На пазар при комшиите в Делчево – зарзават, плескавици и наслада за нищо парà
-
- август 17, 2016
Мария БЛАГОЕВА
„Къде ще ходите?“, пита ни граничният полицай на ГКПП-Логодаж при българо-македонската граница.
„На пазар“, отговаряме ние, докато тече граничната проверка.
„Аааа хубаво. Викам да не ходите на зъболекар в Делчево. Щом е на пазар, айде приятно шетане. Да си купите лубеници и кочански ориз“, заръчва униформеният служител и се усмихва при вида на големите пазарски чанти, които само след час-два ще бъдат напълнени с продукти.
В събота сутринта чакащите български коли да влязат в Македония са десетина, но опашка не се образува. Проверката трае не повече от минута-две, защото граничните власти знаят, че всички са тръгнали на пазар, зъболекар или просто на хапване и пийване в Делчево. Градчето се намира на петнайсетина километра от границата и като магнит привлича нашенци, решили да напълнят багажниците с качествен зарзават.
Всъщност от няколко години пазаруването в западната ни съседка е истински хит за благоевградчани. И вместо да отмине, модата намира все повече привърженици, които непрекъснато откриват нови възможности да си прекарат добре у комшийско.
„Там няма европейски стандарти и забрани. Хората не са богати, но и не са по-бедни от нас. Винаги са усмихнати и позитивно настроени. Има някакво спокойствие и непринуденост. И ние, българите, усещаме тук носталгичност към едно отминало време“, казва Боян Стоянов от Благоевград, който често прескача до Делчево. Първо минава през зеленчуковата борса, а след това сяда с приятели да хапне плескавица или пържола в най-популярната сред нашенци кръчма с непретенциозното име „Трълата“. В заведението отвсякъде лъха гостоприемство и аромат на скара, а от радиоуредбата щедро се лее македонска народна музика. Сервитьорите са мъже, които рядко предлагат на клиентите меню, защото знаят, че нашенци са гладни на евтини и вкусни мръвки. Свободно се плаща и с български левове, а цените са повече от народни. Огромна порция с плескавица, гарнитура и хляб на корем излиза не повече от 6 лева.
Събота е най пазарният ден за македонското градче. Кооперативният пазар жужи като кошер от търговци и клиенти.
ТУК НЯМА ВНОСНА СТОКА, ПОЧТИ НЯМА И ПРЕКУПВАЧИ,
всеки продавач е и производител, а гаранцията за качество е въпрос на чест за домакините. Щандовете са препълнени със сезонен зарзават, а огромните купове с узрели до пръсване дини стигат чак до шосето.
„Ей, тая Европска уния ще ви съсипе. Ядете само европейски краставици и пиперки. Македонските може да не са идеаални на вид, но са природно чисти и сладки. Нема по-вкусно нещо от нашенския домат. А пък лубиниците ни са върхът, не може да се сравняват по вкус с вашите дини“, провиква се 60-годишният Зоран.
Земеделецът е от Струмица и отглежда 4-5 декара с дини, отделно произвежда и зарзават като домати, чушки и зеле. Признава, че селското стопанство е основен стълб на местната икономика, а държавата отпуска по 200 евро субсидия на всеки декар.
„Вашите търговци на борсата край Петрич само се оплакват, не могат да си пласират стоката заради вноса. Ние не позволихме да се разсипе земеделието. Аз имам трактори, техника, всичко за производството. И съм доволен. Изкарвам достатъчно, но парите пак не стигат. Единият син ми е в Америка, сега и другият ще заминава“, продължава Зоран.
„Иначе нема по-вкусно нещо от македонския зеленчук“, подхваща пак производителят.
А човек подхване ли темата за вкусовите предимства на зеленчуците, може да изгуби часове. Всъщност лакардиите с клиентите са любимите търговски хитрини на местните производители. Тук всички са усмихнати и приветливи, и не спират да флиртуват с купувачите.
„Ей, много сте сладки. Елате да ви почерпя нашенска лубеница“, подвиква към група благоевградчанки възрастен мъж. Тукашните търговци не се пазарят за цената на стоката, много често са готови да я свалят наполовина, за да доставят кеф на купувачите.
Комшиите от Благоевград са любимите им клиенти, защото пазаруват в промишлени количества. Пълнят багажниците със зарзават, ориз, дори и шарена сол, не защото цените са кой знае колко по-ниски, а заради прочутото качество на македонската продукция.
НАШЕНЦИ ИДВАТ С ДЪЛГИ СПИСЪЦИ С ПОРЪЧКИ –
за родителите, за приятели, за комшии. Навсякъде се приемат и български левове и това улеснява още повече търговията. Благоевградчани вършеят и из местните бакалии. В сезона на компотите най-търсен е македонският шекер, който може да се намери за лев-лев и двайсет в хранителните магазини.
Опитни в шопинга из западната ни съседка се кълнат, че няма по-вкусно нещо от македонското сирене и кашкавал. „Вашият гюбек (пресен кашкавал) подскача като гъба, а опитайте македонския да видите за какво става въпрос“, кълнат се местните производители. Килото излиза по десет лева, но си струва, заради качеството. А маслото им – досущ като от нашето детство – ароматно, гъсто и жълто като пчелен мед.
Нашенци купуват всичко –включително и цели кори с домашни бели яйца, които се продават за 12-13 стотинки бройката.
Маринчо също е от Струмица и всяка събота идва на пазара в Делчево, за да пласира десетки кори с яйца от щастливо отглеждани кокошки.
„Бойко Борисов има воля“, провиква се отдалече той, щом дочува българска реч.
„Много е харизматичен, на следващите избори ще си извадя български паспорт и ще гласувам за него. Но най му харесвам това, че където ходи, около него все води хубави жени. Има воля човекът“, не се отказва от темата за политиката продавачът на яйца.
„Айде, вие си купете яйца, пък аз следващата седмица ще дойда на Аквапарка
в Благоевград. Там е хубаво, ама водата е много студена. По-добре да отида на Добринище“, прилага търговска тактика той.
Горещата пазарна обиколка завършва задължително с почивка в „Трълата“. Чуе ли българска реч, сервитьорът без да пита знае какво да метне на пещта – нашенци не пропускат да хапнат от прочутите македонски плескавици. Не че у нас заведенията не предлагат подобни специалитети, но тук вкусът на каймата е някак друг. За грамажа на порциите тук се носят легенди – всичко се сервира в огромни плата, дори и хлябът е нарязан не на филии, а на истиски комати.. Обядът завършва задължително с изстудено „Скопско пиво“ или „Газоза“, както казват на тукашната лимонада.
„Тефтерот е пълен с резервации от Благоевград. Иват все големи компании. В петък и събота имаме и оркестър с певица, тогава е най-големата навалица от българи“, разказва келнерът в ресторантчето. Напоследък идват на плескавици и много софиянци, ей така за разтуха, а и пари не жалят, допълва той.
Едва когато слънцето започне да се скрива, нашенци събират препълнените с покупки торби и уморено тръгват обратно към дома. На границата отново същите гранични полицаи, още по-усмихнати.
„Хапнахте ли добре? Напазарувахте ли от всичко? Браво на вас. А цигарки купихте ли си? Не мже да не сте си взели поне една-две кутии. Резервоарът на колата е пълен с македонски бензин, нали?“, редят риторични въпроси граничните власти.
„Айде, до следващата събота“, казват те и махат с ръка за довиждане.
БЪЛГАРИ ПЪЛНЯТ ФРИЗЬОРСКИТЕ САЛОНИ И ЗЪБОЛЕКАРСКИТЕ КАБИНЕТИ
Находчиви благоевградчанки твърдят, че е истински кеф да си направиш прическа в местните фризьорски салони, а боядисването на коса излиза три-четири лева. Все повече нашенци практикуват и зъболекарски туризъм в западната ни съседка. В съботния ден стоматологичният кабинет на Анита Симоновска е отворен, а във фоайето чакат брат и сестра от благоевградското село Логодаж.
„Нямам идея защо българите идват тук да се лекуват. Благоевградските колеги ни се сърдят и ни обвиняват, че им взимаме пациентите. Но ние не водим хората тук насила. Те сами идват“, възкликва на чист български език усмихнатата зъболекарка, която се оказва, че е завършила стоматологоия в София и има двойно гражданство.
„Тук е по-евтино, отношението е хубаво, още на вратата те посрещат и прегръщат. Редовно идваме тук да си оправяме зъбите. Дори станахме семейни приятели с докторицата“, признават нашенци.
Пациентите твърдят, че поставяне на пломба в Делчево струва не повече от 30 лева, ваденето а зъб е 10-20 лева. Двойно по-изгодно излизат и другите стоматологични услуги.
Be the first to leave a review.
