. Християнството се превръща в реквизит за патриотична снимка в Instagram, а храмовете – в туристически забележителности за снимка, не за молитва.
Иронията не е изгубена тук, но когато става дума за светостта на природата на България, ми е малко трудно да видя смешното в ситуацията. Оценявам тъпотата, която е толкова автентична, че чак е комедийна…
… но просто ми е трудно да се засмея.
Не знам откъде да започна… От Седемте рилски езера ли?—които са оцелели хиляди години, но откакто лифтовете докараха дебело*ъзниците, започнаха да се превръщат в блата. С дебело*ъзниците, дето си умират от кеф да хапнат и пийнат горе и да си хвърлят фасовете, разбира се, довтасаха и тарикатите с джиповете, които с*рат допълнително по природата, качвайки част от дебело*ъзниците вместо лифта – тия, дето не им се чака или искат да покажат на света кой е шефът тука!
С всички тях се появиха фасовете, пластмасовите кутийки, въргалящи се наоколо, кенчетата бира, чашките…
И малко по малко взе да си отива чистотата и светостта на древната земя горе.
С какво да продължа?… С тая бясна мания да се демонстрира вяра и религия със символи на всяка цена, но никога с дела…? Нечелите Библията си умират да говорят за християнство, но и „Отче наш“ дори не знаят; не знаят и в кое Евангелие да го намерят. Не знаят и Евангелие какво е. За какво им е на тях храм или параклис? За патриотични снимки в Instagram?
Накичили се с по десет златни кръста, но плюят по ближния. Не само, че лявата ръка ЗНАЕ какво върши дясната, но и двете – в синхрон – крадат. Прелюбодействат за спорта. Бият и жена си, и любовницата. Църквите са им туристически забележителности. Не могат и два от седемте смъртни гряха да изброят, но повечето си ги носят и практикуват в ежедневието. Имат нужда да се показват като християни, защото това им е някакъв вид принадлежност – като към футболен отбор. Могат да засрамят и най-дебелокожите езичници с агресивното си отричане на какъвто и да било морал. Но имат страшна нужда от храмове. В които да не знаят как да се прекръстят.
Не знам кой и кога (и защо) реши, че Християнството и вярата са някаква присадка към шкембе-чорба-патриотизма, но така съвсем обърка и трите мозъчни клетки на шайката от менте-патриоти, дето си мислят, че патриотизъм е да ходиш по тясна тениска да хвърляш фасове на Седемте рилски езера и че като се прекръстиш преди да направиш някакво мръсно на ближния, „мръсното“ пò ще фàща! Прекръсти се, плюне, готов е!
На тия най са им се прищели храмове и пилони. И молове, де. Да не забравяме моловете. В тоя ред на мисли – така и така на Седемте вече изср*ха бетона и направиха „пътеки“, качиха дебело*ъзниците с джиповете, да си мятат фасовете, сега ще им направят един мутро-бароков „храм“ от цимент и обществени поръчки за усвояване. За чудо и приказ ще им го направят. Много са популярни сега такива. Та…
… като сме почнали и като стана дума, че след храмовете и пилоните, тия най обичат моловете… кога ще им вдигнат горе едно молче? Да си се разхождат на кеф и климатик. Може стъклени стени да им сложат – да си гледкат езерата как бавно се превръщат в блата.
С какво да продължа?… Със Светия Синод ли? Няма смисъл. Там мерцедесите и златните ролекси са най-канонични. Прегръдката с властта там е силна и сплотена от общата любов по популизма и целуването на ръце.
С какво да продължа? С „духовните“ туристи – Бялото братство…
Картината на пренасищането на Седемте рилски езера не би била пълна без споменаване на ежегодните събирания на „Бялото братство“. Всяка година на 19 август стотици дъновисти посрещат т.нар. Божествена Нова година край езерото „Бъбрека“. Те танцуват паневритмия – ритуал, който според тях носи хармония с природата и Вселената. Реалността обаче е друга. Дори най-„мирните“ духовни събирания оставят следи – утъпкана растителност, отпадъци, шум, концентрация на стотици хора в крехка екосистема. Планината не прави разлика между джип турист и бялобратствени танцьор – щетата върху терена е факт. И когато на едно място се наслагват лифтове, джипове, тълпи, багери, пътеки от бетон и масови ритуали, хармонията с природата се превръща в илюзия.
Бетонът като традиция В България
В България вече трудно се намира свято място, което да не е „подобрено“ с малко бетон и пазарлък за усвояване на средства. Логиката е винаги една и съща – щом идват хора, „трябва“ да има удобства: храна, напитки, тоалетни, пейки, пътеки. Преди години, малко след пускането на лифта, един турист попитал в хижата дали „горе има къде да се хапне“.
Тогава това звучало като абсурд, но само няколко години по-късно багерите вече били там, за да изграждат пътеки и други „удобства“.
Като теглиш чертата…
– Патриоти, които искат повече цимент и бетон в природата;
– Уж светска държава, но с желание за „религия в училище“ – не онази, която учи на добродетел, а онази, която разделя;
– Държава с „набожни християни“, които не познават собствената си вяра, но са готови да се бият за нея;
– Мания за храмове и символи, но не и за дела;
– Природа, превърната в сцена за селфита и строителни поръчки.
Малко бетон тук, малко бетон – там, малко джипчета, малко храмче за туристическа атракция, малко Instagramable опортюнитис за кифлите да се щракнат с някоя много известна икона. Перфект! Ще сложиме и магазинчета, може някой мини-мол, кафенце, фрапенце, идеални сме!
Мà най-важното е, че то е част от нашите традициЙ – че ние нали сме християни-за-берекет с червени кончета и се кръстим докато кълнем, че пò фàща. Та – идеално ни се вписва в кОлтурата.
Въобще – като теглиш чертата, ти се приисква повече санаториуми да се построят, а не параклиси…
Този коментар изразява и личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите и мненията на множеството „набожни християни“ и „братска общност“ на бялото братство.
Be the first to leave a review.
