Има такова призрачно село в Югозапада! Бивша шлосерка е единственият му жител
-
- юли 29, 2016
За предстоящия празник Илинден /по стар стил на 2 август/се стяга единствената жителка на бобошевското село Циклово – 74-годишната Горица Николова. За празника жената ще посрещне сина си Явор, семейството му и приятели, родени и израснали в селото, чийто единствен постоянен жител леля Горица е от двадесет години. В селото, където къщите повече приличат на декор на призрачен филм, най-новата постройка е параклис, издигнат точно до къщата на леля Горица. Сградата е построена от нея и сина й Явор, бизнесмен в София. Осветена е през 2011 година и се намира до карстовия извор, около който изникнало селото преди няколко столетия.
„Това с параклиса стана изненадващо, за две години го направихме и осветихме”, обяснява леля Горица Николова. Тя се заселила в бобошевското село през 1991 година, когато се пенсионирала от „Кремиковци”. Циклово е родното на мъжа й Косьо, а в него тогава живеели няколко старци.
„Тогава държах магазина на „Наркооп”, защото бях най- младият жител”, припомня си леля Горица. По това време се запознала с друг софиянец, вече покойник, дядо Иван Игнатов /95 г./, който карал от ранна пролет до късна есен на село, а през зимата се прибирал в София на парно.
Именно на дядо Иван през 2009 година през една нощ му се привидял някакъв светец. На сутринта разказал на Горица, тя на сина си и така било взето решение да вдигнат храм, посветен на Свети Илия, до извора на селото, където имало оброчен камък от турско време, припомня си Горица Николова. Сега на всеки празник леля Горица пали в него свещ, а на Илинден има и курбан за всички гости, навестили Циклово.
„Аз съм от село Септемврийци, Видинско. Натам обаче не ме тегли. Тука ми е хубаво. Вижте какъв рай е. Три чешми бълбукат през цялата година. Едната е от турско време, другата я правихме аз и синът ми, а третата е строена през 1939-а, с два чучура е. Каквато и суша да върлува, тия чучури не пресъхват. А и такова спокойствие е. Не се чувствам откъсната от света и не ми липсва нищо, какво като съм сама. Имам телефон в къщата, ползвам и GSM. Вечер гледам телевизия, задължително слушам новините. Ако ми се приходи нанякъде, звънвам на такси до Дупница или Бобошево. Идват, додето е асфалт, до Висока могила, дотам са 5-6 километра. Докато дойде колата, аз вече съм се придвижила пеша и чакам. Където искам, дотам мога да стигна. Но не ми се мърда. Тука съм си най-добре“, куражлия е бившата шлосерка с 33-годишен стаж в металургичния гигант „Кремиковци”.
Освен редови жител на село Циклово 74-годишната леля Горица е и клисар, кмет и ВиК. Абе – всичко. Поща не получава, защото няма кой да й я носи, но има личен лекар в град Бобошево, който е на 12 километра от Циклово. Не че и трябва, ама ей така, да е като всички, и тя да си има, макар че хапчета не пие и нищо не я боли.
Възрастната жена има няколко градини, а синът й обработва нивите на цялото село, защото няма кой друг. Най-послушният член на семейството й е магарето Марко, с което обикаля и къра, и 15-те крави, 10-15 гъски и още толкова кокошки, които отглежда с помощта на двама работници.
„От сутрин до тъмно тича, не се спира, все с мотиката”, казват за леля Горица в Бобошево и допълват, че без нея Циклово отдавна да е изчезнало от картата на България. Често жената ходи сама по страшно пустия път до близкото селце Висока могила, където живеят 20-ина старци. Дали я е страх от диви животни, питат се хората. „А, досега толкова време не ме е нападал нито вълк, нито друг някакъв звяр. Изглежда се плашат от мене”, пак се засмива 74-годишната жена. Иначе пенсията й не е малка – сега с вдовишките взима около 500 лева.
Днес село Циклово с отдавна напуснатите и полуразрушени къщи се е превърнало в селище на призраците. Вече все по-рядко при бащините си огнища идват потомци на изселили се в Дупница и други градове цикловци.
Днес параклисът „Св. Илия“, най-новата постройка в селото, дава надежда, че селото няма да бъде загубено.
Be the first to leave a review.
