Единствено пред Топ Преса – „Червената бабичка“ Росица Дурева: Обичам да пея – цал живот съм пяла!

Председателката на Сдружение „Ние, жените” в Благоевград Здравка Чимева организира екскурзия до Скопие, Македония. Групата, която беше от 50 човека, успя да разгледа и да се наслади на безброй паметници на културата и забележителности в македонска столица, сред които бе старият град „Вароша”, крепостта „Скопско кале”, църквата „Свети Спас” със саркофага на Гоце Делчев, паметникът на Майка Тереза, шадраванът на Александър Велики и много други. По време на пътуването в автобуса екскурзиантите бяха изненадани с песни, изпети на живо от певицата Росица Дурева, която разказа и много вицове. Многобройните аплодисменти ни накараха да поканим г-жа Дурева в редакцията на Топ Преса, за да разкаже нещо повече за себе си.

Нека да започнем с това, коя е Росица Дурева?
– Не обичам да разказвам за себе си. Много пъти в. “Вяра” и в. “Струма” и телевизиите са ме канили за интервюта и аз все им отказвам. За читателите на Топ Преса споделям… Родена съм в село Горно Драглище, Община Разлог. Завърших основното си образование там. Още от много малка пеех, от детската градина, после в първо отделение, после и в по горните класове. Започнах да се изявявам, като изпълнител на народни песни. Преди години моята учителка Елена Данева се казваше, тя почина лека ѝ пръст, ме попита дали помня моята любима песен от детството, аз обаче не можах да си спомня. Та, тя ми припомни, че моята песен беше “От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила”. Когато съм била в първи клас съм я пяла много тази песен на всички тържества в училището, в селото пред всички и те много са ми се радвали. Имаше един фестивал в Разлог на народното творчество, там имаше комисия от Благоевград, както и сега оценяват децата. Там ме харесаха много… Композитора Александър Кокарешков, Димитър Янев, Данчо Палюшев също. Харесаха ме и ме поканиха да дойда в Благоевград. Тук завърших гимназия и продължавах да си пея. Пяла съм с различни състави, най-вече с Димитър Янев, който по онова време беше много добър и тачен композитор , не само в нашата област, но и в цялата страна, цяла България. Той правеше най-различни песни с различен жанр и с много хубави текстове и мелодии. Всички го обичахме и уважавахме. Направи много песни от нашият край. Първата песен беше за Георги Измирлиев, която изпълнявах аз. Гордея се, че имах честта да изпия песен за Георги Измирлиев – Македончето. След нея написа песента „Имала майка“ за Никола Калъпчиев и други такива песни. По това време ние с него бяхме много уважавани, тачени и търсени цели 10 години. Пеели с него лично пред Тодор Живков. Тогава, той много често идваше на Предел в станцията на окръжния народен съвет, тогава. Там се събираха и първи секретар на окръжният комитет на нашият окръг, Дюлгеров тогава беше. Пред всички величия от нашия окръг съм пяла, без изключение, пред Кръстьо Тричков, Дюлгеров, Причкапов, заедно с групата от Банско на Иван Мацурев. Тя беше е най- добрата група, която изпълнява автентични песни от нашия регион. Много често бяхме канени Митко Янев, Росица Дурева и групата от Банско. Тогава се провеждаха много мероприятия най-различни. Разнообразявахме живота на хората. Ходели сме на полето през почивките на жените, които садеха тютюн. На обяд когато имаха един час почивка и ние отивахме там с акордеона… пеехме… те ни се радваха. По заводите, когато имаха празници, на машиностроителите, на докторите, на всички производствени единици, които имаха празници. Бяхме непрекъснато канени. Пътувахме много и беше много хубаво, защото това беше признание за нас, че правим нещо и хората ни харесват, което е най-важното. Когато се прави изкуство то трябва да бъде показано пред хората, иначе няма смисъл.

Как бе взето решението за това пътуване до Скопие в Македония?
– Пътуването бе организирано от Здравка Чимева председател на движението „Ние Жените“ по случай 104 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония от турско робство. Това не беше прецедент, ние от няколко години пътуваме. Проследяваме историческите традиции събития и факти в нашата област и така се стигна до решение да пътуваме всяка година на една и съща дата до Скопие. Там поднасяме венци, цветя на гроба на Гоце Делчев, който се намира в църквата „Свети Спас”. Ходим на много места. „Ние Жените“ си имаме календар който си го спазваме. За нас е много важна историята.

Пътували сме заедно няколко пъти със сдружение „Ние, жените” и в автобуса вие винаги пеете, забавлявате хората, разказвате вицове и винаги има аплодисменти, след това…
– Обичам да пея, цял живот съм пяла… вече съм пенсионерка, но пак си пея така както вчера по пътя за Скопие. На всяка екскурзия пея, забавлявам хората в автобуса, по банкетите също, когато си организираме от сдружението. Песента си ми е на сърцето…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса