Какво не знаем за Сатовча?

От района са тръгнали много дарования в българския футбол

Силвия СТОЯНОВА

Община Сатовча обхваща части от долината на р. Мес­та и югоизточната част на Дъбрашкия дял на Западни­те Родопи. Граничи с Гърмен­ска и Хаджидимовска общи­на от Благоевградска област и с Велинградска и Доспат­ска от Пловдивска област. Включва общинския център село Сатовча и още 13 села. На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф. Климатът е преходносреди­земноморски с подчертано планинско влияние във ви­соките части. Горският фонд е богат. Преобладават игло­листните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в земли­щето на с. Плетена, се нами­ра резерватът “Конски дол”, обявен за уникат и защи­тената местност Манасти­рище. Той е богат на расти­телни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на Бълга­рия. Всички села в общината са свързани. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котло­вина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смо­лян и Пловдив. Администра­тивен, стопански и културен център на общината е село Сатовча, разположено на около 1000 м надморска ви­сочина. Сгушено в склонове­те на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на година­та. Особено очарование му придават неговите жители – естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, ти­пични родопчани. Те свято пазят паметта за историче­ското минало и героите от родния край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали вой­ници от 9-ти пехотен пло­вдивски полк и на загина­лите във войните 1913 -1918 г, а в читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война. В Са­товча са съсредоточени ин­ституциите, обслужващи ад­министративно-стопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и би­тово обслужване. Сатовча е център на Държавно лес­ничейство “Дикчан”, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на при­родната среда. Населението на общината към настоящи­ят момент е 19 000 души, в която са обособени 4-ри гимназии, всяка с по над 500 ученика, 4-ри средни, 7 основни и 3 начални учили­ща плюс 14 детски градини. Активни функционират и 8 читалища.

Старото име на Сатовча е било Сватовица или Са­товица. Легендата е, че ако са се женели мъж и жена от различни махали наоколо. Младите напускали и две­те места. Така се основало Сватовото село. След пове­че от 10 години прекъсва­не, през 2004-та година по инициатива на кмета на об­щината д-р Арбен Мименов, бе възстановен ежегодният традиционен събор през ме­сец юли в местността Лива­дите, ситуиран в близост до село Ваклиново. Той е чуде­сен повод за общо веселие и срещи с позабравени и за­върнали се от чужбина ста­ри приятели. В някои от ле­тата на поляните наоколо се събират над 35 000 души. Към хуман­ните инициативи и добри практики на солидното местно управление попа­дат още Вестникът на община Сатовча, който информира старателно всички за предмета на из­вършените дейнос­ти в законодател­ството и най-често срещаните казуси в областта на ад­министративното управление. Кул­тов момент тук са и редовните работни форуми и семинари с младите хора, с цел тяхната професионал­на и ефикасна подготовка по проекти свързани с европейското финансиране и стойностна квалифика­ция. В този ред на мисли е и най-успешна­та инициатива на ерудите по високите ета­жи в Сатовча, които наскоро учредиха со­циален фонд озаглавен: С 1 лев в помощ на болните деца от община Сатовча. Създаден през 2006-та го­дина той има за цел да под­помага финансово гражданите до 18 години, нуждаещи се от лечение, като бюджетът се фор­мира предимно от дарения. Към стил­ните нововъведения в община Сатовча попадат още Благот­ворителният нового­дишен бал за сираци и деца с увреждания, както и доброволни­ят противопожарен отряд формиран през периода 2001- ва / 2003-та година, за провеждане на аварийно-спасител­ни операции в полза на хората от региона:

В селата на община Сатовча, сред които Кочен, Вълкосел, Слащен и Долен се поддържат стрикт­но местни футболни отбори, които привличат младежите и им осигуряват възмож­ност за изява. Ежегодно тук се провежда и общински турнир посветен на най-по­пулярната игра за избрани герои, каквито по презум­пция за тръгналите от Са­товча Мики Орачев, Атанас Зехиров, Митко Коемджиев, Крум Ловков, Росен Каптиев и Камен Хаджиев. Тимът на село Кочен е и своеобразен рекордьор като неизменен участник без прекъсване в първенствата на Зоналният съвет към БФС със седали­ще Благоевград, чиито пред­седател е Александър Кабзи­малски. В кокетния център наскоро бяха открити и мо­дерни тенис-кортове, а прес­тижното събитие бе уважено от изтъкнатия специалист Юлия Берберян. Неизменна съставна част от Кочен е и заслужилия преподавател по физическо възпитание и спорт Димитър Кумбаров. Фамилията намира своето естествено продължение в лицето на Любомир Кумба­ров, който е многократен шампион по борба на Бъл­гария, а отскоро може да се похвали и с личен частен клуб в мегаполис, какъвто е космополитния Лондон. Под купола на триумфална­та арка в община Сатовча попадат още и Албен Кумба­ров, който е носител на зла­тен пояс по свободна борба за приза на Дан Колов през 1989-та година, Лазар Кату­чев, републикански шампи­он по лека атлетика на 400 метра с препятствия и Емил Незиров, който е студент в НСА и златен медалист по самбо в коронната за него категория до 65 килограма. Още от младата вълна ат­лети под абревиатурата на община Сатовча, която може да твори на воля в изцяло обновения физкултурен са­лон, разположен в централ­ната част на китното селце, сега:

През последните години община Сатовча създаде успешни партньорства с реномирани свои колеги по места от други страни и реализира поредица от емблематични начинания. Така например съвместно с ръководните корифеи от об­щина Лектур във Франция бе учреден албум на архите­ктурните забележителности

 от една страна, а от друга благодарение на шеството с община Неврокопи от Ре­публика Гърция и читалище Просвета в село Плетена се изпълни щателна програма за транс-гранична школа, посветена на традиционния фолклор тук.

Така неусетно правим и плавен преход към богатото историческо минало на об­щина Сатовча. Археологиче­ските проучвания и разкоп­ки показват, че районът тук е обитаван от най-древни времена. В цяла южна Бъл­гария досега са намерени 10 тракийски шлема, като шест от тях са в района на селата Плетена и Сатовча. Единият оттук е открит през 1996-та година при реставрацията на манастира Свети Атанас, а другият е един от най-кра­сивите изобщо и датира от 4-ти и трети век преди Хри­ста. Изработен е от бронз с позлата, има набузници и наколенки. И двата са изло­жени днес в Националния исторически музей в сто­лицата. Изпълненият със съдържание гастрол днес в Сатовча ни отвежда до гра­нитната скала на връх Ун­ден, където може да се види бронзова плоча, изработена от скулптора Петър Балаба­нов, украсена с гербовете на Швеция и България, за да се помни вечно човеко­любивата и справедлива присъда на професор Унден от Тре Конур, определен за съдия от Съвета на Обще­ството на народите, благо­дарение на който, част от Южните Родопи е обявена завинаги за собственост на България. Йостен Унден е и член на Международния арбитражен съд в Хага. С постоянен знаков статут тук е и музикалният фолклор на Сатовча, проучен и запи­сан от известния български фолклорист професор Ни­колай Кауфман. Емблема и пример за подражание в този контекст е и Групата за високо пеене, създадена от вездесъщия Илия Терзиев, носител на Хердеровата на­града през 1987-ма година в представителния списък на Юнеско в категорията на живите човешки съкровища и нематериалното културно наследство:

На територията на община Сатовча има осем каменни моста, за които се смята, че са от Римско време. Има сведения, че по един от тях, който свързва селата Долен и Сатовча, е превозвано тя­лото на цар Калоян на път от Солун за Велико Търново. Една от най-големите забе­лежителности на района са каменните чешми сред при­родата. От древни времена те и фонтаните били важен елемент при оформянето на градините, площадите и другите обществени места. Християнските вярвания също изобилстват с култ към водата. Според мнози­на тя имала плодоносна и очистителна сила и носела здраве. В обсега на Дъбраш са преброени над 1300 чеш­ми. Много от тях са в памет на някой загинал или почи­нал роднина и се поддържат с векове от наследниците на рода. Други са направе­ни просто, за да приканят пътника към почивка и по­някога към размисъл. За четвърта поредна година община Сатовча е любезен домакин на Денят на чеш­мата и семей­ството, който е факт в пър­вата седмица на месец юли всяка година, а местните капацитети могат да се похвалят още с първата гим­назия след не­врокопската в знаковата ерия тук и рес­пектиращия ореол на бра­тята Тодор и Георги Попо­ви, съответно първият мор­ски капитан и учител от Са­товча изобщо досега. Някъ­де там по сре­дата изгрява и звездния миг на писателят Петър Селяшки и поета Лъ­чезар Селяшки, както и на бележития краевед Иван По­пов. Към шедьов­рите с непреходна стойност трябва да прибавим още архитектурни­ят резерват с 70 експонирани възрожденски къщи в село До­лен и черквата Свети Никола от 1834-та година пак там. Естест­вения подбор на формированията тук ни отвежда към верандата на църквата Света Неделя в Сатовча, построена през 1844-та година. Тя е пословична с иконата на Свети Стилян и отслу­жения молебен за здравето на Стилян Петров, уважена лично от Маргари­та Бербатова и капитана на Литекс Ловеч Страхил По­пов.

Община Сатовча пред­лага и изключителни въз­можности за летен отдих и туризъм. Природният фено­мен Провирачката се бори за почетно място в топ 100 на България. Той е познат на широката аудитория със своята мистериозност и чу­додейна сила. Провирачка­та е скално образование или арка, притежаваща лечебна магия. Поверието за светото място е, че болният трябва да акустира тук по изгрев слънце, воден от по-възраст­на посветена в тайнството жена, което се моли заедно с него. След това тя отмер­ва болния с червен конец и го оставя на камъка. Стра­дащият се провира през отвора на скалата, съблича старите си дрехи, изоставя ги и си тръгва с нови. В знак на признателност и дар съ­щият слага дребни монети върху скалата с вярата, че е оздравял завинаги. Още от притчите за община Сатовча гласят, че Александър Маке­донски след като преминал Нестос (река Места), про­дължил през Баташкия про­ход и стигнал до Филипопол (Пловдив), преди да потегли на изток, за да покорява пле­мето гети. Тази теза от по­твърдена по-късно и от нем­ския историк Максимилиан фон Вартенбург. Косвено доказателство, че Сатовча е родното място на Орфей, намираме в умален мащаб в качествено произведение с голям тираж, предизвика­ло невероятни емоции по различни краища на Европа, озаглавено Веда Словена. Такива са и картините от камъчета и пясък, патент за култур-трегерите от арт сре­дите в община Сатовча.

Всичко това събрано на­куп предоставя нагледно много теми за размисъл, които отекват в съзнанието и дават повод за гордост от поколение на поколение в Сатовча, която от своя страна притежава етикет за класа през призмата на раз­личното измерение, сега и в перспектива!

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one