Югозападът гради за над 15 милиарда лева: София гълта над 85% от строителните приходи! Въпреки всичко Югозападът е и остава лидер!
-
- юли 29, 2025
Строителният сектор в Югозападен район на България отчита рекордни нива на активност, с реализирани приходи от над 15.9 милиарда лева за 2024 година. Данните на Националния статистически институт, публикувани през юли 2025 г., разкриват сериозни дисбаланси в разпределението на инвестициите. Столицата София поглъща над 13.5 милиарда лева от общата сума, или повече от 85% от приходите в сектора в рамките на целия район.
Секторът „Строителство“ запазва траектория на растеж и през първите месеци на 2025 г., като строителната продукция се увеличава с 5.1% на годишна база към месец май. Най-силен ръст бележи инфраструктурното строителство (пътища, мостове, съоръжения) – +9.3%, което надвишава темповете на жилищното и сградното строителство. Все пак обемът на сградните проекти остава значим, с над 14.9 милиарда лева приход от нови сгради и подобрения за миналата година, докато текущите ремонти съставляват едва 959 милиона лева от общия обем.
Въпреки стратегическата позиция и възможности, области като Благоевград, Перник и Кюстендил са маргинализирани в строителната география на страната. Регионалните данни за приходите сочат:
Област Приходи от строителство (2024, хил. лв.)
София (столица) 13 519 506
Благоевград 1 346 355
Софийска област 512 545
Перник 340 204
Кюстендил 208 776
На фона на националния икономически пейзаж, Югозападният район запазва водеща роля в строителната индустрия не само като обем, но и по отношение на бизнес инфраструктурата. В района са съсредоточени над 40% от малките и средни предприятия в страната, като преобладаващата част от тях са позиционирани в и около София. Данни на БТПП сочат, че близо 70% от малките строителни фирми изпитват остър недостиг на квалифицирана работна ръка, което допълнително утежнява възможностите за регионално разширяване на капацитетите извън столичния периметър.
Разрешителните за строеж, които се разглеждат като индикатор за бъдеща активност, също сочат висока концентрация около столицата. Детайлни данни за издадени разрешения по области към първото тримесечие на 2025 г. потвърждават, че над 70% от новите инвестиционни намерения са съсредоточени в София-град и Софийска област, докато останалите области в региона изостават значително.
Секторът като цяло се характеризира с умерен оптимизъм. Темповете на растеж са стабилни, а пазарът показва устойчиво търсене на жилищни, логистични и инфраструктурни проекти. Но структурните различия между столицата и останалите области в региона поставят въпроса за нуждата от целенасочени политики, които да подкрепят балансирано териториално развитие. Без такъв подход, Югозападна България рискува да се превърне не в интегриран икономически механизъм, а в регион със столица и периферия – два напълно различни свята.
Специалисти в областта на регионалното развитие и строителната икономика посочват, че настоящата картина е логично следствие от липсата на целенасочена държавна политика за децентрализация на инвестициите. Според проф. д-р Марин Цветанов от УАСГ, „София не просто е икономическият мотор на Югозапада — тя е едноличният потребител на капитал, работна ръка и инфраструктурни проекти. Останалите области функционират в ролята на логистични и кадрови донори, но без реален достъп до стратегическо строително финансиране.“
Инж. Виктор Колев, консултант в сферата на строителното предприемачество, допълва: „Пазарът в Благоевград и Перник, например, е активен само при частни жилищни проекти и търговски площи със среден мащаб. Липсват мащабни публични инвестиции или индустриални зони, които да дадат тласък. Такива обекти продължават да се реализират почти изключително в София и около магистралите.“
Според Камарата на строителите в България, новите технологии, липсата на кадри и трудният достъп до оборотни средства са трите най-често споменавани пречки пред фирмите извън София. Според тях между 2024 и 2025 г. има отчетливо разширяване на разликата в инвестиционния климат между столицата и периферията.
Прогноза до края на 2025 г. и началото на 2026 г.:
Очакванията са темповете на растеж в строителството да останат устойчиви – между 4.5% и 6% годишно на национално ниво, като Югозападният район ще задържи лидерската позиция, но с нарастваща вътрешнорегионална пропаст. Ако не бъдат приети целенасочени стимули за инвестиции извън София, Благоевград, Кюстендил и Перник ще останат с дял под 10% от общите строителни приходи в региона.
Прогнозира се още, че инфраструктурните проекти – особено около разширението на автомагистрала „Струма“ и евентуални инвестиции по линия на европейските кохезионни фондове – може да дадат временен тласък на Перник и Дупница, но без сериозен ефект върху дългосрочната концентрация на капитал.
Освен това, се очаква дефицитът на квалифицирана работна ръка да се задълбочи, което ще ограничи капацитета на по-малките фирми за участие в големи търгове. Това на практика бетонира настоящото статукво, в което столицата не само строи повече, но и диктува правилата на играта.
Ако тенденцията продължи, до 2030 г. се очаква близо 90% от всички нови инвестиционни проекти в строителството в Югозападна България да бъдат съсредоточени в радиус от 40 км около София. За останалите области ще останат ролите на подизпълнители, доставчици или временен трудов резервоар — без стратегическа визия и без дял от реалната добавена стойност.
Be the first to leave a review.
