Басейни върху питейна вода? Съмнителен проект и еврофондове разтърсват Петричко
-
- юли 25, 2025
Село Камена, община Петрич – В подножието на Беласица, в един от най-екологично чувствителните райони на Югозападна България, се разгаря казус, който може да се превърне в пример за това как инвестиционни намерения и европейски средства могат да подкопаят не само доверието в институциите, но и основни природни ресурси – питейната вода.
Проект за развлекателен комплекс с открити басейни, иницииран от петричката фирма „МЕТАЛ-КО“ ЕООД, разбуни духовете в региона. Причината – теренът, върху който ще се строи, попада едновременно в зона за защита на питейни води, в нитратно уязвима територия и в екологично чувствителна зона по поречието на река Струмешница.
Вода за пиене… и басейни с изгребна яма?
Поземленият имот с идентификатор 35688.44.13, върху който „МЕТАЛ-КО“ планира да изгради басейни, кафене и паркинг, се намира над подземно водно тяло – „Порови води в кватернер – Струмешница“ – основен източник на питейна вода за региона. И въпреки това, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) е издала положително становище с условия. Предвижда се изгребна яма за отпадните води, която трябва да бъде „водоплътна“.
Но какво означава „водоплътна яма“ в условията на реалната експлоатация? Експерти от водния сектор алармират, че дори минимални пукнатини или дефекти могат да доведат до просмукване и трайно замърсяване на питейния ресурс – ефект, който може да бъде необратим.
Хлорирана вода в дерето и нефт по реката
Проектът предвижда и ежегодно изпускане на обработена с хлор басейнна вода директно в общинско дере, както и заустване на дъждовни води от паркинг с потенциално наличие на нефтопродукти. Все още няма ясна информация за наличието на пречиствателна инфраструктура, която да елиминира опасните замърсители.
Експлозивен растеж на персонала – случайност или схема?
Финансовият и административен профил на „МЕТАЛ-КО“ буди допълнително подозрение. През 2021 г. фирмата е имала 7 служители. Само за една година – до края на 2022 г. – броят им скача до 52 души. Този ръст над 640% съвпада с отпускането на средства по програмата „Иновации и конкурентоспособност“, насочена към възстановяване на МСП след COVID-19.
Източници твърдят, че компанията е бенефициент по проекти за над 500 000 лв., свързани с енергийна ефективност. Според икономически наблюдатели, това поставя въпроса дали ръстът на персонала е резултат от реални производствени нужди, или е използван като административна мярка за изпълнение на формални критерии по европроекти.
Проверки или прикрития?
Към момента няма официално съобщение от страна на прокуратурата, РИОСВ-Благоевград, или Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), че се води проверка. Местни жители и граждански активисти настояват за незабавна ревизия на проекта, както от екологична, така и от финансова гледна точка.
Редакционен коментар: От Камена до Брюксел има само една жалба разстояние
Ако в България продължаваме да приемаме за нормално строеж на басейни с изгребни ями върху питейни водоизточници, и ако институциите продължават да допускат проекти, за които дори не се знае дали ще имат пречиствателна станция, то следващият сигнал вероятно ще дойде от Брюксел.
Защото този път не става дума само за корупция. Става дума за здравето на хората и чистотата на водата – ресурс, който в днешно време се оказва по-ценен от златото.
Be the first to leave a review.
