Какъвто кметът, такава и работата му!
-
- септември 19, 2016
Цял ден кметът на село Струмешница си търси изгубените ключове, а нехае да отпочне процедура по прехвърлянето на земята наместната черква от общинскана архиерейското настоятелство
Валентин ГЕРЧЕВ
От двадесет години новопостроеният храм в петричкото село Струмешница стои със заключени врата. Той е построен от близо три или четири години, но никой от местните миряни не може да влезе вътре. Причината е, че няма нотариален акт, а земята, върху която е построен, засега е общинска собственост. Кметът Николай Дзаков, който вече е втори мандат, спи, а хората от селото, на което е главнокомандващ, са наясно с положението и почти са се примирили. Но има и такива, които роптаят и искат отговор защо още няма къде хората, изповядващи православната християнска религия, да запалят свещ в молба към Бог. Намирало се обаче помещение в порутена сграда, където миряните се кланят и отправяли молитвите си към всевишния. То обаче било толкова порутено, че наистина имало Бог, по думите на хората, които признават, че той ги пази от свличане на тавана върху главите им. Според някои вина за това има точно кметът. Дзаков досега показвал незаинтересованост, що се касае до това да придвижи цялата документация по узаконяване на черковния обект. „Все някой му пречи. Пречеше му предшественикът му Въчков, сага кой му е крив?“, питат в един глас недоволните от управлението му. И по-специално от безхаберието му да си мръдне пръста и да отиде в общината в отдел ТСУ и да постави ребром въпроса за узаконяване на черквата. Това казаха в сряда част от хората му, и с право питат: Ще има ли село Струмешница черква? Тези същите не пропуснаха да обяснят и мързела му на кмет. Според тях от доста време има изграден проект за направата на стълбище по склона, водещ от самата новопостроена черква до къщите, които се намират до самото пътно платно, за граничния пункт Златарово. „Сега препускаме като козите. Качваме се и слизаме, при нужда по няколко пъти на денонощието. А пътеката е толкова стръмна, че при едно невнимание, особено през зимата, и айде в болницата в Петрич. Със счупена я ръка, или крак. Тогава Дзаката (така му казват селяните – б а.), той ли ще ни плаща лечението?“, не крият разочарованието си от управника, избран с гласовете им и издигнат от листата на БСП. Дзаков, вместо да решава проблемите на хората, в сряда предпочете цял предиобяд да търси загубените си ключове и хич не му бе да дава отговори на поставените от съселяните му въпроси. Негови колеги, кметове на други населени места, не останаха безучастни и коментираха поведението му: „Мота се като муха без глава! Да го пита човек защо е в Петрич, и той няма да може да отговори!“ – оценка, споделена и от част от жителите на подопечното му райско местенце за живеене.
Be the first to leave a review.
