На пазар при комшиите в Делчево – зарзават, плескавици и наслада за нищо парà

Мария БЛАГОЕВА

„Къде ще ходите?“, пита ни граничният полицай на ГКПП-Логодаж при бълга­ро-македонската граница.

„На пазар“, отговаряме ние, докато тече граничната проверка.

„Аааа хубаво. Викам да не ходите на зъболекар в Дел­чево. Щом е на пазар, айде приятно шетане. Да си ку­пите лубеници и кочански ориз“, заръчва униформе­ният служител и се усмихва при вида на големите пазар­ски чанти, които само след час-два ще бъдат напълнени с продукти.

В събота сутринта чакащите български коли да влязат в Ма­кедония са десети­на, но опашка не се образува. Проверка­та трае не повече от минута-две, защото граничните власти знаят, че всички са тръгнали на па­зар, зъболекар или просто на хапване и пийване в Делчево. Градчето се нами­ра на петнайсетина километра от грани­цата и като магнит привлича нашенци, решили да напълнят багажниците с ка­чествен зарзават.

Всъщност от няколко го­дини пазаруването в запад­ната ни съседка е истински хит за благоевградчани. И вместо да отмине, модата намира все повече привър­женици, които непрекъснато откриват нови възможности да си прекарат добре у ком­шийско.

„Там няма европейски стандарти и забрани. Хората не са богати, но и не са по-бе­дни от нас. Винаги са усмих­нати и позитивно настроени. Има някакво спокойствие и непринуденост. И ние, бъл­гарите, усещаме тук ностал­гичност към едно отминало време“, казва Боян Стоянов от Благоевград, който често прескача до Делчево. Първо минава през зеленчукова­та борса, а след това сяда с приятели да хапне плеска­вица или пържола в най-по­пулярната сред нашенци кръчма с непретенциозното име „Трълата“. В заведение­то отвсякъде лъха гостопри­емство и аромат на скара, а от радиоуредбата щедро се лее македонска народна му­зика. Сервитьорите са мъже, които рядко предлагат на клиентите меню, защото знаят, че нашенци са гладни на евтини и вкусни мръв­ки. Свободно се плаща и с български левове, а цените са повече от народни. Огро­мна порция с плескавица, гарнитура и хляб на корем излиза не повече от 6 лева.

Събота е най па­зарният ден за ма­кедонското градче. Кооперативният пазар жужи като кошер от търговци и клиенти.

ТУК НЯМА ВНОСНА СТОКА, ПОЧТИ НЯМА И ПРЕКУП­ВАЧИ,

всеки продавач е и произ­водител, а гаранци­ята за качество е въпрос на чест за домакините. Щан­довете са препъл­нени със сезонен зарзават, а огро­мните купове с уз­рели до пръсване дини стигат чак до шосето.

„Ей, тая Европска уния ще ви съсипе. Ядете само евро­пейски краставици и пипер­ки. Македонските може да не са идеаални на вид, но са природно чисти и слад­ки. Нема по-вкусно нещо от нашенския домат. А пък лубиниците ни са върхът, не може да се сравняват по вкус с вашите дини“, прови­ква се 60-годишният Зоран.

Земеделецът е от Струми­ца и отглежда 4-5 декара с дини, отделно произвежда и зарзават като домати, чуш­ки и зеле. Признава, че сел­ското стопанство е основен стълб на местната икономи­ка, а държавата отпуска по 200 евро субсидия на всеки декар.

„Вашите търговци на бор­сата край Петрич само се оплакват, не могат да си пласират стоката заради вноса. Ние не позволихме да се разсипе земеделието. Аз имам трактори, техника, всичко за производството. И съм доволен. Изкарвам достатъчно, но парите пак не стигат. Единият син ми е в Америка, сега и другият ще заминава“, продължава Зоран.

„Иначе нема по-вкусно нещо от македонския зелен­чук“, подхваща пак произво­дителят.

А човек подхване ли тема­та за вкусовите предимства на зеленчуците, може да из­губи часове. Всъщност ла­кардиите с клиентите са лю­бимите търговски хитрини на местните производители. Тук всички са усмихнати и приветливи, и не спират да флиртуват с купувачите.

„Ей, много сте сладки. Ела­те да ви почерпя нашенска лубеница“, подвиква към група благоевградчанки възрастен мъж. Тукашните търговци не се пазарят за цената на стоката, много често са готови да я свалят наполовина, за да доставят кеф на купувачите.

Комшиите от Благоевград са любимите им клиенти, за­щото пазаруват в промиш­лени количества. Пълнят багажниците със зарзават, ориз, дори и шарена сол, не защото цените са кой знае колко по-ниски, а заради прочутото качество на маке­донската продукция.

НАШЕНЦИ ИДВАТ С ДЪЛГИ СПИСЪЦИ С ПОРЪЧКИ –

за родителите, за прияте­ли, за комшии. Навсякъде се приемат и български левове и това улеснява още повече търговията. Благоевградча­ни вършеят и из местните бакалии. В сезона на ком­потите най-търсен е маке­донският шекер, който може да се намери за лев-лев и двайсет в хранителните ма­газини.

Опитни в шопинга из за­падната ни съседка се къл­нат, че няма по-вкусно нещо от македонското сирене и кашкавал. „Вашият гюбек (пресен кашкавал) подска­ча като гъба, а опитайте македонския да видите за какво става въпрос“, кълнат се местните производите­ли. Килото излиза по десет лева, но си струва, зара­ди качеството. А маслото им – досущ като от нашето детство – ароматно, гъсто и жълто като пчелен мед.

Нашенци купуват всичко –включително и цели кори с домашни бели яйца, които се продават за 12-13 стотин­ки бройката.

Маринчо също е от Стру­мица и всяка събота идва на пазара в Делчево, за да пласира десетки кори с яйца от щастливо отглеждани ко­кошки.

„Бойко Борисов има воля“, провиква се отдалече той, щом дочува българска реч.

„Много е харизматичен, на следващите избори ще си извадя български паспорт и ще гласувам за него. Но най му харесвам това, че където ходи, около него все води хубави жени. Има воля чове­кът“, не се отказва от темата за политиката продавачът на яйца.

„Айде, вие си купете яйца, пък аз следващата седми­ца ще дойда на Аквапарка

в Благоевград. Там е хубаво, ама водата е много студена. По-добре да отида на Добри­нище“, прилага търговска тактика той.

Горещата пазарна обикол­ка завършва задължително с почивка в „Трълата“. Чуе ли българска реч, сервитьор­ът без да пита знае какво да метне на пещта – нашенци не пропускат да хапнат от прочутите македонски пле­скавици. Не че у нас заведе­нията не предлагат подобни специалитети, но тук вкусът на каймата е някак друг. За грамажа на порциите тук се носят легенди – всичко се сервира в огромни пла­та, дори и хлябът е нарязан не на филии, а на истиски комати.. Обядът завършва задължително с изстудено „Скопско пиво“ или „Газоза“, както казват на тукашната лимонада.

„Тефтерот е пълен с ре­зервации от Благоевград. Иват все големи компании. В петък и събота имаме и оркестър с певица, тогава е най-големата навалица от българи“, разказва келнерът в ресторантчето. Напосле­дък идват на плескавици и много софиянци, ей така за разтуха, а и пари не жалят, допълва той.

Едва когато слънцето за­почне да се скрива, нашен­ци събират препълнените с покупки торби и уморено тръгват обратно към дома. На границата отново същи­те гранични полицаи, още по-усмихнати.

„Хапнахте ли добре? Напа­зарувахте ли от всичко? Бра­во на вас. А цигарки купихте ли си? Не мже да не сте си взели поне една-две кутии. Резервоарът на колата е пъ­лен с македонски бензин, нали?“, редят риторични въ­проси граничните власти.

„Айде, до следващата съ­бота“, казват те и махат с ръка за довиждане.

БЪЛГАРИ ПЪЛНЯТ ФРИЗЬОР­СКИТЕ САЛОНИ И ЗЪБОЛЕКАР­СКИТЕ КАБИНЕТИ

Находчиви благоевград­чанки твърдят, че е истински кеф да си направиш приче­ска в местните фризьорски салони, а боядисването на коса излиза три-четири лева. Все повече нашенци практи­куват и зъболекарски тури­зъм в западната ни съседка. В съботния ден стоматоло­гичният кабинет на Анита Симоновска е отворен, а във фоайето чакат брат и сестра от благоевградското село Логодаж.

„Нямам идея защо бълга­рите идват тук да се лекуват. Благоевградските колеги ни се сърдят и ни обвиняват, че им взимаме пациентите. Но ние не водим хората тук насила. Те сами идват“, въз­кликва на чист български език усмих­натата зъбо­лекар­ка, коя­то се оказ­ва, че е завър­шила стома­толо­гоия в София и има двой­но граж­дан­ство.

„Тук е по-ев­тино, отно­шение­то е хубаво, още на вратата те посрещат и прегръщат. Редовно идваме тук да си оправяме зъбите. Дори ста­нахме семейни приятели с докторицата“, признават на­шенци.

Пациентите твърдят, че поставяне на пломба в Дел­чево струва не повече от 30 лева, ваденето а зъб е 10-20 лева. Двойно по-изгодно из­лизат и другите стоматоло­гични услуги.