Канонизират разстреляния Неврокопски митрополит Борис
-
- септември 22, 2016
Разстреляният по времето на комунистическия режим Неврокопски митрополит Борис ще бъде канонизират като новомъченик. Това съобщи пред „Монитор“ преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет доц. Павел Павлов, който е и член на Комисията по образование на Светия синод.
Архиереите вече са взели решение за канонизацията, предстои на есенната сесия през октомври да бъде сформирана и комисията, която ще събира документите за църковния акт. Доц. Павел Павлов вече е получил покана за участие, тъй като е човекът, който като историк и богослов познава цялата процедура за една канонизация, обясниха от Синодалната палата.
Канонизацията на Неврокопския митрополит Борис ще бъде първата на лице, умъртвено по време на комунистическия режим, каза още доц. Павлов. За разлика от България, в Русия канонизираните свещеници, монаси, минахини и миряни, загинали за вярата в лагерите или разстреляни, наброяват близо 300. В Румъния броят им е над 100, уточни ученият.
Независимо, че митрополит Борис не е канонизират, десетки вярващи се молят при гроба му като на светец. Някои твърдят, че след това са получавали неочаквано разрешаване на заплетени житейски проблеми.
Митрополит Борис (със светско име Вангел Разумов) e застрелян след литургия на 8 ноември 1948 г. от разпопен за далавери и доносничество на комунистите свещеник.
В края на 40-е години заради протестните му писма до синода, в които разказва за сталинските репресии срещу свещениците и предупрежденията му, че „най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз” окръжният комитет на БКП в Благоевград го обявява за враг №1 на народната власт, а във вестник „Работническо дело” е заклеймен като
„Един недостоен служител на Българската православна църква“.
Митрополит Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия), един от най-образованите български духовници е, владеел е свободно 13 езика.
Кой е Митрополит Борис
Неврокопският Митрополит Борис/ светското му име е Вангел Симов Разумов/ е роден на 8 ноември 1888 година в Битолското село Гявато. Баща му, Симеон Разумов, загива геройски заедно с други 86 четници от четата на Георги Сугарев по време на Илинденската епопея. Жените от село Гявато са били насилвани, пеленачетата хвърляни живи в накладен огън и после цялото село подпалено от турския аскер. Тези събития трасират пътя, по който тръгва юношата в жизненият си път. След началното училище в родното си село, бъдещият митрополит учи в българската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” в Одрин, където завършва с отличие трети клас през 1904 година. Прокуден от немотията младежът отива в Цариград. Жаждата му за знания и смиреното му поведение в българската църква “Св. Стефан” правят впечатление на екзарх Йосиф. Той издейства стипендия и младият Вангел записва Цариградската духовна семинария. Която завършва с отличие през 1910 година. На 10 юли същата година Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и иеродяконски чин. Новопосветения монах с името Борис ще наследи след години стареца Иларион в Неврокопската митрополия. През 1915 година иеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц/Австрия/ като стипендиант на Екзархията със степен доктор по Богословие. През 1917 година Светия синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. Тук вече се усещат плодовете на неговата съзидателност. Не само в духовен, но и в чисто практичен смисъл. През петте си години в Будапеща иеродякон Борис поставя темелите и завършва строителството на българската църква “Св. Св. Кирил и Методий”. Преди 4 години имах възможността да се уверя в благодарствения спомен към неговото име, който и сега носят в себе си българите в Будапеща.
Изкачвайки стълбицата на църковната йерархия иеромонах Борис ще служи в църквата като архимандрит от 22 декември 1922 година, като епископ от 14 декември 1930 година и като митрополит от 24 март 1935 година. От 1926 година архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. Милиони българи са преминавали през дългата и красива стена на Семинарията. Колцина обаче знаят кога и от кой е построена тази стена. Да, през петгодишният си мандат като ректор, Семинарията е опасана с високата и красива стена, а районът вътре облагороден с алеи, беседки и засадени редки дървета. В такава среда са обучавани, обучават се и сега младите духовници.
През 1928 година архимандрит Борис пише брошурата “Кризата в нашето училище”. Ясно, точно и убедително духовникът разкрива тревожния факт, че нашето училище дава значително образование, но не възпитава души. Труд, който е особено актуален в наши дни.
От 23 ноември 1931 година до 17 март 1935 година вече като епископ Борис е главен секретар на Светия Синод.През 1932 година е натоварен с историческата мисия по възстановяването на каноническите ни връзки и вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Трудните преговори се увенчават с успех и след 13 години, на 22 февруари 1945 година, вече като митрополит, дядо Борис и Вселенския патриарх Вениамин подписват протокола, с който окончателно е вдигната схизмата, тежаща на Българската православна църква. Оттогава е наречен министър на външните работи на Светия Синод!!!
Когато на 24 март 1935 година е избран за Неврокопски митрополит, дядо Борис отива първо в Рилския манастир и се покланя на великия български закрилник Св. Иван Рилски. После пристъпва в своята епархия. Навсякъде, по села и градове, от Кочериново до Неврокоп и Петрич хората го посрещат с хляб и сол, и думите: “Добре дошъл, владико светий”. През 1942 година, след освобождението на Вардарска и Егейска Македония към Епархията са присъединени нови три околии – Зърневската, Царевоселската и Беровската. Към Светиврачката/Санданската/ околия е присъединена Демирхисарската административна околия, а към Петричката – Струмишката. По негово време се възстановяват повече от 40 изоставени храма в Епархията. Построяват се нови десетина. По негов идеен проект е построен храм-паметника костница “Св. Иван Рилски” в Гара Пирин /Кресна/.
Горна Джумая става църковно-административен център на Неврокопска епархия по идея на дядо Борис. Тук през 1939 година се построява Митрополския дом, известен всред благоевградчани като Владишкото. Малцина знаят, че дотогава мястото, намиращо се в североизточната част на града е било запуснато старо турско гробище. Наричали го “змиярника”. Под ръководството на дядо Владика се построява Митрополския дом в старобългарски стил. Облагородява се района, засаждат се плодни дръвчета, правят се алеи. Мястото се превръща в “белия дроб” на града.
Непримиримостта и безкомромисния характер на митрополит Борис към бездуховноста в живота на хората и най-вече на младите очертава неизбежния конфликт на духовника с атеизма на властта след 9 септември 1944 година. Той твърдо застава срещу опитите на новата власт да забранят достъпа на хората до храмовете. До последния си ден защитава собствеността на църквата върху имотите си. Конфликтът е неизбежен, развръзката е въпрос на време.
На 8 ноември, 1948 година, Димитровден по стар стил, на връх 60 си рожден ден Дядо Борис е убит!
Be the first to leave a review.
