„Не искаме лукс, искаме удобство“ — вярата търси опора в Скребатно
-
- юли 3, 2025
Апел за помощ от местната джамия, където нуждата надвишава възможностите, но духът остава жив
Репортаж: Топ Преса Село Скребатно – едно от онези родопски селца, в които вярата и традицията са устои, не реликви. Там джамията не е просто сграда, а сърцето на общността. Мястото, където хората се събират не само за молитва, но и за надежда. Именно затова апелът, който днес звучи от високите му дувари, не е молба – а зов от сърце.
„Не искаме лукс, искаме удобство“ – казва Исмаил Ходжа, който се е ангажирал с мисията да довърши започнатото. И няма как да не го разбереш – защото в момента тази джамия няма нито тоалетни, нито абдестлик (място за ритуално измиване), нито зала за измиване и изпращане на дженазета (покойници). Неудобство, което в големите градове бихме приели за невъзможно. Но в Родопите често дори и вярата трябва да се бори за основните си нужди.
„Почитта към молитвата започва с чистотата“, казва Исмаил. А без място за измиване, вярващите трябва да търсят алтернативи, които понякога граничат с унижение. Джамията има нужда от елементарни, но жизненоважни условия – не за показност, а за достойнство.
Особено болезнена е липсата на зала за ритуално измиване на покойници – традиция, която е сърцето на мюсюлманския погребален ритуал. В момента близките трябва да превозват телата в други населени места или да импровизират с несъответстващи на канона условия. Това не е просто неудобство. Това е рана.
„Нямаме нужда от мрамор и лукс. Само от място, където да служим на Аллах с достойнство. Да изпратим мъртвите с уважение и да се молим в чистота“, добавя Ходжата.
Настоятелството на джамията кани всички – не само от Скребатно, а от всяко място, където хората разбират, че вярата трябва да има покрив. Всеки може да помогне – с материали, с пари, с идеи, с присъствие.
Мечтата е скромна: една чешма за абдест, няколко тоалетни и помещение, където дженазето да бъде изпратено с молитва, а не с тъга от липса.
Скребатно не търси благодетели. Търси съмишленици. А когато се строи нещо за вярата – тухлата става символ. А дарителят – човек, оставил следа не само в селото, а и в небесната книга на делата.
– За връзка с настоятелството или с Исмаил Ходжа, пишете директно на страницата. Всеки лев, всеки чувал цимент, всеки съвет – е част от едно общо „Амин“.
Be the first to leave a review.
