Балканската дива коза е символът на Национален парк „Рила“
Дивата коза обитаваща България, от балканския подвид (Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay, 1925) е включена в Закона за биологичното разнообразие. Дивата коза е символ на Националния парк „Рила“ поради наличието на най-голямата популация у нас. Местообитанията й се намират предимно в субалпийския и алпийския пояс. Числеността на рилската дива коза през последните години нарасна неколкократно, поради засилената контролно-охранителна дейност и намаляване на бракониерските набези.
Ежегодно на територията на Национален парк „Рила“ се провежда пролетен и есенен мониторинг на вида. От съществуващите няколко метода за мониторинг на дивата коза, като най-практичен се налага маршрутният метод, при който наблюденията се извършват по време на обхождания през местообитанията на дивите кози с определена дължина и ширина /визуален обхват/. При проведеното пролетното преброяване на дивата коза бяха попълнени теренни формуляра за мониторинг съгласно методиката по Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие в България /НСМБРБ/ и се извърши обход по предварително определени маршрути на територията на целия парк с участието на всички служители от дирекция „Контрол и охрана“ и експерти от Централен офис на Д “НП Рила” – Благоевград.
Данните от мониторинга на вида, показват че числеността на популацията на дивата коза, обитаваща територията на Национален парк „Рила” варира между 320 и 440 индивида. Наблюдава се тенденция на стабилизиране и на някои места леко увеличаване на броя на дивите кози в защитената територия.
Be the first to leave a review.