Топ Преса представя: Интересни и местни – младият Крис Балабански: едно от врабчетата, останали да красят България дори през зимата

Веселин СТАМЕНОВ

Мислим, че в Бълга­рия има талантливи младежи, но някак си ги пропускаме да ми­нат покрай нас без да ги забележим и в един момент те са замина­ли, или са спрели да се зани­мават в изкуство.

Топ Преса намери Крис­тиян Балабански в Благоев­град. Деветнайсет годиш­ният младеж тази година е завършил гимназия с изоб­разително изкуство със спе­циалност дърворезба. Казва, че се занимава с дърворезба от 2 години и добавя автори­тетно за годините си – „това средство за изказ наистина е силно непопулярно сред днешните творци, но всеки докоснал се до изкуството слага още един чифт очи с малко по-различно светоу­сещане. Дърворезбата може да бъде добър учител попад­нала в пра­вил­ните ръце“.

Любовта към дърворезба­та се забелязва в начина, по които говори за нея, за Крис тя е прародител чрез който подобава да припомняме на днешните за предишните.

Освен, че обича дърво­резбата, младият Балабан­ски обича да снима и с лентови фотоапара­ти. За този вид техни­ка казва, че не перфектната снимка е значима­та, а пътя до нея е важен. Улавянето на цветове, сфу­мато и движение е на мно­го по-високо чувствително ниво, а и двойната експози­ция не е за изпускане. Има и проблем и той е, че трудно се набавят консумативи. В цялата област (Благоевград) има само един човек който се занимава с проявяване на ленти. На скоро обаче по­паднал на приказно ателие в Солун, където си набавял хи­микали, а там имало и още много полезни „играчки“

Вдъхновението му за фото­графията идва от желанието му да покаже безконечния кръговрат по един малко по-топъл начин. „Естестве­ния поток на природата и желанието на човека за раз­витие са основна засегната от мен тема“.

Артистите, които харесва са Илия Бешков, неговите карикатури, рисунки, разка­зи, размисли и разговори. За тях казва, че са толкова мело­дични и прият­ни и в същото време натова­рени с толкова много симво­лика досущ като прекрас­ните български приказки и ле­генди.

За бъдещето си – не успява да се задоволи с един конкретен матери­ал. Опитва от всичко и във всичко вижда прос­перитет. През цялото време Крис не гово­ри за отчаяние или за някаква трудност, с която би се сблъс­кал, оптимизмът му е заразителен, а миро­гледът му е мащабен за един 19 годишен младеж.

Младите артисти в страна? „Българи­нът, като цяло пред книгата, предпочита лесното и бързо сми­лаемото, камо ли да се интересува от из­куство .Има два вида хора на изкуството – тези които създават и такива които четат, за щастие в България има малки групи и от­делни хора които са „потре­бители“. За това вярвам ,че у нас има бъдеще за „враб­четата останали да красят България дори през зимата“.

С любезното съдействие на www.chronicle.bg