Стивасването – мелодията на един забравен занаят от сърцето на Неврокопско
-
- август 4, 2025
Какво е стивасване? В най-общ смисъл, стивасването представлява разбиване и разчепкване на козина, вълна и памук с помощта на специален инструмент – дървен лък със струна от изсушени и усукани овчи черва. Този процес е бил ключов етап в подготовката на влакната за изработка на домашен текстил – черги, дрехи, юргани, възглавници.
Историческият музей – Гоце Делчев отново ни връща към съкровищницата на народното знание и традиции с вдъхновяващи фотографии и спомени, публикувани в рамките на изследователската поредица „Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания“. Един от малко познатите, но дълбоко автентични занаяти, изплува от миналото – стивасването. Какво е стивасване?
Стивасването – живата ръчна магия на вълната
Стивасването е процес на разбиване и разчепкване на козина, вълна и памук – суровини, от които в миналото се изработвали дрехи, черги, одеяла. Това не е просто физическа работа – това е занаят с ритъм, със звук, със спомени. Със специален дървен лък с корда от овчи черва и вретеновиден дървен копан, изработен ръчно, се обработвали влакната – и всичко това върху дъсчения под на дома.
В село Парил, по спомени на възрастни жители, този занаят се е практикувал „от незапомнени времена“. Именно тук копаните били дялани от чимширово дърво – твърдо, устойчиво и с благороден звук. А в съседното село Илинден – от черничево дърво, което също се ценяло заради своята здравина и устойчивост.
Парил и Илинден – сърцето на един занаят
Села като Парил и Илинден са не само географски точки – те са живата памет на този занаят. В домовете на нашите баби и дядовци все още могат да се намерят запазени стивастарски лъкове, копани и, най-важното – разкази, предавани с любов и уважение. Самите села дълго време били средище на местни и странстващи стивастари, които, често наричани и дръндари (в Петричко и Мелнишко), обикаляли домовете и придавали на труда си почти ритуален характер.
Стивастарски копани (тукмаци), постоянна експозиция на ОИМ – Гоце Делчев.
Звукът на стивасването – ритъмът на миналото
Работата на стивастаря била не само полезна – тя била музика, която отеквала в къщите. Когато копанът удря кордата на лъка, се ражда мелодия – дрънчаща, отривиста, ритмична. Тя огласяла домовете от Парил до Илинден и се превръщала в саундтрака на една епоха, в която всичко се правело с ръце, но и със сърце.
Стивастарски лъкове, постоянна експозиция на ОИМ – Гоце Делчев
Краят на занаятите, началото на паметта
Появата на механизирани дараци след 1915–1920 г. – първо водни, после електрически – довежда до естествения край на стивасването като практика. И все пак в нашия край – в долината на Гоце Делчев и планинските му прегръдки – паметта остава жива.
И ако днес минавате през Парил или Илинден и чуете звън от някой стар инструмент в музей или в таванско помещение, знайте – това е гласът на стивастара, гласът на времето.
Be the first to leave a review.
