Топ Преса представя: Малко известно от Тешево
-
- ноември 11, 2016
В далечното село Тешово на южната граница и в една далечната 1979 година се случи нещо, което едва сега се опитвам да опиша. Тогава не беше възможно. Хората, които събрахме за пътешествието, бяха нещо като патриарси на българската култура, по чудо оцелели в условията на див атеизъм.
На първо място стоеше народният лечител Петър Димков. Тогава беше над 90 години, обичаше да си пийва по чашка червено вино. Не ракията, казваше, а виното дава здраве и енергия; сега българите пият повече ракия и затова са нефелни и ходят в непрестанен махмурлук. Скулпторът Любомир Далчев тръгна със своя бял мерцедес, с жена си, сина Любчо и помощникът му Пепи, който беше и шофьор. На маестрото му се говореше и пътуваше, защото беше завършил произведението на живота си – “Самуиловите войници” и фигурата на Свети Климент Охридски.
Но, когато го помолих до него да се настани друг професор – художникът Асен Василиев, той не се съгласи. Нямало място за двама такива известни творци, а още по-малко за критици на “Климент Охридски”. Както и да е – настанихме бай Асен в друга djudjevкола до друг почитан човек от музикалната академия – професор Стоян Джуджев, който преподаваше фолклор и православно пеене. Не можеше без такъв българин. Бяхме открили народни песни за Левски. С нас тръгнаха и певците от ансамбъл “Кукузел” за черковни песнопения и неговата художествена ръководителка Таня Христова. В едно предно пътуване бяхме проучили Тешово само с проф. Асен Василиев. Там старият изследовател на българската иконна живопис ме въведе в черквата “Св. Димитър”. Прекръстихме се пред иконата на Цар Борис – покръстителя и се ка1503чихме по едни скърцащи, дървени стълби на тавана. Бай Асен (така искаше да го наричаме понякога) ахна от почуда – малките прозорчета бяха затулени със стари икони, които дори и той не познаваше. Казахме това на тогавашния кмет на Тешово, отковахме ценните прозорци и му препоръчахме да ги пази като зениците на очите си.
Бяха икони от 16-и и 17- век. Кметът помоли да доведем тука една чета от големи хора, които биха могли да защитят порутената черква и да помогнат на селото и хората. Така решихме с проф. Асен Василиев да докараме една чета не от комити, а от хора на културата и духа. Но да обявим намеренията си тогава беше невъзможно. Трябваше да действаме хитро, под прикритие. Все пак с нашият приятел и колега Димитър Кехайов от Банско се разбрахме по живо, по здраво да си свършим работата. Той щял да покани доста хора да дойдат в Тешово. По пътя не щеш ли певците се разболяха от някакво разстройство. Д-р Еленa Тодорова – асистентка и последователка на Петър Димков, им даде по няколко листенца здравец и те се оправиха.
На 28 април надвечер пристигнахме в Тешово. Посрещна ни кметът Петър Тешовски. Деца закичиха гостите със здравец. Кметът по едно време не се сдържа и викна: “Цяло Тешово днес се радва! За нас това е празник. Толкова много професори на куп не сме виждали. Елате, елате в нашата черква!”
На портите на черквата “Св. Димитър” ни посрещна с жезъл в ръка Неврокопският митрополит Пимен. Въведе ни в храма, застана пред олтара и ни благослови.Защракаха фотоапарати и се понесе свистенето на филмовите камери. Телевизията от Благоевград снимаше на цветен филм събитието. Микрофоните на радиото бяха пуснати, изглеждаше, че всичко, което се случва, ще бъде съхранено или пък докладвано където трябва.
Be the first to leave a review.
