Примата на неврокопския тенис Мария Самандова: Тенисът е спорт за хора от 4 до 104-годишна възраст!

Стоян ЦВЕТКОВ

– Здравей, Ма­рия.

– Здравейте на вашия екип и на всички ваши чита­тели. Благодаря за поканата.

– Да започнем с въпросите. Какво за теб е тенисът?

– Тенисът за мен е на пър­во място начин на живот. Той присъства абсолютно в моето ежедневие. Той е емоция, страст, воля, упорит труд, постоянство. Аз оби­чам това, което правя, дали от позицията на треньор или състезател, за мен няма зна­чение.

– Разкажи ни сега как за­почна всичко?

– Всичко започна много отдавна. Аз съм свързана с корта още от много малка. Буквално съм израснала на кортовете на Националната спортна академия. Още от 3-4 годишна, баща ми ме е водил по кортовете и ми е давал от големите ракети. По това време той е бил сту­дент там. След това, съвсем съзнателно, започвам трени­ровки на 8-годишна възраст като баща ми е моят първи треньор-той е този, който ме въвежда в играта, той е този, който ме запалва по спорта. Благодарение на него, сега аз се занимавам с тенис.

– Каза „първият треньор“. Имало ли е други?

– Казвам „първия“, тъй като по времето на моята състезателна кариера съм имала и други треньори. Иг­рала съм за някои от най-го­лемите клубове в Бълга­рия. Състезавала съм се за „Славия“. След това играх за „Малееви“, където постигнах доста добри резултати. На­края, около година се състе­завах за ЦСКА.

– Какъв е пътят от със­тезателната ти кариера до треньорската професия?

– Години наред, доста години, много рано се преориентирах. Така ста­на, че още на 16-годишна възраст изкарах треньор­ски лиценз. Тогава минах и курсове за лицензиран съдия. Всъщност, тогава и се върнах в Гоце Дел­чев и започнах да препода­вам в нашият тенис клуб, „Самандови“.

– Разкажи ни за създава­нето на ТК „Самандови“?

– Клубът е създаден пре­ди повече от 15 го­дини. Той е първият и единствен за мо­мента тенис клуб в региона. Всичко за­почна доста отдав­на като сме минали през много труднос­ти. Спомням си, че нямаше къде да тренираме и сме използвали училищ­ните салони. За нас бе една мечта да изградим собстве­на база, на която да имаме възможност да популяризираме и да развиваме този спорт. Към днешна дата, клубът разпо­лага с два червени (клей) корта, на кои­то имаме възмож­ността да обучава­ме и практикуваме тенис.

– Какви са члено­вете на клуба, които посещават кортове­те?

– Контингентът от играещи в нашият клуб е доста голям. Започваме да обучаваме децата още от мънички, от 4-5 годишна възраст. Преми­наваме през подрастващи, след това тийнейджъри. При мъжете има играещи и над 60-годишна възраст, което е радващо. Както обичам да казвам, тенисът е спорт за хора от 4 до 104-годишна възраст. Тенисът е спорт, който не е контактен, в сми­съл нямаш директен контакт с противника, а това е една добра превенция от травми. Тенисът развива всяка една част от тялото. В последни­те години се наблюдава все повече женско присъствие в нашия клуб, което е похвал­но.

– От професионална глед­на точка-каква е разликата да работиш с деца и въз­растни?

– Разликата е съществена. Първо, при работата с деца трябва да бъдеш по-концен­триран и внимателен. Стиму­лът на децата е да задържиш тяхното внимание и да пред­извикаш интерес у детето да започне да практикува и тренира този спорт. Трябва да запалиш огъня в него. Специфичното при тях е, че при тях се работи с нагледен и демонстративен метод. Не е ефективен словесния метод. Какво ще рече това?! При децата всичко трябва да бъде поднесено под фор­мата на игра. При работата с тях ние наблягаме за разви­ването на техните двигател­ни качества. При възрастни­те е коренно различно. При тях се набляга играта в де­тайли. Обръщаме детайлно внимание на техниката. Пре­димно се използва словес­ния метод на обучение. След това се обръща внимание на тактико-стратегическата находчивост на играта. Като цяло много е различно.

– Прилагаш ли опита, кой­то си придобила в клубо­вете, в които си тренирала като състезател?

– Разбира се. Добре е, кога­то си бил и от двете страни. И от страната на състезател, и от страната на треньор. Има какво да дам като съ­вет и да споделя от опит на моите ученици сега. Мисля че ми е било доста полезно. Много неща съм запазила и в момента ги използвам върху обучението на моите състезатели.

– Как стоят нещата с раз­витието на тенисистите на национално ниво от ТК „Са­мандови“?

– Благодаря за този въпрос. Мно­го ме радва като видя в някое дете и неговите роди­тели сериозно отношение към играта. Виждам едно желание за реализация и же­лание на подготов­ка на национално ниво. Имаме та­кива състезатели, деца и младежи, които са в различ­ни възрастни и се състезават за ТК „Самандови“. По изявени от тях-до 12г. възраст, Нора Ловкова и Филип Чулев този сезон ни донесоха доста титли и медали. При по-големите, до 16г. възраст, Злати Мингов е една млада на­дежда и моята се­стра Александра Самандова. С нея съм персонално ангажирана и вече втори състезателен сезон пътуваме из цялата страна. Резултатите не закъсняха. Имаме доста достигнати по­луфинали и финали. Друга наша гордост е и Илиян Дро­бенов, който е вече втори в България.

– Топ Преса неведнъж е отразявала организирани турнири от ТК „Самандови“, както на сингъл, така и на двойки. Какво ви подтикна да правите такъв вид състе­зание?

– Добре сте запознати. Ор­ганизираме турнири, както на сингъл, така и на двойки. Това се превърна в традиция за нашият клуб. Вече 7 или 8 години го правим. Турнири­те зачестиха. Състезатели от Югозапада не пропускат да се изявят в турнирите. Те се превръщат в една регионал­на надпревара. Разбира се, турнирите се за любители. Подтикна ни това, че ниво­то и качеството на тениса с всяка една година нараства. Мъжете показват все по-до­бра игра. Едно такова със­тезание е стимул за тях да покажат какво могат. Освен това е много полезно, както за нашите състезатели, така и за гостите, които каним от съседните градове. Това е една обмяна на опит. Сти­мул за тях са и призовите на­гради – купи, медали, пари.

– На какво ниво е тенисът в България?

– Имам наблюдения от това, че доста пътувам, осо­бено със сестра ми. Наблю­дава се бурно развитие на тениса в България. Все по­вече клубове отварят врати. В момента тенисът е изклю­чително популярна игра в България, особено в по-голе­мите градове. Организират се много турнири. Спорта е доста предпочитан от ма­совото общество. Вече не е така недостижим, както е било преди доста години. По отношение на проф. тенис, обаче, имам една критика, по-скоро лека забележка. Има още какво да се желае от тениса в България. Има доста добри кадри. Тук оба­че идва неприятната тема, свързана с финансовата част. Тенисът е спорт, който се самофинансира. В един момент, на едни талантли­ви и млади деца финансите приключват, като по този начин приключва и разви­тието. Силно се надявам Българската Федерация по Тенис и Министерството на спорта да направи някакви фондации за подпомагане на такива деца таланти. От няколко години съществува и нац. тенис център, в който се подготвят и обучават топ състезателите.

– Благодаря за интервюто.

– Аз също ви благодаря. Пожелавам на вашите чита­тели да бъдат винаги инфор­мирани да бъдат много по­зитивни. Искам да направя един апел към всички хора „Поддържайте доброто си здравословно, физическо и душевно състояние със спорт“. Беше ми много при­ятно. Отново благодаря!