Едно „сладко” интервю на момичето с неврокопски корени Лидия Тодорова за тортите й, които превземат Лондон

Лидия едва ли си спомня за стария Неврокоп, където е живяла баба й, чието име носи. Но пък нейните сладки и вкусни идеи са стигнали чак до Лондон. И сигурно някъде дълбоко се крие творческия ген на фамилните й корени. Затова с удоволствие публикуваме интервюто на Лидия Тодорова, което е дала за списание АМБИЦИЯ.

Това интервю ще е едно „сладко” интервю. Ще си говорим за торти с пухкави блатове, шоколадов крем, ядки по желание и декорация от захарно тесто по ваш избор- от животни и цветя до принцеси, динозаври и супергерои, футболни клубове, та дори книгата на Хари Потър, направена като торта, и такива с български шевици и фигурки, облечени със захарни народни носии. Майсторката на тези шедьоври се казва Лидия Тодорова. Тя от 12 години живее в Лондон заедно със своя съпруг и двете си деца.

Лидия започва да се занимава с изработката на торти преди около 6 години и тогава не предполага, че бизнесът й ще набере такава скорост и ще придобие широка популярност на Острова.

Здравей, Лидия. Благодаря ти, че се съгласи да излезеш от кухнята си и да дадеш интервю за сп. „Амбиция”! Разкажи на читателите какво представлява Lidiya’s Sweet Kitchen
Здравейте и благодаря от сърце за проявения интерес към мен и сладката ми кухня. За мен е чест да бъда ваш гост. И така, Lidiya’s Sweet Kitchen е името, което преди време дадох на моето хоби, моята страст да правя торти и сладки нещица. По-късно тази моя страст се превърна в моя основна дейност и малък бизнес. В началото знаех да правя само кекс и крем-карамел само ако знаех с  какво се захващам…
Koга и как започна сладкарският ти бизнес?
Всичко започна преди около 6 години, когато като всяка домакиня знаех да правя само кекс и крем-карамел. От време навреме и някоя измислена торта. И точно в такъв един момент (с простичка торта на масата) почерпих гостите си, сред които беше и моята приятелка (кума на семейството) Петя Николова, която просто ей така ми подхвърли идеята, защо не се опитам да правя неща за хората и да ги продавам? Последва бурен смях от моя страна и стотици празни приказки и недоверие. Но както се подразбира, идеята ми се завъртя в главата и започнах. Правех тортички на по-близки хора и приятели. Така постепенно, бавно и полека хората научаваха за мен, а всяка следваща торта за мен беше огромна практика. Честно казано, ако знаех с какво се захващам, не бих се хвърлила така с главата надолу.

Най-често правя детски торти. Голяма слабост са ми тортите за първи рожден ден. Толкова са бебешорести и бонбонести, че понякога се унасям и правя десетки кадри с фотоапарата. А само ако знаете, с каква любов, трепет и вълнение правят родителите поръчките за първата торта на своите рожби, ооо… най-вече мамите. Винаги усещам това вълнение и влагам особени чувства в направата на всяка една бебешка торта (е, и всяка друга, разбира се ). Основната ми клиентела са българи, като, разбира се, имам запитвания и поръчки от хора c други националнoсти.

Както при всеки частен бизнес, и при теб сигурно има моменти на затишие, с по- малко поръчки и дни, в които няколко човека наведнъж се свързват с теб и искат торти за един и същи ден. Как се справяш тогава?
Почти винаги е традиция поръчките да са за края на седмицата. За моите физически способности, време и място обаче не мога да поема много ангажименти (за седмица). И тъй като поръчката трябва да е направена от клиента най-малко две седмици преди събитието (при мен често се случва и месец, понякога и два по-рано), тогава имам възможност да изработвам по-трудоемките елементи за една торта предварително – като фигурки, цветя и т.н. Понякога са нужни часове за изработването им, както и им е нужно време, за да изсъхнат.
Лесно ли се започва сладкарски бизнес? Трябва ли предварителна подготовка и инвестиции?
Моят бизнес е доста мъничък и честно казано, когато започвах, не съм знаела, че всъщност ще развия някакъв бизнес. Той просто се превърна в такъв от само себе си. Наистина не съм очаквала подобен интерес. Относно инвестициите със сигурност, когато тръгваш да създаваш и развиваш подобна дейност, трябва начален капитал. Само че в моя случай не беше така. Аз просто се снабдявах във времето и при почти всяка поръчана торта си набавях необходими инструменти и материали. Просто не ми се е налагало да вкарам много пари наведнъж и може би това ми помогна да не се уплаша. Защото да имаш собствен бизнес, пък дори и малък, не е шега работа. Отговорно е! Но вече за 6 години съм инвестирала доста, за да мога да предлагам и да давам на хората това, което виждате. Единственият по-голям капитал, който ни се наложи със съпруга ми да инвестираме наведнъж, беше при изграждането на тортеното ми студио.
Занимавала ли си се със сладкарство в България?
Никога не съм се занимавала със сладкарство в България и никога не съм и подозирала, че имам такива качества и заложби.
Посещавала ли си някакви курсове за декорации на торти или сладкарство?
Единствените курсове, които имам време да „посещавам”, са онлайн. В нета можеш да намериш хиляди, било то платени или безплатни уроци, стига да знаеш къде и как да потърсиш.
Торти за детски рожден ден © Лидия Toдорова
Откъде имаш този талант? Изработваш фигурките от захарно тесто с такава прецизност и в детайлите, че съм се чудила дали си скулптор или художник?
Нямам и най-малка представа. Но затова пък имам стотици часове със забит нос в интернет, книги и списания, гледайки как го правят големите сладкари и декоратори и разучавайки рецепти.
Би ли предала опита си на други, които искат да се занимават с изработката на торти?
Ооо, аз самата все още се уча и не съм сигурна дали е удачно да преподавам. Но с каквото мога помагам и казвам, когато се допитват до мен. Аз все пак съм капка в „сладкарското море”.
От вкъщи ли правиш тортите?
Доскоро работех в кухнята у дома, но вече имам собствена малка пекарна и студио, в което работя спокойно и на воля. Hамира се в задния ни двор, т.е. работя от вкъщи, да. И тук искам отново да благодаря на моя съпруг, който беше така добър и способен да направи всичко това за мен и моето хоби. Благодаря ти!
На какво ухае кухнята ти?
На каквото се пече в момента- ванилия, шоколад….
Случвали ли са се гафове в практиката ти като сладкарка? Например- загорял блат, пресечен крем и т.н., и как си се справяла в такива моменти?
В една кухня винаги има гафове. Важното е само ти да знаеш това. В такива моменти се справям, като започвам от начало, колкото и ужасно да се чувствам. Но честно казано, тези гафове бяха в началото, когато се учех и навлизах в занаята. Сега още с прочитането на дадена рецепта ми е ясно какво и как трябва да стане 🙂 Въпрос на практика и рутина. Очаквам с нетърпение клиентът да ми се обади дали всичко е било наред.
Разкажи ни някоя забавна ситуация с някоя от поръчките ти?
Честно казано, по-скоро бих ги нарекла куриозни. Но не ми се иска да ги коментирам, да не ми се разсърди някой. Както се казва – хора всякакви, желания безброй, а аз, ако мога, с радост ги изпълнявам
Какви отзиви и коментари получаваш от клиентите си?
За моя радост и утеха коментарите и отзивите са по-скоро положителни. Всеки път очаквам с нетърпение клиентът да ми се обади или да ми пише дали всичко е било наред. Много често аз не се сдържам и сама си питам, за мое успокоение някак си. Все пак тортата е кулминацията на едно парти. Hямаш право на грешка, едва ли не. Разбира се, не крия, че съм имала и рекламации от недоволни клиенти, но давам всичко от себе си те да се броят на пръсти.
Имаш две прекрасни деца на 10 и 7 години. Освен с облизването на някоя купа, помагат ли ти? А остава ли ти на теб време да правиш торти и за тях?
Ооо, не, неее, не облизват купи, защото нямат достъп до там. Разрешавам да помагат само за нещата, които се приготвят за вкъщи. А иначе, както се казва, ние сме обикновено работническо семейство. Съпругът ми е от Стара Загора и е вече 16 години на Острова. Казва се Тодор и се занимава със строителство. Аз съм от Благоевград и съм тук от 12 години. Срещнахме се случайно и решихме да създадем семейство. Децата ни се родиха също тук, те са Любима на 10 г. и Лозан на 7 г. За рождените им дни винаги има торта-изненада от мама.
Твоята работа е мечта за много майки. Успяваш да си покрай децата си, когато имат нужда от теб, а в същото време работиш от вкъщи. Това ли е твоята мечтана работа?
Работата от вкъщи наистина има доста предимства и е удобно за майки с деца. Но честно казано, много зависи и каква е работата. В моя случай, независимо че съм в задния си двор, аз почти не влизам у дома през целия ден, а когато е натоварено, оставам да работя и до 2-3 през нощта, което за нещастие на семейството ми при мен е честа практика. Единствено разчитам на съпруга ми да поема вечер отговорността за децата, когато се налага, за което пак и отново му благодаря. Гледам да балансирам нещата, но повярвайте ми, доста е трудно.
Как виждаш бизнеса си след няколко години?
Засега се въздържам да си поставям високи цели, но имам доста идеи в главата си. Времето ще покаже как ще се развия. При мен нещата винаги се случват бавно, постепенно и след мнооого мислене. Нека сме живи и здрави, децата ми да станат по-самостоятелни и тогава вече с чиста съвест ще мога да отсъствам повече от вкъщи и ще мога да се съсредоточа върху тази така приятна за мен работа.
Какво би посъветвала българите по света, които мислят да превърнат хобито си в бизнес?
Ще ги посъветвам да бъдат готови по всяко време да посрещат всякакви предизвикателства и да не се страхуват, а да ги приемат с вяра и спокойствие. Да приемат факта, че клиентът е специална личност и отношението ни към него трябва да бъде специално! И не на последно място ще ги посъветвам да полагат много, ама много труд.

Източник: ambicia