Примата на неврокопския тенис Мария Самандова: Тенисът е спорт за хора от 4 до 104-годишна възраст!
-
- ноември 21, 2016
Стоян ЦВЕТКОВ
– Здравей, Мария.
– Здравейте на вашия екип и на всички ваши читатели. Благодаря за поканата.
– Да започнем с въпросите. Какво за теб е тенисът?
– Тенисът за мен е на първо място начин на живот. Той присъства абсолютно в моето ежедневие. Той е емоция, страст, воля, упорит труд, постоянство. Аз обичам това, което правя, дали от позицията на треньор или състезател, за мен няма значение.
– Разкажи ни сега как започна всичко?
– Всичко започна много отдавна. Аз съм свързана с корта още от много малка. Буквално съм израснала на кортовете на Националната спортна академия. Още от 3-4 годишна, баща ми ме е водил по кортовете и ми е давал от големите ракети. По това време той е бил студент там. След това, съвсем съзнателно, започвам тренировки на 8-годишна възраст като баща ми е моят първи треньор-той е този, който ме въвежда в играта, той е този, който ме запалва по спорта. Благодарение на него, сега аз се занимавам с тенис.
– Каза „първият треньор“. Имало ли е други?
– Казвам „първия“, тъй като по времето на моята състезателна кариера съм имала и други треньори. Играла съм за някои от най-големите клубове в България. Състезавала съм се за „Славия“. След това играх за „Малееви“, където постигнах доста добри резултати. Накрая, около година се състезавах за ЦСКА.
– Какъв е пътят от състезателната ти кариера до треньорската професия?
– Години наред, доста години, много рано се преориентирах. Така стана, че още на 16-годишна възраст изкарах треньорски лиценз. Тогава минах и курсове за лицензиран съдия. Всъщност, тогава и се върнах в Гоце Делчев и започнах да преподавам в нашият тенис клуб, „Самандови“.
– Разкажи ни за създаването на ТК „Самандови“?
– Клубът е създаден преди повече от 15 години. Той е първият и единствен за момента тенис клуб в региона. Всичко започна доста отдавна като сме минали през много трудности. Спомням си, че нямаше къде да тренираме и сме използвали училищните салони. За нас бе една мечта да изградим собствена база, на която да имаме възможност да популяризираме и да развиваме този спорт. Към днешна дата, клубът разполага с два червени (клей) корта, на които имаме възможността да обучаваме и практикуваме тенис.
– Какви са членовете на клуба, които посещават кортовете?
– Контингентът от играещи в нашият клуб е доста голям. Започваме да обучаваме децата още от мънички, от 4-5 годишна възраст. Преминаваме през подрастващи, след това тийнейджъри. При мъжете има играещи и над 60-годишна възраст, което е радващо. Както обичам да казвам, тенисът е спорт за хора от 4 до 104-годишна възраст. Тенисът е спорт, който не е контактен, в смисъл нямаш директен контакт с противника, а това е една добра превенция от травми. Тенисът развива всяка една част от тялото. В последните години се наблюдава все повече женско присъствие в нашия клуб, което е похвално.
– От професионална гледна точка-каква е разликата да работиш с деца и възрастни?
– Разликата е съществена. Първо, при работата с деца трябва да бъдеш по-концентриран и внимателен. Стимулът на децата е да задържиш тяхното внимание и да предизвикаш интерес у детето да започне да практикува и тренира този спорт. Трябва да запалиш огъня в него. Специфичното при тях е, че при тях се работи с нагледен и демонстративен метод. Не е ефективен словесния метод. Какво ще рече това?! При децата всичко трябва да бъде поднесено под формата на игра. При работата с тях ние наблягаме за развиването на техните двигателни качества. При възрастните е коренно различно. При тях се набляга играта в детайли. Обръщаме детайлно внимание на техниката. Предимно се използва словесния метод на обучение. След това се обръща внимание на тактико-стратегическата находчивост на играта. Като цяло много е различно.
– Прилагаш ли опита, който си придобила в клубовете, в които си тренирала като състезател?
– Разбира се. Добре е, когато си бил и от двете страни. И от страната на състезател, и от страната на треньор. Има какво да дам като съвет и да споделя от опит на моите ученици сега. Мисля че ми е било доста полезно. Много неща съм запазила и в момента ги използвам върху обучението на моите състезатели.
– Как стоят нещата с развитието на тенисистите на национално ниво от ТК „Самандови“?
– Благодаря за този въпрос. Много ме радва като видя в някое дете и неговите родители сериозно отношение към играта. Виждам едно желание за реализация и желание на подготовка на национално ниво. Имаме такива състезатели, деца и младежи, които са в различни възрастни и се състезават за ТК „Самандови“. По изявени от тях-до 12г. възраст, Нора Ловкова и Филип Чулев този сезон ни донесоха доста титли и медали. При по-големите, до 16г. възраст, Злати Мингов е една млада надежда и моята сестра Александра Самандова. С нея съм персонално ангажирана и вече втори състезателен сезон пътуваме из цялата страна. Резултатите не закъсняха. Имаме доста достигнати полуфинали и финали. Друга наша гордост е и Илиян Дробенов, който е вече втори в България.
– Топ Преса неведнъж е отразявала организирани турнири от ТК „Самандови“, както на сингъл, така и на двойки. Какво ви подтикна да правите такъв вид състезание?
– Добре сте запознати. Организираме турнири, както на сингъл, така и на двойки. Това се превърна в традиция за нашият клуб. Вече 7 или 8 години го правим. Турнирите зачестиха. Състезатели от Югозапада не пропускат да се изявят в турнирите. Те се превръщат в една регионална надпревара. Разбира се, турнирите се за любители. Подтикна ни това, че нивото и качеството на тениса с всяка една година нараства. Мъжете показват все по-добра игра. Едно такова състезание е стимул за тях да покажат какво могат. Освен това е много полезно, както за нашите състезатели, така и за гостите, които каним от съседните градове. Това е една обмяна на опит. Стимул за тях са и призовите награди – купи, медали, пари.
– На какво ниво е тенисът в България?
– Имам наблюдения от това, че доста пътувам, особено със сестра ми. Наблюдава се бурно развитие на тениса в България. Все повече клубове отварят врати. В момента тенисът е изключително популярна игра в България, особено в по-големите градове. Организират се много турнири. Спорта е доста предпочитан от масовото общество. Вече не е така недостижим, както е било преди доста години. По отношение на проф. тенис, обаче, имам една критика, по-скоро лека забележка. Има още какво да се желае от тениса в България. Има доста добри кадри. Тук обаче идва неприятната тема, свързана с финансовата част. Тенисът е спорт, който се самофинансира. В един момент, на едни талантливи и млади деца финансите приключват, като по този начин приключва и развитието. Силно се надявам Българската Федерация по Тенис и Министерството на спорта да направи някакви фондации за подпомагане на такива деца таланти. От няколко години съществува и нац. тенис център, в който се подготвят и обучават топ състезателите.
– Благодаря за интервюто.
– Аз също ви благодаря. Пожелавам на вашите читатели да бъдат винаги информирани да бъдат много позитивни. Искам да направя един апел към всички хора „Поддържайте доброто си здравословно, физическо и душевно състояние със спорт“. Беше ми много приятно. Отново благодаря!
Be the first to leave a review.
