ВИДЕО: Самодейци от Абланица, Брезница и Хаджидимово в БНР

Те бяха специални гости на  празничния концерт по случай рожденият ден на музикален канал „Фолклор“ на радио binar

 Смесената фолклорна група от село Брезница, община Гоце Делчев е запазила архаичното двугласното мъжко женско пеене.

Мъжката фолклорна група “Комитите” от град Хаджидимово, макар и наскоро обновена показа, че пази традициите на своя край. Известната с дългогодишна история, многобройни записи и изяви с характерно двугласно пеене.

Третият участник в предаването – смесена фолклорна група на самодейците от село Абланица пък изпълни характерните за българомохамеданите едногласни песни, чиито особености познават фолклорните фенове не само в Българиям но и в чужбина, където има многобройни участия.

Втори в концерта взеха участие и смесената фолклорна група от село Брезница, община Гоце Делчев, област Благоевград. Сгушеното в полите на Пирин планина село е запазило архаично двугласно пеене, както на мъжките, така и на женските състави. И до ден днешен са съхранени старинната обредност и битови умения, характерни за помашката общност. Традиционната им песен също е с микротонална структура, различна от параметрите на западноевропейската музикална традиция, което я прави уникална и обект на внимание от множество музикални специалисти. Ето как представи местните традиции един от участниците в групата Нафие Косин пред водещия Александър Заралиев:

Александър Заралиев: Нашите гости идват реално от гръцката граница. Те са тук, за да споделят своят бит, традиция и своите песни. Понеже село Брезница е известно с ръчно правена юфка, тайните, на чието приговтяне ще ни разкрие ръководителят на местната певческа група Нафие.

Нафие Косин: Юфката се прави по следния начин: Замесва се хубаво тестото, след това се разточват корите, но не както за баница, а двойно по-дебели. Когато се точат корите, те се ръсят с бяло и царевично брашно, като повече трябва да преобладава царевичното. После на сянка, не на слънце, разточените кори трябва да се режат на ивички. Самият нож трябва да прави „връб“, „връб“, „връб“. След това се оставя да изсъхне.

Александър Заралиев: Какво ще чуем сега от вашата група?

Нафие Косин: Приготвили сме 9 песни, в рамките на 30 минути. Това са песни от нашето село (Брезница), което се намира в Пирин планина, във високата част на над 1500 м надморска височина. Фолклорът, който изпълняваме е автентичен. Те се пеят от доста далечното минало и се стараем да ги запазим. На сцената ще излезе групата при Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1938“. Нашата група се състои от 20 човека. Първата се казва Нишите, следва Ава Грошар, третата Гюлферин Ходжа, Сале Кальор, Фатме Кальор, която взе голямата награда на „Излел е Дельо Хайдутин“, Айсел, Зейде, Анифе, Амиде, Зайде, Зайнеп и Ануша, най – голямата ни изпълнителка. От мъжете – Ибрахим Иброш, Хюсеин Даракчи, Ибрахим Аян, Черкес  малкото момче с много спечелени награди, а на тарамбуката Юсуф Джугдан“.

Не по-малко интересни бяха и гостите от Мъжка фолклорна група “Комитите” от град Хаджидимово с ръководители Кръсто Воденичаров и Димитър Милушев, които представиха себе си и останалите ѝ членове

Димитър Милушев: Имаме две формации, едната мъжка, която е известна. Записала е вече три албума, другата е женска, която обаче носи името „Пиринска зора“. И двете пеят автентични песни, но когато пеем ансамблово, пеем по – съвременни песни.

Кръстьо Воденичаров: „Радваме се, че сме тук. Имаме покана от доста отдавна, отправена към нас, и ние се отзовахме. Това са нашите хора. Това са хората, които пълнят сърцата навсякъде, където и да излязат на концерт. Тук искам да кажа, че един човек, който представи групата, е човекът, без който ние неможем. 48 години е ръководител на този състав. Това е Димитър Милушев. Едни прекрасни хора, които винаги се отзовават. Освен че пеят, те имат много интересни автентични български обичаи, които в бъдеще ще представим пред вас“.

Третият участник бе смесената фолклорна група на самодейците при народно читалище „Просвета – 1940 г.” в село Абланица, чието съществуване започва далеч назад през годините. Началото на организираното песенно и танцово изкуство в селото е поставено през 1954/55 година. Сформира се танцов и хоров състав. В мъжката група участват Атем Имамов, Мурад Метушев, Неджип Хавальов, Амет Кавазов, Фаик Велиев и др. Те печелят редица награди фестивали като: „Пирин пее“, „Копривщица“, „Омуртаг“, „Малешево пее“ и др. Имат многобройни участия в чужбина, а това лято посетиха фестивала в гр. Улцин, Черна гора. 

 „Мъжката група е от село Абланица, което се намира на 240км от тук (София). Да ви кажа за сведение, в Гоцеделчевския регион, в Югозападна България, само нашето село е най – голямо. Нашата група е оформена преди 50 години. Аз съм основателя на групата. На 77 години съм. Представи себе си и групата  Саид Чакъров . „Тя е е носител на всички награди в състезания, в които е участвала. Аз пея от 50 години. Песните ни всички са жътварски. Много обичаме да пеем, докато берем тютюна, когато го нижем, когато го калъпим и когато му харчим парите,“ с чувство за хумор завърши един от доайените на фолклкора не само в Абланица, а и в неврокопския регион.