Борис Анзов призна: „Хунта“ на Стаменов е като хроника от бойното поле
Борис Анзов – журналистът, който живее в Москва, раняван на фронта в Сирия и известен с близостта си до говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, изненадващо излезе с хвалебствен коментар за романа „Хунта“ на българския писател Веселин Стаменов. В коментар в социалните мрежи, Анзов, познат като човек с остър език и нетипични позиции за българската журналистика, нарече романа „страхотна книга за любителите на войната“, определяйки го като уникален по своя характер. Той подчертава, че в книгата има всичко – борба за живот, предателства, търговия с наркотици, убийства, насилие над невинни жени и екстремни битки за оцеляване. Описва труда на г-н Стаменов като „истина и реалност от полето на бойните действия между Русия и Украйна“, което звучи почти като официална рецензия от страна на пропаганден кореспондент.
Анзов, родом от Гоце Делчев, също като автора на „Хунта“, не крие личната си симпатия и приятелски отношения с писателя и го нарича „мой приятел и колега“. Самият той е добре познат в българската и руската медийна среда – с участия в пресконференции на руското външно министерство, медийни репортажи от Сирия и политически изявления, често наричани от критиците му „език на Кремъл“. Фигура с противоречива репутация, но недвусмислено влияние, Анзов хвърля светлина върху романа „Хунта“, като го нарича първия „съвременен военен вулгарен роман в България“.
Книгата на Веселин Стаменов очевидно провокира и вдъхновява – не само с темите си, но и с откровено бруталния си и реалистичен език, създаден, за да покаже неизмислената страна на войната. Анзов, който неведнъж е говорил за „истината, която официалните медии крият“, сега сочи „Хунта“ като своеобразен документ от фронта, написан в художествена форма. И докато мнозина ще се запитат дали тази подкрепа не идва с политически оттенък, факт е, че едно от най-противоречивите имена в съвременната българска журналистика открито признава литературната сила на романа.
„Хунта“ не просто намира път към читателя – тя предизвиква. И когато глас като Борис Анзов казва, че това е книга, „която затаява дъх“, някои ще се усъмнят, но други ще протегнат ръка към първата страница.
Be the first to leave a review.