Нов Взаимоспомагателен фонд за земеделието от МЗХ: Идва ли спасение за Гоцеделчевско или държавата готви нов „спасителен“ фонд… за наша сметка?
В МЗХ за първи път беше представена концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд в земеделието
Вчера, с официално съобщение на Министерството на земеделието и храните, бе представена дългоочакваната концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд – инструмент, който има за цел да подпомага земеделските стопани при управление на риска от климатични бедствия. Фондът, който се очаква да стартира до края на 2025 г. чрез удръжка от 1,5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“, е представен като дългоочаквано решение на наболели проблеми. Но дали е така?
Министър Георги Тахов изрази оптимизъм, че България ще изгради този важен механизъм, въпреки че взаимоспомагателни фондове се прилагат в малко държави от ЕС. Концепцията е наистина амбициозна, включвайки правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет и методика за оценка на щети. С годишен бюджет от 24,5 млн. евро, осигурени от вноски на фермерите (44,9%), национално съфинансиране (44,9%) и средства от ЕЗФРСР (10,2%), фондът изглежда солиден.
Въпросът е обаче, доколко този фонд ще бъде ефективен за региона на Гоце Делчев, който, както знаем, е силно зависим от земеделието и често е засегнат от климатични аномалии. Дали 40% компенсация при липса на застраховка (или 80% при наличие на такава) ще е достатъчна да покрие реалните загуби на стопаните, които вече са подложени на сериозен натиск? И как ще се гарантира справедливото разпределение на средствата, когато бюджетът ще бъде разделен в съотношение 70:30 между двата годишни приема?
Климатичните предизвикателства и местната реалност
Докладът на Европейската инвестиционна банка е показателен – загубите от климатични събития в ЕС могат да достигнат 90 милиарда евро годишно, като сушата е основен рисков фактор. За съжаление, България е на второ място в ЕС по вариация в добивите, което директно ни засяга.
За земеделците от Гоцеделчевския край, които години наред се борят със засушавания, проливни дъждове и градушки, Взаимоспомагателният фонд може да изглежда като спасителен пояс. Но дали той ще е достатъчен без съпътстващи мерки и дългосрочна стратегия? Прилагането на добри европейски практики като изграждане на напоителни съоръжения, противоградни системи и използване на устойчиви сортове е от ключово значение. Въпросът е колко от тези мерки реално ще достигнат до малките и средни земеделски стопанства в нашия регион.
Бюрокрация и бъдеще
Фондът ще бъде структуриран в рамките на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с Управителен съвет и изпълнителна дирекция. Това обаче неизбежно повдига въпроси за бюрокрацията и скоростта, с която ще се обработват заявленията и изплащат компенсациите. Земеделците в Гоцеделчевско имат нужда от бързи и ефективни решения, а не от още едно административно препятствие.
Предстоящото обсъждане на предложения за прехвърляне на средства между интервенции от ЕЗФРСР и четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. са стъпки в правилната посока, но дали ще доведат до реални ползи за нашите земеделци? Удовлетворението на участниците в Тематичната работна група е едно, а реалността на терен – съвсем друго.
Взаимоспомагателният фонд е стъпка напред, но е важно да не остане само на хартия. За земеделците от Гоцеделчевския край е от съществено значение да видят реални действия и осезаеми резултати. Ще успее ли този инструмент да превърне песимизма в оптимизъм и да осигури сигурност в един все по-несигурен климат? Времето ще покаже.
Be the first to leave a review.