Георги Бохоров, бивш играч на Беласица Петрич от славните му години: За да има бъдеще футболния клуб, му трябва терен за тренировки

Валентин ГЕРЧЕВ
– Г-н Бохоров, представете се за нашите читатели?
– Казвам се Георги Бохоров и съм бивш състезател на ФК „Беласица“ през осемдесетте години. Достатъчно беше четиригодишното присъствие на отбора в годините, когато футболът в България беше на най-високо ниво. Аз съм играл от десен защитник, ляв халф. Това са постовете които съм заемал.
– Вие сте от старата генерация. Сега според вас младите ви колеги имат ли я тази амбиция като вас да побеждават?
– За да се говори за амбиция и желание, първо трябва собствен терен. На който да се тренира, да се играе. Трябва да излизат кадри, собствени от нашата детско-юношеска школа. Винаги нашият град е разчитал повечето на местните кадри, за да се себераздават на терена. Да знаят, че играят за емблемата „Беласица“. Сега не следя много футбола, защото мачовете се играят извън града. По селата. Не мога да дам реална преценка. Но мисля, че в момента със сегашния треньор, където го назначиха, разговарях с него и видях голямо то му желание да направи нещо. С отбора и момчетата, в момента с които разполага. Но най-важното все пак е да се върне терена. На града и отбора, за да може да има и по-голяма посещаемост. За да може естествено да има и по-големи успехи.
– Запознат ли сте дали въобще младите футболисти получават някакви възнаграждения?
– Доколкото зная, някои от тях ги водят на работа в петрички фирми и получават от там. Но те са минимални средства. Защото те всеки ден тренират, и затова и парите са малко, които се получават от фирмите. Те са полупрофесионалисти. Но това е минимално за спорта, за футбола.
– Какво трябва да се направи от тук нататък?
– Според мен общината не разполага с тия финанси, за да може да издържа един футболен клуб. Мисля, че големи фирми с възможности да се обединим и да помагаме финансово на отбора, ако искаме постигането на по-големи успехи и влизането в професионалния футбол, където ни е мястото, където ни е било винаги.