Държавата на Башевите: Как едно училище се превърна в семейна ферма за обществени поръчки
-
- юли 12, 2025
Ахмед Башев не е просто директор на училище. Той е архитект на цяла една симулация на обществено благо, където образованието е просто декор, а зад завесата се въртят обществени поръчки, съмнителни назначения и откровена семейна колонизация на публичния сектор. Случаят в ОУ „Пейо Яворов“ в Огняново е не просто локален скандал — той е символ на една национална болест, в която директорът е цар, близките му — придворни, а институциите — неми статисти, които само регистрират как се разпределя баницата.
Разкритията са стряскащи. По официален доклад на АДФИ от 4 юни 2025 г., в периода април–декември 2024 г. училището провежда поръчка за STEM оборудване за над 112 хиляди лева, при която не само че няма ясно разписани технически изисквания, но и самата процедура е „нагласена“ така, че да ограничи конкуренцията. Изпълнителят — фирма „Балистик Сел“ — не е проверен за задължения, не се изисква опит, гаранция, нищо. Просто – „вземи парите и изчезни“. Ако това не е учебникарски пример за злоупотреба със служебно положение и ощетяване на бюджета, то какво е?
Но картината е по-широка. Съпругата на директора — назначена. Дъщерята — назначена. Обедното хранене за децата? Осигурява се от фирма, която наема семейния хотел на Башев-младши. Разбирайте: държавата плаща на семейството на директора, за да хранят деца в собствената си механа. И то не с конкурс, не с проверени цени, а с устна уговорка. Къде е моралът тук? Къде е прокуратурата? Къде е МОН?
Началникът на РУО-Благоевград, Ивайло Златанов, е първият човек, който официализира тези безобразия. Служебната му бележка от 15 юни 2025 г. говори ясно: конфликт на интереси, липса на прозрачност, злоупотреба с власт. Но той е сам. Сам срещу една мафиотизирана структура, която се е вкопала в образованието като паразит. Сам срещу системата на „нашите хора“, която съсипва бъдещето на децата ни, докато превръща училищата в семейни ООД-та.
И докато АДФИ издава акт №11‑01‑376 срещу Башев, докато Златанов праща сигнали и се опитва да спре течовете, КПКОНПИ се прави на сляпа, а прокуратурата мълчи. МОН изчаква бурята да отмине, защото какво е едно училище по-малко или повече? А междувременно, новата учебна година чука на вратата, а учениците в Огняново ще влязат в класни стаи, оборудвани не с модерна техника, а с позор. Системният позор, че държавата пак е на колене пред местния феодал.
Това не е частен случай. Това е национален модел на разграбване, увит в детски усмивки и училищни табели. Докато гражданите мълчат, докато родителите не питат защо децата им са използвани за схеми, докато медиите не настояват — ще има още Башеви. Още училища, още хотели с пари от бюджета, още назначения по роднинска линия. Докато накрая не остане нищо.
Време е гневът да заговори. Не срещу един човек, а срещу всичко, което той символизира: наглостта, че властта е безконтролна, че институциите са плашила, а народът — овца. Да си върнем контрола. Да поискаме разследване. Да накараме МОН и прокуратурата да действат. И най-вече — да не позволим образованието ни да се превръща в корупционна сергия, където децата са само алиби.
Защото всяко общество, което позволява на шуробаджанащината да превземе класната стая, заслужава диплома за провал.
Be the first to leave a review.
