Ретро история: Имало ли е панаир и събор някога в село Дъбница?

Имало е и той е съществувал до 1910 година. За това нещо научих от краеведа и художника Никола Железаров още около 1980 година. Като художник го помолих да нарисува бившите заградски чинари и знае ли нещо за дългогодишното съществуване на панаира в Дъбница, Гоцеделчевско. В разговорът и двамата стигнахме до следното: „ Преди много години в Дъбница е имало просторни ливади. Всяка година на Архангелов ден, който е на 21 ноември , се стичали хора от Неврокопско на Архангеловския или Кестен панаир.

Докато първото наименование е ясно, то второто е от докарваните големи количества кестени от с. Делчево, Беласица, от Петрич и селата около него. Много стари хора са разказвали, че в ливадите печели тлъсти овни, набучени на дървени шишове. Имало борби, хора, песни. Там се стичал целият Чеч. Проматарите продавали позлатени пафти, кръстчета, сребърни китки, треперушки и панаирджиите изпадали в захлас от човешката направа. Доспатлии се ежели с конопените черги. Хората от Долен не оставали назад. Предлагали различни аби, гайтани, навуща, реснаци, различни по цвят кепета. Мъжете от Жижево се хвалели с отличните гребени. Марулевци имали отлични станове за тъчане на престилки. Момите нанизвали на дълги прътове изработените от тях дрехи за чеиз. Идвали с каруци от Неврокоп мъже изобретили пирински чанове и тежки тюмбелеци. Продавали се пищялки, кавали от село Избище. Кавалите и пищялките били полагани в дълги дървени корита с вода посиняла от потопените в нея ясенови кори. Такъв е бил адетът: Свирката да е окъпана, та свирнята да върви леко. Дъбнишките градинари на Арханделовия или Кестен панаир се пъчели с прочутите зелки. Те и сега се пъчат с тези хрупкави и обемисти зелки, но …

ПАНАИРЪТ ГО НЯМА…. Защо ли?!

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене