Бившият координатор на Евролевицата в Пиринско Бисер Смиленски стана баща за четвърти път 6 г. след сватбата

С четвърто дете се увеличи семейството на бившия областен координатор на Евролевицата в Пиринско Бисер Смиленски, който е племенник на бившия шеф на „Булгартабак” Георги Костов. Вчера призори в софийска клиника се появи на бял свят дъщеричката му Тамара, с която той окончателно затвърди позицията си на многодетен баща.

На днешно време младо и перспективно работещо семейство с четири деца е изключителна рядкост на фона на демографския срив, закриването на училища и застаряващо население. За куража да имаш четири деца, да работиш и да се грижиш за семейството си, без да чакаш социални помощи, разговаряхме с многодетния баща Бисер Смиленски. В Благоевградско той вече е позабравен като политически функционер, защото кариерата му в областта приключва през 2000 г., когато се мести в София като експерт в централата на партията на Александър Томов. След година се оттегля и се отдава на рекламна дейност.

Покрай партийната работа обаче се запознава със съпругата си Мария Качарава, която е с майка рускиня и баща грузинец и е третото дете от семейство с 6 дъщери. Когато е 10-годишна, заминават за Чехия, там живеят 6 години, от тях 2 изкарва в САЩ при баща си, който е програмист. В България се преместват преди 10 години.

„Още преди да се роди Тамара много ме озадачаваше постоянният въпрос, който ни задаваха: „Ама вие още ли ще раждате?”. Сигурно на фона на демографската криза изглежда наистина странно, но на нас ни е добре, имаме пълна хармония и разбирателство по въпроса. Смятаме, че децата са единственият начин щастието да се умножава, защото не се дели, а се споделя. Между другото, ако някой преди шест-седем години ми бе предсказал, че сега ще съм щастливо женен с четири деца, щях да се смея много. Защото до 39-ата си годишнина нямах никаква семейна перспектива пред себе си. Сега ще стана на 45 години на 31 октомври.

Решението за брака го взехме бързо, беше сряда, а в неделя, на 26 октомври 2010 г., вече бяхме семейство. Оттогава още не са минали 6 години, а вече имаме четвърто дете и мислим за още, ако така е писано да стане. Баткото Нед е на 4 г. и 10 месеца, Вяра е на 3 г. и 10 месеца, Даниел – на 1 г. и 9 месеца, а Тамара – само на 12 часа“, разказва таткото. Признава, че сега двустайният апартамент в София им бил достатъчен, но вече ще отеснее сериозно.

И тъй като мнозина си задават въпроса кога работят майката и таткото, за да се грижат и за четирите деца, той дава отговора: „Работим от вкъщи, като колцентър по рекламациите на нехранителни стоки, закупени в голяма немска верига. Обработваме рекламациите от България, Чехия, Полша, Словакия, Англия, Ирландия. Да, вкъщи работим и си гледаме децата“.

И на логичния въпрос някой помага ли ви в отглеждането, Бисер пак дава малко неочакван за съвремието ни отговор: „С децата се оправяме сами. Както казваше баба ми, която е отгледала шест деца, който си има деца, трябва да си ги гледа. Е, ползваме жокер – ако нещо много се наложи, може да извикаме някоя от сестрите на Маша. Но гледаме да не ги притесняваме излишно. Само да сме живи и здрави, за всичко друго се намира решение“, казва многодетният татко.

И за сетен път повтаря, че най-вече успял да изненада себе си. И добавя: „Човек трябва да може да се пренастройва според приоритетите си. Много млади семейства се страхуват да имат повече деца по обясними причини – ниски доходи, несигурност на работното място и липса на перспектива. Това е много кофти комбинация, която плаши. Но ние със съпругата ми се опитваме да компенсираме – изкарваме допълнителни квалификации (Маша сега, докато е в майчинство, ходи и на курсове за програмисти), учим езици и т.н. Не е възможно да си абсолютно автономен от икономическите реалности в страната, но ако живееш по ценовите стандарти на България, пък работиш като фрилансер през интернет, може да успееш да си обезпечиш съществуването“.

Бисер има своя теория и за епидемията от разводи, която е обхванала обществото през последните години, и не го отдава единствено на лошата икономическа и социална среда. „Имам наблюдения върху приятели и познати, които се изпоразведоха след 15-16 години брак. Общо правило не мога да изведа, все пак съм женен само от 6 години. Но ми се струва, че бедата идва от там, че ограничават семейството си до бутиковото изпълнение на „семейния дълг“ с по едно дете, след което да се върнат към стереотипите на съществуването си отпреди детето. Което си е направо катастрофа за повечето семейства, защото не е възможно за реализация.

Щастлив съм с децата и съпругата си, отивам да ги видя в родилното и да ги снимам, този ден няма как да е по-хубав за мен“, с тези думи разговорът ни с Бисер приключи вчера в ранния следобед.