ФРОНТОВАКЪТ ДЯДО ИВАН НА 93: Докарах си на колело булка от Гоце Делчев
-
- септември 16, 2016
По 14 километра на ден изминава с лекота 93-годишният кореняк пловдивчанин Иван Войводов. Ветеран от войната и бивш състезател по колоездене, той живее на 11-и етаж в блока на ул. „Лотос” 1 в „Изгрев”. Когато времето е хубаво, излиза на булевард „Марица-юг” и с лека стъпка поема право към Гребния канал. Там си почива под дебела сянка, преди да се върне у дома.„В едната посока има 7 – 8 километра. Нищо не е. Правя малко почивка, като мина острова на Адата, ала откакто направиха велоалеи, удоволствие е да вървиш по тях. Гладички са, за разлика от тротоарите, които бяха разбити. Веднъж дори се спънах в една дупка, паднах и си ударих главата ”, разправя словоохотливо достолепният мъж пред „Марица“.
Дребен на ръст, с бистър поглед и памет, дядо Иван излъчва добрина и здраве. Бузите му са розови, като на малко дете, израснало на чист въздух в планината. Дъщеря му Камелия, която живее в същия блок, разказва, че когато навън не става за разходка, баща по няколко пъти слиза и се качва пеша до 11-ия етаж, без да ползва асансьор. Той пък със смях вметва: „Така си запазвам формата и си поддържам тонуса”.
Не знае какво е това да чака на опашка за прием при лекар и все още вдява игла без очила. Не ги ползва и когато гледа новини и чете вестници, които докарват в клуба на ветераните.
Дядо Иван, роден на 8 ноември 1923 година, се радва на две деца – Камелия и Тодор, двама внуци и двама правнуци. Работил е в държавните предприятия „Възход” и „Напредък”, а след това 37 години в Окръжна болница, където самият Иван Панев го е изтеглил като електротехник със златни ръце. Тогава болницата се е помещавала в реституираната по-късно сграда до Пешеходния мост. „Бях отличник, с много награди и грамоти”, спомня си с гордост ветеранът и на въпрос колко му е пенсията, философски отвръща: „Пенсиите нямат нищо общо дали си бил отличник, или си го карал на куц крак”.
Разказва, че още на младините, когато е живял с родителите до езерото на улица „Филип Македонски”, зимно време е карал ски на Чамкория, днешния Боровец, а през останалото време – велосипед. „Бях състезател по колоездене. Тогава предприятието ни плащаше разходите”, спомня си 93-годишният мъж. Имал е много хубаво италианско колело и го е карал, докато му го откраднали. Дори и жена си Василка е ходил да взима от Гоце Делчев на две гуми.
„Сутринта тръгнах от Пловдив през Пещера, Батак и Доспат и в осем часа вечерта вече бях при булката. Те ме чакат с рейса, а аз изведнъж пристигам с колело”, със смях описва хубавите мигове в живота дядо Иван. Пътищата са били тогава само чакъл и прах, колелото затъвало, но въпреки това дори е бил навит да качи Василка и да си я докара в Пловдив на свой ход. Спрели са го, та се е наложило да се прибират с рейс.
„Васка беше ученичка, красавица, а аз – само на 25 години. Изкарахме си хубав живот с нея”, въздиша дълголетникът. Василка починала през 1994 г., оставяйки много спомени. Обичали да ходят с децата на Бачково, хижа Здравец, по язовири в планината и най-вече на Беглика. По цели седмици изкарвали на палатка.
„Имахме голяма палатка с веранда и всички удобства. Взимам една ролка, прекарвам ток, на жената нищо не липсва, все едно е вкъщи, като завали, децата са прибрани на топло и сухо. По цял ден берем ягоди и боровинки. Пълно беше с хора, но никой нищо не крадеше. Навсякъде борове, вечер палим огнище, като изгрее луната, драго ти става на душата. Казваха ми: „Направи си виличка”, а аз им отвръщах: „Вие си стойте по вилите, а ние предпочитаме на въздух”, отдава се на спомените 93-годишният мъж.
Грижовно пази медалите от Втората световна война, но предпочита да не говори за нея. „Войната е само ужас – откъснати ръце и крака, погубени съдби, като си спомня, ми се вдига кръвното”, признава бившият свързочник и ефрейтор, служил в царската армия. От войната му е останал белег от рана на крака и на бузата, откъдето преди две години са му извадили шрапнел. Счита, че ако се стигне до трета световна война, тя ще унищожи планетата.
И още един спомен е неприятен за дълголетника – как по времето на сталинския диктат са дебнели жена му само защото е била гъркиня. Веднъж дори през нощта ги вдигнали от леглото и я отвели в ареста заради съмнения, че работи за Гърция. „Припнах да я спасявам, добре е, че имах познати, та я пуснаха”, споделя дядо Иван. „По комунистическо време нямаше свобода, но сега пък прекалено свободно се живее. Истината е, че и при комунизма, и при демокрацията трябва да се работи””, разсъждава бившият ветеран.
И с усмивка вдига чашата с лимонада: „Хай, наздраве!”.
Be the first to leave a review.
