Шофьорът на Ванга – спомени за пророчицата

Ралица ВАСИЛЕВА

На 11 август 2016 г. се навършиха 20 години от смъртта на Ванга. Колкото повече време минава обаче, толкова повече стават спекулациите, свързани с пророчицата. Дали е била вербувана за агент на Държавна сигурност, дали смъртта й е била насилствена и дали е предрекла появата на Ислямска държава? Родни и чуждестранни ме­дии непрекъснато „нищят“ загадките около петричката баба Ванга. Именно в Русия се лансира версията, че тя е била вербувана от ДС, за да може оперативно инте­ресните за партията лица да бъдат контролирани чрез нея. От руски ме­дии тръгва и твърдение на нейната племенница, че смъртта на Ванга не е била естествена…

Всъщност, това са само част от въпросите, които се повдигат през послед­ните няколко седмици.

Новото нещо, свързано с нея, е всъщност, че фон­дация „Ванга“ патентова името й.

Един човек, бил 17 го­дини част от най-близко­то обкръжение на Ванга, не остава безразличен към всичко това, което се случва и говори за нея.

ЖОРО ТЪРНАДЖИЕВ – БИВШ ШОФЬОР НА ВАНГА:

– Като започнах работа като шофьор на леля Ванга, пред къщата й имаше една барака. Улицата от скоро се казва „Ванга“. Тук касиер по­срещаше хората, беше пълно с народ.

– По колко човека са се съ­бирали да чакат?

– Над 300. Когато идваше записването – септември месец, целият площад беше пълен, защото само септем­ври се записваха за цялата година. Около 4-5 години гле­даше тук, после се премести на Рупите.

Много хора идваха и за глу­пости.

– За какви глупости?

– Например, един дядо идва и пита защо му съхне орехът! Една жена с трима любовника пита от кой била бременна!!!

– Тя такива май не ги е ха­ресвала много?!

– Гонеше ги веднага!

В една от стаите в къщата й в Петрич, стояха чудотвор­ните икони. Имам моя лична история тук. Бях закъсал пре­ди време със здравето. Не можех да ходя. Една вечер се прибираме с нея вечерта от Рупите. Стоим тук двамата и чуваме, че се чука. „Ето май­ка ти“, ми казва тя. Майка ми беше починала 1983 година. „Ето майка ти пристига!“ За­почна да говори с нея и да предава всичко на мен.

– Ти уплаши ли се?

– Не, защото съм присъст­вал на много нейни подобни сеанси, но като чух за майка ми, ми стана тежко. „На су­тринта, ще намеря лек за теб“, ми каза и се чу отново това чукане. „Майка ти си отива!“… На следващата сутрин ми каза какво трябва да направя и аз се излекувах. За 24 часа!

– Какво беше усещането като ти каза, че говори с май­ка ти?

– Майка ми говореше чрез Ванга за всичко, което съм правил в къщи с най-малката подробност. Нова баня пра­вих, ремонти… Тя знаеше за всичко това…

– Как се чувстваш в нейната къща сега?

– Треперя… 17-18 години да прекараш с нея, това е много. И всяка вечер я сънувам…

– И сега ли? Какво ти казва?

– Нищо за бъдещето, но като на кино ми минава да­ден ден, който съм прекарал с нея, напри­мер, някакъв спомен от миналото съ­нувам обик­новено. Това са много го­дини, в които ежедневието ми минаваше тук…

– Липс­ва ли ти?

– Мно­го, мно­го… Почти всяка вечер четяхме Библията с нея. Където я отвореше на момента, точно това се сбъдва, да кажем в разстояние на 10 дена… Говорели сме си как ни е минал денят. „Днес те видях на високо“, ми каз­ваше, когато съм ходил с приятели по баира, на­пример. Всичко вижда­ше.

– Колко години работи за нея? До смъртта й?

– 17 години и половина. Последните две години тя вече беше заключена.

– Какво значи заклю­чена?!

– От Фондацията не раз­решаваха тя да посреща никакви хора. Беше под ключ. Те казвали, че докторите забраняват да се среща с хора и не до­пускат никого, никакви близки… Тя по цял ден си беше сама. Единствено Витка беше вътре – же­ната, която се грижеше за нея, и пазачите отвън.

– Тя страдаше ли, че никой не я посещава?

– Много даже. Но аз я виж­дах всеки ден. Те заключат вратата, аз хрипна през огра­дата и влизах при нея. Тя така казваше: „Искам да идваш при мен всеки Божи ден!“

– Защо си й бил толкова ва­жен?

– Защото съм я носил и на ръце. Тук беше изкопано, пра­веха канализация. Една ве­чер се прибираме и аз я нося. Имаше една дъска: „Свали ме, Жоро!“ Свалям я. „Виж дъска­та!“ Дъската беше дръпната сякаш, за да паднем двамата. Три метра беше дълбочината надолу… И тя знае кой го е на­правил това.

– Нарочно е направено?

– Нарочно!

– От кой?

– Няма значение. Тя не каза, но аз се сещам. Два пъти е обирана къщата от същия чо­век – неин близък…

– Защо е правил тези неща?

– Характер…

– В последно време излизат много странни неща за нея. Племенницата й казва, че всъщност е била убита?

– И аз съм чувал и чел по­добни неща. Това са измисли­ци! Защо не отишли да вземат експертизата след смъртта й, да прочетат. С дена дума, об­виняват докторите или някой близък, който е влизал при нея. Прокурорът е влизал и докторите. Друг никой! От време на време е влизала и Краси – племенницата й. Защо? Иска да обвини ли ня­кого?! Няма такова нещо!

– За това, че е била сътруд­ник на службите какво ми­слиш ти?

– Няма такова нещо! Нали аз съм бил всяка Божа вечер, всяка сутрин, всеки ден с нея. Все нещо ще науча, все нещо ще чуех… Даже наши си граж­дани тук я упрекват – като Бакото…

– Кой е Бакото?

– Поет, петричанец…

– Той какво казва?

– Че е била агент №1 леля Ванга. Аз не знам, той знае!!! Аз съм бил по цял ден тук! Не съм разбрал да е била агент, той е разбрал… Два пъти са я взимали в София леля Ванга колите на Тодор Живков и то заради Индира Ганди.

– А идваха ли някакви поли­цаи, ДС агенти…?

– Навремето са идвали, пра­вили са обиски, обаче това беше още през комунистиче­ско време.

– Защо са правили обиски?

– Не знам – че лъжела хора­та… Даже знам кой й е взел един златен пръстен и след време го върнаха пръстена…

– Кой?

– Ами един началник на по­лицията.

– Защо го е върнал после?

– Бил го дал на една любов­ница негова или братовчедка, не знам точно. Тя се разбо­лява и идва при леля Ванга. Тя й вика: „Ти знаеш ли, че имаш нещо мое в тебе?“, „Не знам бе, лельо Ванге. Как­во?“, „Един златен пръстен!“, „Ама на мен ми го подариха!“, отива и го докарва пръстенът, връща го. Тя не е знаела… То­гава от обиска го е взел той и й го подарява!

– И оздравя ли момичето?

– Да и все още си е жива и здрава!

Големци тук всякакви са идвали. Кой ли не?! Всички от СДС-то – Желю Желев, Пе­тър Стоянов, Лилов, Луканов преди да го убият… Луканов, когато дойде, аз се прибрах в три и половина. В девет часа пристигна, направи сметка колко време му е гледала на него. Аз съм се чудил даже какво му казва!

– Какво?

– Че е много алчен! Че иска всичко да завладее!

– Каза ли му, че го грози опасност?

– За да му каже: „Ти си мно­го алчен, пази се!“, значи това е предупреждение!

На Петър Стоянов каза: „Петре, иди си, Петре! Сам нищо не можеш да направиш! Около тебе има лъвове! И да искаш да направиш нещо, не можеш.“

Казваше: „Българийо, Бъл­гарийо, на какви плещи ле­жиш! Не виждам аз 30-40 го­дини да се оправи България!“

– Това преди колко години беше?

– Точно, когато Петър Стоя­нов стана президент. Един месец след изборите.

– Значи има още от тия 30-40 години…

– Има.

– Какво друго казваше? За Сирия? За трета световна война?

– Не, не! Абсурд! Тя за по­литика не говореше! Не съм

 я чувал да говори за такива неща.

– Кой друг е идвал при нея?

– Няма кой да не е идвал при нея. Неш­ка Робева – тя идваше, когато още беше тре­ньорка. Трите треньорки ид­ваха с бухалки­те, с всичко… Тя ги пипваше и казваше: „Тук сте слаби!“ Като наблегнат там – световни шам­пиони! Което е казала, всичко се е сбъднало!

– Съмнявал ли си се някога в способностите й?

– Не. Никога, защото съм присъствал на много сеанси! И във вестниците скоро пи­шеше, че била шарлатанка, че била не знам си каква… Това ме боли мен! В едно предава­не казваха, че аз съм влизал при нея да й подсказвам кой от какво бил болен. Това ни­кога не е било! Не само аз – всички, които са влизали при леля Ванга. Това са напра­во измисли­ци!

Идват хора, които нямат деца, след два месеца се връ­щат, носят й кукла, радват се… Това шар­латанство ли е?! Винаги кръ­щаваше после такива хора.

– Колко кръщелници е има­ла Ванга?

– Над 4 хиляди! От които и аз съм кръщавал с нея двама.

– Поддържаш ли сега връз­ка с тях?

– Да. Те са големи вече.

Тя не казваше никога лоши­те неща, когато идваха за теж­ки случаи – не казваше, че утре или в други ден някой ще умре… Аз ги виждах нещата… Тя взима захарта: „О, много е болен!“ Почнеше ли да чука на масата с два-три пръста и да казва: „Ела след три дена“, значи човекът си отива. Но не казваше директно: „Отива си човекът!“

– Има ли неща, които ние, хората, не трябва да знаем, а пък тя е знаела? Има ли свят, който не трябва да е открит за нас?

– Е, не. Трябва да знаем ние, но не знам нейните виждания какви бяха. Например, като вземе саксията и да казва за починалия, да го вижда… При нея как сее случва това не знам! Природно ли е? Богово ли е? Не мога да си го обясня!

В последно време все гово­реха покрай нея за някакви извън земни… Никой не вяр­ваше на тия работи! Един Гос­под знае!

– Казват, че не са от Бога тия неща?!

– Е, от кой може да са?!

– От другия?

– Няма друг! Няма! Навре­мето е имало вампири, тала­съми… не знам дали ги знаете тези приказки… Ние хората сме вече тия… Вече добро ни­кой не прави на другия.

– На какво те научи тя? Работата при нея какво ти даде?

– По-добър станах. Като млад бях буен човек, но като виждаш тук през какви пре­живелици, какви мъки преми­нават хората, свалих малко гарда. Нещастието на хората ме научи да съм по-добър, по-смирен…