Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България
Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА
Доц. д-р Соня Хинкова е преподавател в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Тя е доцент по международно право и международни отношения и доктор по политология. Основните й изследователски интереси са в областта на международните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционната политика на България.
Първият акцент разглежда влиянието на процеса на глобализация и нарасналата мобилност на гражданите, които създават „отвореност“ на съзнанието и „внасят“ нови аргументи за конкретна идентичност. Те се напластяват върху стари интерпретации и динамизират самосъзнанието. Вторият акцент е свързан със съвременните международни конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, които предизвикват активизиране на ислямския фактор. Последиците от тях утвърждават ислямските ценности и партии в регионален план и „невидимо“ повлияват консолидирането на мюсюлманските общности извън конкретния регион – включително и в България. Третият акцент има конкретно балканско измерение и разглежда влиянието на регионални фактори и процеси. Той включва влиянието на конфликтите в Югоизточна Европа, предизвикани от разпадането на Югославия, които също активират ислямския фактор и консолидират мюсюлманските общности. Разглежда и нарасналия международния престиж на Турция, анализира значението на страната като икономически фактор и нейното политическо ангажиране с мюсюлманите в балканските държави, защото то определено повлиява и „уплътнява“ една от етническите идентичности в Родопите, а именно самоопределянето като „турци“.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
в контекста на международните отношения е процес, който има твърде различни интерпретации и спорни хронологични граници. Възможно най-широката дефиниция съдържа икономически, институционални и идеологически конотации.[4] Съществуват и по-тесни дефиниции, които разграничават политическа, икономическа и културна глобализация (Rupert 2000:46). В други определения се подчертава диференциацията между „глобализация“, „глобализъм“ и „интернационализация“ (Coker 2002:14-28). В настоящото изследване се приема, че глобалният ред се свързва с въвеждането на някакъв вид универсализация, осъществена чрез урбанизацията, чрез институциите и социалните механизми по западен образец, както и чрез изграждането на глобалните комуникации, които обвързват „далечните светове“. Глобалните тенденции в постбиполярния свят се стимулират чрез нарасналата роля на международните организации. Те се опитват да осъществят глобално регулиране и мотивират своята активност с универсални принципи. Практиката показва обаче, че те са с твърде общ характер и не могат да внесат хармония в глобалния свят. Откроява се неговата незавършеност и възникват конфликти между различните геополитически системи, формирани исторически чрез отстояване на по-тесни пространствени интереси.[5] В този контекст задълбочаването на тенденциите, характерни за глобализацията, не водят до обезличаване на локалното, защото на съвременния етап културните и етническите различия са натоварени със свръхзначимост и се отстояват чрез конфронтация. Глобализацията оказва влияние и върху националната държава, като води до загуба на автономия и авторитет.[6] Тези загуби обаче се приемат като закономерни от последователите на либералния подход, защото за тях световната политика е глобално общество, което функционира успоредно с държавите и донякъде определя контекста на тяхното съществуване. От първостепенна значимост е взаимната зависимост на държавите, а не балансът на силите и неолибералите са убедени, че зависимостта в различни области като екология, сигурност и др. ще насочи човечеството към свят без граници (по-подробно вж: Най 1998:201-210). Наистина има световни проблеми като СПИН, наркотици, замърсяване, тероризъм, които създават нови отговорности, необвързани с определена територия и променят доминиращата система на суверенни държави, установена преди четиристотин години.
При тези условия границите се заличават и националната държава не може да поддържа независим контрол върху икономическата дейност и трудовата заетост дори на своята територия (по-подробно вж: Бек 2002: 21-33). Това води до извода, че глобализацията поставя под въпрос националната държава и единството на обществата. В същото време обаче тя унищожава политическите и културните прегради и „събужда“ съзнание и усещане за световна принадлежност. Така също се увеличава значението на локалното и на по-тясната групова общност. В този смисъл е логично засиленото търсене на идентичност (граждани на света, но и по-ясно разбиране за себе си). Важно е да се подчертае и че извън границите на националната държава, малцинственият статут се размива и определящо става идентифицирането с група от локално значение, което е по-приемливо и желано. Как се отразява това върху идентичността на помаците, турците и мюсюлманите в България е въпрос, на който се търси отговор в настоящото изследване.[7] За тази цел се анализират последиците от мобилността на мюсюлманите в различни емигрантски общности, както и „вносът“ на идеи и религиозни норми, осъществен от новите имами, които получават своето духовно образование извън България (в Турция или Саудитска Арабия).
ЕМИГРАНТСКИТЕ ОБЩНОСТИ
са мястото, където мюсюлманите от България попадат, търсейки работата в чужбина, най-вече в селското стопанство и строителството. За тях тази работа е източник на доходи, който не е основен, а помощен за хората от селата, за жените, за хората с ниско образование – Цехове има в дърводобива, но повечето ходят на работа в Португалия и Испания и за 3 месеца изкарват за година (мъж, 42 г., Костандово). В повечето случаи отделни членове на семейството отиват на сезонна работа и не мислят за преместване на цялото семейство, защото при мюсюлманите то включва и възрастите родители – 700-800 човека работят в Испания и Англия, но се връщат преждевременно. В Турция не ходят на работа. Ходят за Гърция всеки ден или за по една седмица (мъж, 67 г., Сърница). Най-често това са по-млади хора – Младите ходят много на работа в Англия, Испания и САЩ (мъж, 45 г., Сърница), безработни и със „свита“ представа за добра перспектива. Те са много отворени за влияние и точно в емигрантските общности по-отчетливо осъзнават и заявят себе си. В тях събират аргументи и „творят“ истории за своята етническа принадлежност и произход – аз съм помак… Никъде не е казано, че сме били българи (поправя се) – християни. В Молдова също има мюсюлмани, а пък те не са били под турско… Четох една книга от Турция. В нея се казва, че тук е имало помаци преди турците. Помаците винаги сме били тук. После са ни разделили в държави: Гърция, Македония… (мъж, 45 г., Дебрен) Последното обяснение ясно показва „внос“ на идентичност „помаци“, чрез сравнение с други държави.
Помаците в масовия случай търсят работа в Гърция, Португалия, Испания, Франция, Великобритания, Германия и Белгия. От теренния материал, събран при качественото изследване по проекта „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“, може да се направи изводът, че почти всяко семейство изпраща хора на сезонна работа или за по-дълго в чужбина. Според количественото изследване – 14.8% биха заминали в Германия, 4.9% в Турция и почти толкова във Великобритания, Холандия, Испания и др. Тези данни навеждат на мисълта, че те предпочитат страни, в които има значими и компактни мюсюлмански общности, чрез коитопо-лесно намират работа и се интегрират. Естествено възниква въпросът защо Германия е най-предпочитана и отговорът може да се търси в контекста на по-горното заключение. На съвременния етап в Германия има 4 000 000 мюсюлмани и политика и отношение към тях, която е различна – по-толерантна, отколкото във Великобритания и във Франция.
Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“
Be the first to leave a review.