Димитрина Митрева, внучката на Ванга: Баба беше сляпа, но всъщност виждаше всичко!
-
- юли 12, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Имах едно невероятно детство, за мен Ванга беше и си остава просто моята баба. Може да нямаме кръвна връзка, но имаме нещо много по-силно – духовната връзка. Това сподели най-малката внучка на пророчицата Ванга – Димитрина Митрева,. 45-годишната жена за пръв път излиза от анонимност и проговаря за живота си.
Наш екип се срещна с нея в Благоевград, където тя сега живее и работи. Димитрина е завършила Югозападния университет. Има една дъщеря.
Пророчицата Ванга и съпругът й Димитър не са имали деца, затова осиновяват едно сладко малко момиченце на около 2 годинки, кръстено Венета. Тя израства в семейството на Ванга, обгрижвана и гледана с много любов. По-късно Венета се омъжва и ражда две момиченца – първото кръщава на Ванга, а второто – Димитрина, кръщава на баща си Димитър.
През годините сигурно тонове хартия са отпечатани с интервюта и разговори с различни близки на Ванга, но дъщерята и внучките на известната по цял свят пророчица винаги са стояли встрани и са отказвали публичност.
„Това е, защото сме научени и възпитани да сме скромни и да не претендираме с връзки или нещо друго”, признава Димитрина.
„И не само това, аз съм израснала покрай нея, детството ми е минало като на всяко дете – в двора на баба му. Галела ме е, държала ме е в скута си, учила ме е да бъда добър човек, първите уроци в живота получих от нея и майка ми. Първите гозби като ученичка съм направила по нейни заръки и рецепти. Още като малка разбирах, че има способности, но аз ги приемах за нещо естествено, нещо дадено. Тази дарба й бе дадена от Господ и аз вярвам,че и сега ни помага”, откровена е внучката.
Детските й спомени са от времето, когато е била 5-годишна. “Помня, че мама всеки ден готвеше за нея и ходехме да й носим храна. Задължително обядвахме заедно. Тя още на вратата викаше – „ето я керка ми, иде“ (б. а. – дъщеря). Аз бях доста гальовно дете и гледах все да се намърдам в скута на баба. Помня, че тя не даваше на никого да я целува, да я докосва по лицето и главата, може би заради отворената й фонтанела, не знам. Единствено на мен позволяваше да я галя по бузите и да я целувам. Помня огромните опашки от хора пред къщата й, всички бяха с измъчени лица, болката им личеше отдалеч”, припомня си Димитрина.
Разказва, че само нея е допускала в стаята, където приемала и гледала на хората. „Никога не ме е гонила, аз седях на едно малко миндерче и слушах любопитна”, разказва жената.
В спомените си е запечатала една случка, която определя като голяма трагедия. “При баба дойдоха посърнали родителите на изчезнало детенце в морето. 20 дни водолази и екипи претърсвали водата, брега и района, но не окрили детето. Затова хората се вдигнали и право при Ванга.
Още с влизането хората припаднаха от притеснение и мъка. Баба им каза, че детето ще бъде намерено, да търсят при една скала, която е някак си издълбана, а над нея има дърво. Там вижда тялото на детенцето, цяло обвито във водорасли. Буквално нарисува с думи местността, където трябва да търсят. След няколко дни хората се върнаха, за да кажат, че точно както го е описала, там намерили тялото на удавеното детенце, цялото оплетено във водорасли. Водолазите казали, че няколко пъти минавали през това място, но не забелязали телцето”, разказва Димитрина за най-ярките си спомени от детството и допълва, че така родителите намерили покой, защото Ванга им помогнала да намерят и погребат рожбата си.
“Баба беше сляпа, но само външно, физически, а всъщност виждаше всичко. Помня, че когато караше мама да й подрежда нещо в къщата, все й нареждаше – „не там ма, керко, ей там, по-вдясно ти казах, и сега като размести саксиите (например на етажерката), пак ги подреди, както си бяха“, казвала Ванга на майката на Димитрина, спомня си тя.
„Цветята имаха особено значение за баба в живота й. Целият двор бе засаден с невероятни растения. “Тя обожаваше хората да й носят цветя, но живи, а за откъснатите казваше, че са мъртви. Денят й почваше с молитва, имаше си специална стая и там се усамотяваше сама. След молитвата задължително излизаше на двора и тръгваше сред цветята. Пипаше им листенцата, галеше ги и им говореше като на живи хора. Върви между тях и се усмихва, а аз я питам – бабо, на какво се смееш, а тя вика – на цветята, на приказките им, те са като хората, живи са и говорят”, споделя още внучката й пред екипа ни.
ЦАРИЦАТА НА ХАРТИЕНИТЕ ЦВЕТЯ
Странно или не, но сега на внучката Димитрина й казват „царицата на хартиените цветя“.
Преди няколко години тя претърпява тежка, животоспасяваща операция. “За миг в операционната маса лекарите са мислели,че ме губят и ще умра. Изведнъж обаче, когато всички от операционния екип са смятали, че няма да оцелея, се е възстановил ритъмът ми и операцията продължила. Аз вярвам,че баба ми от отвъдното ме е спасила и е бдяла над мен. Дни преди да стане това тежко премеждие за мен, за което лекарите ми казаха, че живея втори живот, сънувахме и аз, и дъщеря ми странни сънища. Сънувах стаичката, където гледаше баба ми, но тя беше разпъната като Христос, а ръцете й вързани. Ужасена се опитах да й помогна, но не успях,защото една силна струя ме издуха буквално от тялото и ме прати на една красива зелена поляна, където много хора се веселяха и празнуваха. Този сън, вероятно пророчески, си спомних след операцията. Дъщеря ми също сънувала дни наред, че стоя цялата обляна в кръв, след интервенцията сънищата престанаха.
Но изведнъж започнах да правя цветя, това се превърна в мое любимо хоби“, разказва Димитрина.
И наистина – всички от Благоевград до Петрич познават вече нейните невероятни творения от хартия. Тя буквално вдъхва живот на хартиените приказни цветя. Сега Димитрина е решила да направи благотворителна изложба и събраните средства да дари на слепи дечица.
ЗАВЕТИТЕ НА ВАНГА
Внучката на Ванга ни припомни и заветите, които пророчицата е казвала приживе по различни поводи. Това са човешки канони, които не трябва да забравяме, казва Димитрина.
Не е нужно да трупаме богатства. На земята има слънце и блага за всеки.
Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.
Във всеки човек има добро и зло. Така е устроен човекът. За мене щастието се корени в търпението на човека.
За всеки човек идват периоди на трудности – дори и за най-богатите, и за най-силните, затова човек трябва да бъде смирен, за да ги преодолее.
Не се плашете от болестите – имайте вяра. И най-здравият, ако няма вяра, ще умре.
В Бога не вярвате, а искате да ви помага…
Не е важно какъв си – важното е да си добър човек!
Който дава, ще остане с пълни ръце, а онзи, който гледа само да взема – с празни. Кракът, който тъпче, изсъхва.
Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети.
Научете се да почивате правилно. Денят е създаден за работа, а нощта – за почивка.
Не отмъщавайте! Не търсете възмездие – рано или късно всеки плаща…
Ако вие в душите си не прощавате на никого, сте просто едно нищо. Ще бъдете като хартийки, носени от вятъра, които никога не ще намерят своето място на земята.
Be the first to leave a review.
