Топ Преса представя: Интересни и местни – младият Крис Балабански: едно от врабчетата, останали да красят България дори през зимата
-
- юли 20, 2016
Веселин СТАМЕНОВ
Мислим, че в България има талантливи младежи, но някак си ги пропускаме да минат покрай нас без да ги забележим и в един момент те са заминали, или са спрели да се занимават в изкуство.
Топ Преса намери Кристиян Балабански в Благоевград. Деветнайсет годишният младеж тази година е завършил гимназия с изобразително изкуство със специалност дърворезба. Казва, че се занимава с дърворезба от 2 години и добавя авторитетно за годините си – „това средство за изказ наистина е силно непопулярно сред днешните творци, но всеки докоснал се до изкуството слага още един чифт очи с малко по-различно светоусещане. Дърворезбата може да бъде добър учител попаднала в правилните ръце“.
Любовта към дърворезбата се забелязва в начина, по които говори за нея, за Крис тя е прародител чрез който подобава да припомняме на днешните за предишните.
Освен, че обича дърворезбата, младият Балабански обича да снима и с лентови фотоапарати. За този вид техника казва, че не перфектната снимка е значимата, а пътя до нея е важен. Улавянето на цветове, сфумато и движение е на много по-високо чувствително ниво, а и двойната експозиция не е за изпускане. Има и проблем и той е, че трудно се набавят консумативи. В цялата област (Благоевград) има само един човек който се занимава с проявяване на ленти. На скоро обаче попаднал на приказно ателие в Солун, където си набавял химикали, а там имало и още много полезни „играчки“
Вдъхновението му за фотографията идва от желанието му да покаже безконечния кръговрат по един малко по-топъл начин. „Естествения поток на природата и желанието на човека за развитие са основна засегната от мен тема“.
Артистите, които харесва са Илия Бешков, неговите карикатури, рисунки, разкази, размисли и разговори. За тях казва, че са толкова мелодични и приятни и в същото време натоварени с толкова много символика досущ като прекрасните български приказки и легенди.
За бъдещето си – не успява да се задоволи с един конкретен материал. Опитва от всичко и във всичко вижда просперитет. През цялото време Крис не говори за отчаяние или за някаква трудност, с която би се сблъскал, оптимизмът му е заразителен, а мирогледът му е мащабен за един 19 годишен младеж.
Младите артисти в страна? „Българинът, като цяло пред книгата, предпочита лесното и бързо смилаемото, камо ли да се интересува от изкуство .Има два вида хора на изкуството – тези които създават и такива които четат, за щастие в България има малки групи и отделни хора които са „потребители“. За това вярвам ,че у нас има бъдеще за „врабчетата останали да красят България дори през зимата“.
С любезното съдействие на www.chronicle.bg
Be the first to leave a review.
