Югозападен поглед: Приятели, елате да се видим!…
-
- октомври 27, 2016
Казвам се Илия Кирилов Гърчев. Роден съм и живея в Мелник, 44-и набор. Завърших основното си образование тук. Учителите бяха любящи професията си хора начело с големия родолюбец Васил Божиков. Спомням си с умиление и за другите – Славка Тилкова, Сетка Червилова, Славчо Калимански (от с. Златолист), Кръстана Иванова, Христо Самоковски. В Мелник имаше здравна служба (каквато в момента няма) с всеотдайни лекари, които бяха от София, но живееха тук – д-р Бояджиев, д-р Леви, зъболекарката Софчето (също от София), акушерката Сашка (от с. Лешница).
Завърших професионално училище по авторемонт на Гара Искър. Класният Никола Костов ни водеше на театър, кино, опера, на екскурзии, учеше ни да управляваме мотоциклет. Спомням си още за моя приятел Стефан Станев, за акордеониста Данчо (от Богров), за двамата Евгениевци, Комитакис, Иван Петков… Спомням си и математика Вълов, Манов, Кожухаров…
По-късно завърших донаборна шофьорска школа в Дупница (тогава Станке Димитров). Беше люта зима, всички ученици бяха разпуснати, нас ни спряха в карантина. В школата излезе забрана да пием студена вода, научиха ни да пием чай, раздадоха ни ватенки, ушанки и така никой не се разболя.
През есента на 1963 г. влязох в казармата в Самоков. Служих в артилерийско ракетно поделение. Старите войници ни тормозеха, спомням си един гонкаджия, младши сержант Ценов. Не мога да не спомена за командира на поделението. Той имаше осанката на голям Дядо Мраз.
Мой ротен командир беше капитан Диновски – един образцов офицер. Той ни учеше на издръжливост, на дисциплина, на хигиена… Не мога да не спомена и за майор „Требето”, капитан „Петака” (който обичаше да раздава по 3 дни арест и по 5 дни непоряд), за подполковник (или полковник) Филчев, за старшина Москов (от Самоковско)…
Безкрайно съм благодарен на капитан Стоянов, който ми установи заболяване на костта. По-късно бях изпратен на почивка във военния санаториум в Кюстендил с помощта на един сержант или старши сержант (не помня името му). На него по-късно баща ми изпрати мелнишко вино в знак на благодарност.
След казармата се записах в училище за водачи на пътностроителни машини. Там се запознах с Иван Дяков (от с. Черковна, Провадийско). С него сме семейни приятели и до днес. Започнахме работа като шофьори на самосвали в мина „Кътина”. След закриване на мината работих като таксиметров шофьор. Имах щастието да се запозная с филмови звезди. Контактувал съм с оператора Венец Димитров, с режисьора Людмил Стайков… Спомням си артистите Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефка Берова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев и много други.
След „преврата” отворих кръчма в нашата къща в Мелник и имах незабравими срещи с поета Евтим Евтимов, с Влади Карамфилов (Въргала), Димитър Ковачев (Фънки), Жорж Ганчев, Георги Мамалев, Слави Трифонов… Бог ме е дарил да имам толкова срещи с добри приятели.
На 2 юни 2014 г. организираме среща на набори 1943, 1944 и 1945 г., служили в под. 44750 – Самоков – в 11 ч. пред портала на поделението. Умолявам всички, които имат телефони на свои познати – набори, да им съобщят.
Моят телефон е 0878 106 889.
Обадете се, приятели! И елате на срещата!
Винаги сте добре дошли и в семейната ни механа в Мелник.
Be the first to leave a review.
