Ани Карагогушева: Страх ме е за животана двете ми деца, както и за моя!
-
- ноември 28, 2016
Бившият мъж на Ани – Матоко, който води дела срещу нея в петричкия районен съд за премахване на наложената му ограничителна мярка, преди време си позволи да призове съдията репортерът на Топ Преса да бъде изгонен от съдебна зала
Валентин ГЕРЧЕВ
Минути преди да влезе на дело в петричкия районен съд, Ани Карагогушева от петричкото село Коларово, която преживя истински шок след разстрела на приятеля си преди повече от две седмици, пред входа на родната си къща даде ексклузивно интервю специално за Топ Преса. Младата жена призна в откровен разговор, че се страхува за живота си и този на двете си деца. Всъщност Ани има дете от първия си брак и второ дете от убиеца на приятеля си. Сега тя се движи с охрана, назначена й от РУ – Петрич. Тя дойде на делото си със засилена полицейска охрана, но отдели няколко скъпоценни минути именно за да разкаже как се чувства след едно такова чудовищно отмъщение от страна на бившия си съпруг, познат повече с прозвището си Матоко.
– Ани, как се чувстваш след неприятния инцидент? Преживя ли го?
– Да. Страхувам се обаче за живота си. Разстроена съм. Болката и мъката в този случай е голяма. Такова нещо не се преживява. Веднъж съм го преживяла след смъртта на баща ми и знам, че такова нещо не се преживява.
– Защо се стигна до тук, Ани?
– Не знам и нямам представа. И аз нямам обяснение за случилото се. Не знам!
– От ревност ли е?
– Може би! Не мога обаче да кажа със сигурност от какво е! Не знам.
– Защо този човек не можа да приеме действителността и да се оттегли от живота ти след развода?
– Просто не знам наистина защо се случи всичко това, просто не знам, наистина.
– С неговата постъпка ясно личи, че не е таман с акъла си?
– Най-вероятно, да. Всичко отминало и заминало. Събрали сме се, разделили сме се, и ако си нормален човек, приемаш и продължаваш напред. Но за съжаление… Причината според мен не са децата. Защото имаме споразумение, в което е казано ясно как и по какъв начин да се вижда с общото ни дете. Затова казвам, че причината не е в детето. Той и докато живееше при мен, не го гледаше, камо ли след това. Детето не е причина, въпреки че той навсякъде изтъква детето. Но детето ни не е причината. Това го заявявам. За съжаление се случи най-лошото. Тоя човек не може да излезе от гроба и връщане назад няма. Това е най-страшното.
– Как мислиш да продължиш оттук нататък?
– Просто не знам. Аз загубих страшно много. Единственият човек, който беше до мен, на който имах доверие, на който разчитах, го загубих. Оттук насетне наистина не знам как ще продължи живота ми. Тежко ми е в момента, много тежко.
– Потърсила ли си специализирана помощ за да излезеш от тази стресова ситуация?
– Не. Аз се държа. Заради децата, колкото и да ми е трудно се държа, само заради тях. Но това за съжаление нито се забравя, нито се преживява.
– Как му беше името на бившия ти мъж?
– Борис Анастасов – Матоко.
– Откъде му идва този прякор – Матоко?
– Нямам представа и не знам. Може би заради това, че не е напълно наред с главата. Може би пак казвам, че не знам.
– Това да прибегнеш да разчистваш сметките си с човек, който нищо не ти е направил, наистина е с размътена глава?
– Главата ми не го побира, как може да се стигне до такова нещо.
– Сега къде живееш?
– У дома съм си в с. Коларово.
– Имате ли някаква охрана?
– Да, имаме. Защото ме е страх от него. И е много опасно.
– Защото след като е убил един път човек, той при първа възможност ще убие и втори път, нали така?
– Да. Той така и почна – със заплахи. „Първо него, после и теб“. Аз си знам. Просто трябва време!
– А къде е детенцето ви?
– У дома при мен. Отива на училище с охрана. Навсякъде имаме охрана.
– Страхуваш ли се да не го отвлекат?
– Страхувам се. И за малката, и за голямата се страхувам. Едното дете не е от него. Преди него бях омъжена, но нямам никакви проблеми с бившия ми съпруг, който също е от с. Коларово. С него имах даже и брак. С него обаче не поддържам връзка, нищо че е от с. Коларово. Даже живее близо до мен. Но с него нямам никакъв проблем.
Матоко, който води дела срещу Ани в петричкия районен съд за премахване на наложената му ограничителна мярка, си позволи да призове съдията репортерът на Топ Преса да бъде изгонен от съдебна зала. Тогава той се усъмни, че Ани лично го е поканила, за да отрази мярката му и призова съдебния състав да призове Топ Преса да напусне залата на втория етаж. Тогава репортерът на югозападния таблоид се съгласи и удовлетвори желанието му. Сега обаче, след настъпилите трагични събития, и от дистанция на времето, това е било грешка. Защото щяха да лъснат истините и самите подбуди за кървавото убийство на приятеля на младата жена, която работи като домакин в една от елитните професионални гимназии в Петрич.
Be the first to leave a review.
