Николай Табаков: Не успях да прокарам идеята за Арт център в Дупница, но пък Дупница ще има своето място в София

 Костадин МАРКОВ

– Ники, за кога е насро­чено откри­ването на га­лерията ти в София?

– На 12 октомври откривам галерия за Лампите, които правя, намира се на ул. „Кракра” №2А в София, на входа на културен дом Средец! Място­то е много хубаво и вярвам, че ще стане цветна и светла галерия!

На откриването се надя­вам да дойдат много мои приятели и почитатели на Лампите, поканил съм и дос­та музиканти, и вярвам, ще се получи страхотно откри­ване!

– Помним преди време малката ти галерия ИАРА в Дупница, на ул. „Дора Габе”, това продължение ли е на идеята, някакво развитие ли е?

– Да, малката галерия ИАРА, беше страхотно място в центъра на Дупница, къ­дето дупничани можеха да намерят живопис, графика и поезия, беше преди 18 годи­ни, мисля! Понякога се връ­щам в спомените към това място!

– Вие сте дупничанин, жи­веете в Дупница и въпреки, че пътувате много в Бълга­рия и Европа, често можем да ви видим в града ни, защо галерия в София, а не в Дуп­ница?

– Наистина, първоначална­та ми идея беше да направя Арт център в Дупница, дори говорих с кмета да пробвам да го направя в пустеещата Джамия. Всъщност с тази идея се кандидатирах и за общински съветник, ако ме изберат, да направя Арт цен­тър в Дупница! Идеята ми беше всяка седмица да има ателиета и концерти и много изложби и събития, да се об­живее Джамията и двора ѝ, защото това е място с много потенциал, а в същото време не се използва. А аз мисля, че имам нужния капацитет, знам как да стане и имам си­лата и волята да го направя, все пак цял живот с това се занимавам.

– Защо не се осъществи тази идея за Арт център в Джамията?

– Не знам, опитах, някак не се получи. Говорих няколко пъти с кмета, със замест­ник-кмета, с шефа на музея, три месеца се срещах с всич­ки, които могат да помогнат, но за съжаление не се полу­чи. Както се казва, на сила не можеш да дадеш! Често, хора които знаеха как се движат нещата с Джамията ми казваха, че е трябвало да ”тропна по масата” или пък да се развикам, защо­то в България така ставали нещата, но аз не съм такъв човек. С ”тропане по масата” можеш да уредиш роднина на работа или да назначиш приятел на държавна служ­ба, но аз вярвам, че галерия така не се прави, галерия се прави с дух, с отдаденост, с възможности и с желание.

За разлика от Дупница, в София си уредих нещата с галерията за една седмица!

– И какво се получава, не можахте да направите Арт център в Дупница, не можа­хте и да останете общински съветник, май не Ви върви много в Дупница?

– Ха-ха, да, наистина, не съм фен на конспиративни­те теории, но е факт, че не ми се получават нещата в Дупница ! За разлика, в Со­фия и в страната, а и извън България, идеите, които оп­итвам да разпространявам се възприемат повече от добре, изкуството с което се занимавам придобива все по-голяма популярност, кон­цертите, които организирам са посещавани и харесвани. Но както са казали хората, при това отдавна – Никой не е пророк в собственото си село!

– Жал­ко! Разка­жете ни за гале­рията в Со­фия?

– В нача­лото ще бъде Галерията на Лампите, за­щото Лампите, които правя са много по­пулярни в Со­фия и вече им е време да си имат собстве­но място! Там ще правя и ателиетата за изработка на Лампи, кои­то организи­рам, там ще се срещам с клиенти и ще си говорим за Светлината! И понеже е галерия, след из­вестно време, ще организи­рам изложби, защото имам много приятели художници и ще бъде грях да не се из­ползва пълния капацитет на мястото! Т.е., това което мислех да правя в Дупница, ще го правя в София! Което е жалко, исках такива неща да се случват и в Дупница!

От друга страна пък, ще съм по-полезен в София, за­щото мисля да представям дупнишки творци в София, изяви на дупнишки артисти в София няма много и ще се радвам да дам територия и поле на изява на художници от Дупница.

– Разкажете повече за Лампите, може би някои от читателите ни не знаят?

– Ами, аз се занимавам с приложно изкуство, пра­вя ръчно правени Лампи. Лампите на Николай Таба­ков са уникален български продукт, даже мога да кажа и дупнишки продукт, т.е. ни­кой друг в света не прави та­къв тип лампи. Открих този начин на правене случайно, вдъхновен от марокански традиционни лампи, но и оп­итвайки се да намеря моя ”начин”. В крайна сметка се получиха Лампите на Нико­лай Табаков, така са попу­лярни, заложил съм си име­то и трябва да са хубави и уникални!

Участвам в изложби с Лампите, основно в София, а от известно време пъту­вам и в Европа, където ги показвам. Участвал съм в изложба в Париж, в галерия на хълма Монмартр, по вре­ме на престоя ми в Париж, със съдействието на Асоци­ация Mission Bulgarie прави­хме Лампи с деца аутисти в едно католическо училище. В Лондон също сме правили Лампи, а миналата година участвах в представяне на български артисти в гр. Тара­гона, Испания, по покана на международната асоциация Puentes.

С Лампите на Николай Та­баков се опитвам да попу­ляризирам и Дупница, като място на талантливи и сър­цати хора, които могат да сътворяват неща надхвърля­щи рамките на нашата роди­на!

– Какви са ви новите твор­чески планове, често орга­низирате културни меропри­ятия в Дупница, можем ли да очакваме нови?

– Наистина, последните две години направих интересни неща в Дупница, преди две години организирах Малък Арт фестивал, а миналата го­дина направих три концерта с класическа музика, но тази година ще се въздържа да организирам подобни съби­тия.

Сега изцяло съм се съсре­доточил в галерията ми в София и поне година напред ще се занимавам основно с утвърждаването на галерия­та и на Лампите в София.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Благодаря им. Пожела­вам им безсмъртие и САМО МАРЕК!