Съборът на чешмарите в Доспат: Там, където чешмите още разказват легенди
-
- август 1, 2025
В подножието на величествените Родопи, край спокойните води на язовир Доспат, всяка година в края на август се случва нещо, което няма как да видиш другаде – съборът на чешмарите.
Повече от обичай – завет през поколенията
В Доспат и околните села има изградени над 2000 чешми – от скромни с един чучур до цели архитектурни композиции с по 20. Но тук чешмата не е просто съоръжение. Тя е спомен, молитва, поклон. Родопчаните вярват, че когато човек построи чешма, оставя нещо след себе си – за живите, за пътника, за Бога.
„Който мине, да пие вода и да ни спомена“ – казва Илко Кушев от село Чавдар, който сам е съградил шест чешми със собствени ръце.
А най-възрастният чешмар в района, дядо Юсеин Илчев, го допълва: „Водата е най-голямата благодат на света, а чешмата – най-голямото нещо за спомен.“
Съборът – среща на съградители
От 1989 г. насам всяко лято Доспат събира своите чешмари – над 150 души от района, които са изградили чешми „за хаир“. До преди няколко години, няма сцена, няма прожектори. Има ръкостискания, благодарност, разкази. Кметът Елин Радев връчва почетни грамоти – не за брой, а за дух. Това е признание за труда, който не търси отплата, а смисъл.
Съборът не просто прославя традицията – той я поддържа жива. Тук можеш да заговориш всеки майстор, да поискаш съвет: „Къде да търся вода? Как да не пресъхне през лятото?“ – и ще получиш не просто отговор, а и споделена мъдрост.
Място, където чешмите говорят
През 2015 г. в местността Келтепе се ражда нов символ на тази родопска духовност – Парк-музей на родопската чешма. Разположен на площ от 7 декара сред иглолистна гора, той събира на едно място макети на над 45 чешми и снимки на още над 300.
Всяка е придружена от история и GPS координати – така че всеки да открие оригинала сред планинските пътеки. Тук дори децата се замислят. Първоначално се разочароват, че чешмите не текат, но после започват да се вглеждат – в надписите, в снимките, в историите.
И така разбират, че водата тук не се лее, но продължава да говори. Наследството на Родопите не е в камъка – то е във водата, която тече от сърце.
Съборът на чешмарите в Доспат е нещо много повече от събитие – той е жив ритуал, в който хората отдават почит на миналото и даряват бъдеще.
Времето ще отмине, но чешмата ще остане. Ще посреща, ще утолява, ще напомня. Защото в Родопите, когато вода бликне – сърце се разтваря. А когато човек гради чешма, той не гради само камък – гради памет.
Be the first to leave a review.
