Левове в евро: Отиват ли си чейнджбюрата след въвеждане на еврото?
-
- юли 24, 2025
Докато политици и общество продължават да се дърлят за предимствата и недостатъците на еврото, един цял бизнес сегмент е на път да бъде занулен. Забравете за онези будчици, които десетилетия наред бяха неизменна част от градския пейзаж – прословутите „чейнджове“, където баби и бизнесмени мълчаливо обменяха „сиви“ пари. Тяхната ера, изглежда, приключва със задаващата се еврозона.
Още към края на януари 2025 г. НАП отчете 889 фирми, занимаващи се с валутна обмяна – парадоксално, дори с 11 повече от предходната година. Явно страхът от еврото е извадил на светло още „спестявания под дюшека“. Но въпреки официалните данни, реалността е по-шокираща: проучване на Топ Преса разкрива, че в страната оперират близо 1500 обменни бюра, даващи препитание на около 5000 души.
Само в Пловдив и региона – 150 обекта, превърнали площад „Гроздов пазар“ в легендарна „зона на чейнджбюрата“, където от 12 бюра са останали 5, но все така тайнствено привличащи най-вече чуждестранни студенти.
Хърватският прецедент: Мрачно предсказание или спасителен пояс?
Ако се позовем на опита на Хърватия, която вече мина по този път, картината е повече от мрачна. Само през първата година от приемането на еврото три четвърти от хърватските чейнджбюра затвориха врати. От 1080 останаха едва 293. Година по-късно, броят им падна до 213, като три големи вериги контролират почти целия пазар.
„Икономически просто няма смисъл да стоим отворени за една четвърт от досегашната работа и оборот“, признава Михаил Попов, съсобственик на малко обменно бюро под тепетата. За него и хиляди като него, 1 януари 2026 г. ще бъде не просто дата в календара, а краят на един цял бизнес модел.
Поне 70% от оборота им идва от обмяната на левове за евро и обратното. Макар и маржът да е минимален, обемът е това, което ги държи живи. „Печалбата ни от евровите сделки е около 50-60 процента от общия оборот“, допълва Попов.
Големите се прегрупират, малките – пред затворен кепенк
Докато малките чейнджбюра вече се готвят да сложат катинари след изтичането на едномесечния преходен период за разплащане с двете валути, големите играчи отдавна търсят спасение. „Тавекс“, една от най-стабилните компании, от години инвестира сериозно в търговия с благородни метали и дори притежава лиценз за платежна институция. Още през 2024 г. те анонсираха разработването на нови услуги, които да компенсират неизбежния срив във валутната търговия. Но какво остава за стотиците малки обекти и хилядите хора, заети в този сектор?
Без съмнение, те ще последват примера на Попов. И така, докато финансовите акули плуват в нови води, малките рибки просто ще изчезнат.
Еврото идва: Спестовниците – „спасени“ от банките, а другите?
Междувременно, темата за еврото продължава да вълнува и спестовниците. „Не е нужно да чакате последния момент“, съветват финансисти, „най-лесният и сигурен начин е да внесете левовете си в разплащателна сметка в банка. След 1 януари 2026 г. банката автоматично ще ги превалутира в евро – без такси, без загуби.“ Звучи успокояващо, нали?
Но докато банкерите ни обещават безпроблемен преход, а чейнджбюрата се подготвят за изчезване, остава големият въпрос: Дали автоматичното превалутиране ще е наистина без загуби за всички? Или просто ще сменим познатото лице на чейнджбюрото с още по-непрозрачните условия на банковата система?
В крайна сметка, докато малките валутни бюра губят битката за оцеляване, оставяйки хиляди без работа, големите финансови институции ще се радват на монопол, а историята показва, че монополите рядко са в полза на потребителя. Може би носталгията по чейнджбюрата няма да е само заради тяхната емблематичност, а заради усещането за избор и достъпност, което те предлагаха.
Влизайки в еврозоната, изглежда, ще търгуваме тази достъпност и възможност за маневриране за една стандартизация, която тепърва ще покаже истинската си цена. Дали това е цената на прогреса или просто поредната стъпка към пълната доминация на няколко гигантски банки? Тепърва предстои да разберем.
Be the first to leave a review.
