ВАПЦАРОВ КАТО ДОЙНА КРАВА

Най-новата история на рода на поета, за която той и днес би казал: Разровиш ли я – ще мирише…

Сергей ТРАЙКОВ

Тук няма да стане дума за поезията на Никола Йонков Вапцаров, защото всички го доят както им е изгодно: по­литиците използват името му за политически цели, родни­ните му – за икономически, а това, че той е бил и поет, е последна грижа и на едните, и на другите.

На 29 април „Стършел” обърна внимание на факта, че собственици на търгов­ски обекти в Банско не пла­щат данъци. Списъкът на некоректните платци се ог­лавява от наследника на Ни­кола Вапцаров – Никола Б. Вапцаров. Той е собственик на хотел „Шато Вапцаров” и дължи на общинската хаз­на 26 137 лева от неплатени данъци. Родата на поета ста­на известна с битката, която поведе срещу кметството за това кой да стопанисва къ­щата-музей „Н. Вапцаров”. Неговите наследници хем ис­кат от общината 500 000 лева за пропуснати ползи, хем обещават, че ще стопанисват музея безплатно. Стопанис­ването на „Шато Вапцаров” обаче показва как родата на поета разбира думата „без­възмездно” – като не плаща данъци. Но това е само един дребен щрих от картината за битието на един известен род, която остава недорисувана до края. Защото продължава да бъде допълвана с различ­ни нелицеприятни детайли от човешката лакомия.

Историята започва мина­лия век. През 1952 г. къщата на Йонко и Елена Вапцарови – родители на Никола, Борис и Райна, е купена от държава­та – за музей. Наследниците са получили: майката на Ни­кола – баба Елена: 8185 лева. Синът є Борис и дъщеря є Райна – по 4911. Съпругата на поета – Бойка Вапцарова – 1146. Или общо – 19 648 лева. Страхотна сделка за Вапцаро­вия род – по оно­ва време средната заплата не е над­хвърляла 30 лева. А през 1981 година Банско преотстъпва на сина на Бо­рис Вапцаров – Никола и на сестра му Мая, право на стро­еж върху общински парцел от 750 кв. м.

Точно на това общинско място по-късно те построяват своя частен хотел – „Шато Ва­пцаров”.

Вапцарови харчат тихо по­лучените от държавата пари до 1989-а. А щом идва лошата де­мокрация, започват да я съдят. Не за поетич­ни идеи, а за пари. Нико­ла и Мая за­веждат дело, за да станат собственици на къщата-му­зей. Те казват, че са върнали на държавата сумите, получени през 1952 г. Това са само празни твър­дения, по-кухи и от сапунени мехури, защото не са предос­тавили никакъв документ в потвърждение на своите думи. Въпреки това, на 28 декември 1998 г. Върховният административен съд, пред­седателстван от съдия Ру­мяна Бакалова, се произна­ся в полза на наследниците. Според решението те стават собственици на 5,5 дванайсе­ти от имота, а общината – на 6,5 дванайсети. Тоест, прихо­дите от къщата-музей вече трябва да се делят на две – между Банско и Вапцарови. Общинарите обаче, по отдав­на наложила се нашенска де­мократична традиция, отказ­ват да изпълнят съдебното решение. В момента се водят различни дела, като наслед­ниците не спират да искат половин милион от община­та, на която не искат да дадат дължимите над 26 хиляди от неплатени данъци.

Нечистоплътна история. Тя обаче неочаквано се оказа още по-нечиста. Един непо­знат за широката публика роднина на Никола Вапца­ров – Теодор Вапцаров, внук на сестрата Райна, намерил изненадващ документ в се­мейния архив – неизвестна до днес нотариално заверена декларация. Тя обезсмисля безкрайната Вапцарова сага. Декларацията е от брата на поета, Борис, по времето на Тодор Живков – депутат, по­сланик в Алжир, в Испания, първи заместник-министър на образованието. През 1974 г. той отива в Районния съд в град Разлог и писмено обявя­ва:

„Другари народни съдии, декларирам, че доброволно се отказвам от наследстве­ния имот, намиращ се на пло­щад „Никола Вапцаров” 9, ос­тавен от покойната ми майка Елена Вапцарова, починала на 29 март 1969 година.

С уважение: Борис Вапца­ров, 7 септември 1974 година, жител на гр. София, бул. „Ан­тон Иванов” 24.”

Декларацията е предоста­вена от Теодор Вапцаров в община Банско и ще бъде приложена към делата. Кон­фузното в случая е: преди 64 години държавата купува къщата на Вапцарови и ги обезщетява повече от солид­но, преди 42 години Борис Вапцаров писмено се отказ­ва от претенции към къщата, а синът му и внукът му сега претендират, че тя е тяхна собственост. Това е най-но­вата история на рода Вапца­рови. За нея поетът и сега би казал: „Разровиш ли я – ще мирише…”.

Нотариалният документ за отказ на Б. Вапцаров вече е заверен нотариално от Тео­дор и в Районен съд – Раз­лог. Сега се очаква той да даде друга посока на съдеб­ните спорове, като накара Върховния административен съд да ревизира своето ре­шение 6210 от 1998 година. И най-после да сложи оконча­телно точка на тази четвърт­вековна наприятно нами­рисваща съдебна сага, която кара всички нормални хора да бръчкат гнусливо нос, с изключение на онази част от Вапцаровия род, която иска да богатее още и още на гър­ба на своя роднина.