Тираджия за три дни: Работната криза в транспорта ражда катастрофи

Международният транспорт в Европа преживява своята най-дълбока кадрова криза от десетилетия насам. Недостигът на квалифицирани шофьори не просто подкопава логистичната сигурност, а превръща тежкотоварния трафик в ужасяваща арена на рискове и компромиси. С нарастването на нуждите от мобилност и доставки, компаниите вече не подбират – те се молят. И вместо да обучават, започват да импровизират. В тази нова реалност, всеки, който може да завърти волана и да покаже книжка, става „тираджия“. Не по призвание, не с опит, а по недостиг.

Преди години практиката беше ясна: младият шофьор задължително минаваше през етап на въвеждане – поне месец в кабина с опитен колега. В този период се учеше не само на управление, но и на отговорност, реакция, навигация, дори на елементарна комуникация с гранични и контролни органи. Днес този процес е почти изоставен. Принудени от спешност и отчаяние, транспортните фирми масово назначават хора директно от улицата, често без практически опит, с документи със съмнителен произход, понякога получени в „специализирани автошколи“ на Балканите, в които теоретичната подготовка е формалност, а практическата – фалшива.

Резултатът е предвидим: катастрофи. Огромни тежкотоварни машини, управлявани от хора без реална преценка за инерция, разстояние, умора и отговорност. Шофьори, които не могат да сменят гума, но изминават хиляди километри през няколко европейски държави. Липсата на професионализъм не просто се усеща – тя вече убива. В последните години броят на пътнотранспортните произшествия с участие на ТИР-ове рязко се увеличи, а зад всеки инцидент стои някой „новобранец“ без опит, но с легализирана книжка и смазващ стрес.

Цената на този компромис не се изразява само в разбити камиони или забавени доставки. Тя се плаща с човешки животи, с репутацията на цели компании, с доверието към сектора като цяло. И тук не става дума за това дали някой е „по-смел“ или „по-находчив“, а за тоталната липса на системна регулация и контрол. В момент, в който ЕС налага все по-строги регламенти за шофьорско време, почивки и тахографи, на изток от Шенген товарният транспорт функционира по правилата на оцеляването – кой как свари, с каквото може.

Време е за реформа – истинска, дълбока, непопулистка. Такава, която да върне доверието в професията и да защити пътя от онези, които нямат място зад волана на десеттонен звяр. Без институционална намеса, без ефективен контрол върху автошколите и транспортните фирми, и без нова култура на обучение и подбор, кризата няма да бъде решена – тя ще се задълбочи. А пътищата ни ще останат бойно поле, на което никой не печели.