Схема с фотоволтаична и вятърна централа разкрива задкулисна координация между политическо лоби, институции и общинска собственост. В епицентъра: бивш зам.-министър на отбраната и доверен кадър на Кирил Петков.

МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА: Фирма на човек на президента и Кирил Петков прибира 1150 дка общинска земя без търг – зам.-министър, 800 лв. капитал и проект за 130 MW тайно преминал през институциите! ДОКУМЕНТИ

Кресна, 7 юли 2025 г. – Един на пръв поглед рутинен проект за зелена енергия в Кресна извади на повърхността нагледен пример за схемата „политическа връзка – фирма – обществен ресурс“, в която участва не кой да е, а човек от най-близкото обкръжение на Кирил Петков, бившият премиер и лидер на ПП-ДБ. Зад добре маскираното инвестиционно намерение прозират лостовете на влияние, използвани за достъп до огромни терени, съмнителни документи и пълното бездействие на отговорните институции.

В центъра на събитията – бившият заместник-министър на отбраната Александър Петков, назначен в правителството на Стефан Янев, но продължил да оперира под политически чадър и след влизането на Кирил Петков в изпълнителната власт.

Проект с две лица: 85 MW пред РИОСВ, 130 MW пред Басейнова дирекция

На 3 юли 2025 г. фирмата „Кресна Енерджи“ ЕООД подава инвестиционно предложение до РИОСВ – Благоевград за фотоволтаична централа с мощност 85 MW. Само че в друго ключово становище – това на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ от 20 юни 2025 г. (изх. № П-01-206-(1)) – същият проект вече е с инсталирана мощност 130 MW, включваща и ветрогенератори.

Това разминаване не е просто технически пропуск. Това е преднамерено занижаване на мащаба в ключов етап от административния процес, най-вероятно с цел да се избегне нуждата от ОВОС (оценка на въздействие върху околната среда) и други задължителни публични обсъждания.

Как може две държавни институции да говорят за един и същ проект с разлика от 45 MW? Отговорът е политически натиск – не от Кресна, а от София.

Александър Петков – оперативното лице на схема с политическо покритие

Бившият зам.-министър на отбраната Александър Петков не е случаен човек. Назначен по предложение на Стефан Янев, но действащ в синхрон с Кирил Петков, той беше освободен „в тишина“ през май 2022 г., точно в навечерието на старта на схемата в Кресна.

На 5 април 2023 г. той регистрира в града фирмата „Кресна Енерджи“ ЕООД – с уставен капитал от едва 800 лв. Само пет месеца по-късно, на 7 септември 2023 г., фирмата минава в ръцете на израелския бизнесмен Цви Хендлер. Формално – сделка между частни субекти. Реално – прехвърляне на подготвена компания с вече започнати административни процедури, извършено от човек с достъп до властови ресурси.

Петков не просто е посредник – той е вътрешен човек, свързан с кръга „Кирил Петков“ около любовта му с президевна Румен Радев , използван за стартиране и задвижване на сложна инвестиционна операция, в която Общината е оставена в ролята на нотариус, а институциите – на глухи.

Общината – в сянката на натиска и процедурите

Терените за проекта – 1 155 912 кв. м или над 1150 дка – са предимно общински пасища и ниви, разположени в местностите Раковец, Калячки ридини, Чолаковец и Качен камък. Те са предоставени с решение на Общински съвет Кресна за срок от 30 години на фирмата „Ренюъбъл Енерджи Дивелопмънт Груп“ – вече собственик на „Кресна Енерджи“.

На хартия всичко изглежда законно. Но въпросът остава: как се стига до ситуация, в която няма търг, няма конкуренция и няма обществен дебат? Отговорът не е в Кресна, а в София – при политическите и институционални играчи, които са подготвили терена за този „инвеститорски пробив“.

От страна на общинската администрация няма данни за злоупотреба – договорената цена от 3000 евро на MW, или 450 000 евро годишно, е в рамките на пазарните стойности. Но проблемът не е в договора – проблемът е кой и как е направил така, че точно тази фирма, с точно този човек, да получи достъп до терените, без никой друг дори да има шанс.

Въпросите, които никой не иска да зададе на Кирил Петков

  • Кога и как Александър Петков е получил достъп до проектната идея за Кресна?

  • Дали бившият премиер е знаел, че кадър от неговото правителство регистрира фирма с 800 лв. капитал за мегапроект върху общинска собственост?

  • Как така в рамките на 5 месеца тази фирма се оказва в ръцете на израелски инвеститори, точно след като е подала документи до институциите?

  • Защо институции като РИОСВ и БДЗБР одобряват проект с различни параметри и без пълна екологична оценка?

  • Каква е ролята на служебната власт и кръга около „Промяната“ в този случай?

Таблица: Разминаване в институционалните данни

Източник Дата Мощност Съоръжения Коментар
РИОСВ – Благоевград 03.07.2025 85 MW ФЕЦ Без ветрогенератори
БДЗБР – Благоевград 20.06.2025 130 MW ФЕЦ + ветрогенератори Сериозно разминаване

Екологията – последният приоритет

Проектът преминава през територии в НАТУРА 2000 и нитратно уязвими зони, с въздействие върху подземни води. Въпреки това, Басейнова дирекция дава положително становище, без конкретни условия или оценки.

Същевременно, в документите се твърди, че няма да има отпадъчни води, нужда от водоснабдяване или значително въздействие върху екосистемите – което експерти наричат „екологичен фарс“.


Заключение: Зеленият капитализъм по кирилпетковски

Това, което се случва в Кресна, не е единичен случай. Това е модел. Моделът „свой човек прави фирма, държавата мълчи, общината е натисната, терените изчезват.“ Ако Кирил Петков е дошъл във властта с идеите за нов морал и прозрачност, то случаят „Кресна“ е черната дупка, в която потънаха всички му обещания.

Истината е, че проектът не е просто енергиен – той е политически, икономически и морален лакмус. И колкото по-дълго институциите мълчат, толкова по-силно ще кънти въпросът: „КОЙ стои зад Кресна?“

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search