Какъвто кметът, такава и работата му!

Цял ден кметът на село Струмешница си търси изгубените ключове, а нехае да отпочне процедура по прехвърлянето на земята наместната черква от общинскана архиерейското настоятелство

Валентин ГЕРЧЕВ

От двадесет години ново­построеният храм в петрич­кото село Стру­мешница стои със заключе­ни врата. Той е построен от близо три или четири години, но никой от местните ми­ряни не може да влезе въ­тре. Причината е, че няма нотариален акт, а земята, върху която е построен, засега е общинска собстве­ност. Кметът Николай Дза­ков, който вече е втори мандат, спи, а хората от селото, на което е главноко­мандващ, са наясно с по­ложението и почти са се примирили. Но има и та­кива, които роптаят и искат отго­вор защо още няма къде хората, изповядва­щи право­славната християнска религия, да запалят свещ в мол­ба към Бог. Намирало се обаче помещение в порутена сграда, където миряните се кланят и отправяли молитви­те си към всевишния. То оба­че било толкова порутено, че наистина имало Бог, по думи­те на хората, които признават, че той ги пази от свличане на тавана върху главите им. Спо­ред някои вина за това има точно кметът. Дзаков досега показвал незаинтересова­ност, що се касае до това да придвижи цялата документа­ция по узаконяване на чер­ковния обект. „Все някой му пречи. Пречеше му предшест­веникът му Въч­ков, сага кой му е крив?“, питат в един глас не­доволните от управлението му. И по-специ­ално от безха­берието му да си мръдне пръ­ста и да отиде в общината в отдел ТСУ и да постави ребром въпроса за уза­коняване на черквата. Това казаха в сряда част от хората му, и с право питат: Ще има ли село Струмешница черква? Тези същите не пропус­наха да обяснят и мър­зела му на кмет. Според тях от доста време има из­граден проект за направата на стълбище по склона, во­дещ от самата новопострое­на черква до къщите, които се намират до самото пътно платно, за граничния пункт Златарово. „Сега препуска­ме като козите. Качваме се и слизаме, при нужда по ня­колко пъти на денонощието. А пътеката е толкова стръм­на, че при едно невнимание, особено през зимата, и айде в болницата в Петрич. Със счупена я ръка, или крак. То­гава Дзаката (така му казват селяните – б а.), той ли ще ни плаща лечението?“, не крият разочарованието си от управ­ника, избран с гласовете им и издигнат от листата на БСП. Дзаков, вместо да решава проблемите на хората, в сря­да предпочете цял предиобяд да търси загубените си клю­чове и хич не му бе да дава отговори на поставените от съселяните му въпроси. Не­гови колеги, кметове на други населени места, не останаха безучастни и коментираха по­ведението му: „Мота се като муха без глава! Да го пита човек защо е в Петрич, и той няма да може да отговори!“ – оценка, споделена и от част от жителите на подопечното му райско местенце за живе­ене.