Нова Места: Един уличен музикант в Гоце Делчев разказва…

И в дъжд, и в пек, в приличен вид, едновременно горд с циганското си потекло и музикалната си дарба на самоук свирач, трудоустроеният бедняк не търси единствено милостиня, той работи това, което може и което го крепи – свиренето, но мизерната пенсия не стига само за лекарствата за многобройните болести.

Местен жител, приятел на музиканта, ни подтикна да направим интервю с този „небезизвестен атракцион в централния квартал”, както го определи, „защото е и талантлив, и човечен, и макар да е циганин, запазил е и възпитание, и добродетели, за които много хора могат да му завидят.”

 – Бай Владо, знаем, че не си местен жител, би ли ни се представил – откъде си и откога свириш по улиците на България?

– Казвам се Владо Борисов Николов, на 69 години, родом съм от гр. Пазарджик, но се преселих тук, защото в Пиринския край хората са милосърдни и мога някакси да поминавам. В музикалния занаят съм повече от 50 години, нямам образование, работил съм само като музикант и като общ работник – в младостта.  Получавам малка пенсия по болест  – от  115 лева, с осем деца и болна жена съм, какво друго ми остава, освен  да съм на тротоара музикант, макар че музикант къща не храни, пак помагам по малко, за да преживяваме.

За всички  работа няма, за мен също – не съм здрав, ако бях, щях да тичам повече, сега „припкам” само, когато краката не ме болят.

Данка Николова ми е съпруга, тя също не работи никъде, болна е и е на възраст вече, чудим се какво да правим – навсякъде в страната е трудно, но ние, циганите не се отчайваме, търсим изход.

Работих като уличен музикант в Пловдив, Пазарджик, Велинград, София и по селата, тук отсядам понякога при приятели, нямам роднини в града, чул съм за гетото в Гърмен, но и там нямам близки, циганите никой не ги обича, защото са бедни, само по избори ни търсят.

Фанка КРУМОВА

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ТУК