Димитрина Митрева, внучката на Ванга: Баба беше сляпа, но всъщност виждаше всичко!

Ралица ВАСИЛЕВА

Имах едно неве­роятно детство, за мен Ванга беше и си остава просто моята баба. Може да няма­ме кръвна връзка, но имаме нещо много по-силно – духовна­та връзка. Това сподели най-малката внучка на пророчицата Ванга – Ди­митрина Митрева,. 45-го­дишната жена за пръв път излиза от анонимност и проговаря за живота си.

Наш екип се срещна с нея в Благоевград, къде­то тя сега живее и работи. Димитрина е завършила Югозападния университет. Има една дъщеря.

Пророчицата Ванга и съ­пругът й Димитър не са има­ли деца, затова осиновяват едно сладко малко моми­ченце на около 2 годинки, кръстено Венета. Тя израст­ва в семейството на Ванга, обгрижвана и гледана с мно­го любов. По-късно Венета се омъжва и ражда две мо­миченца – пър­вото кръщава на Ванга, а вто­рото – Ди­митрина, кръщава на баща си Ди­митър.

През годи­ните сигур­но тонове хартия са отпечатани с интервюта и разговори с различни близки на Ванга, но дъщерята и внучките на известната по цял свят пророчи­ца винаги са стояли встрани и са отказ­вали пуб­лич­ност.

„Това е, за­щото сме на­учени и въз­питани да сме скромни и да не претендира­ме с връзки или нещо друго”, признава Димитри­на.

„И не само това, аз съм израс­нала покрай нея, дет­ството ми е минало като на всяко дете – в дво­ра на баба му. Га­лела ме е, държа­ла ме е в скута си, учила ме е да бъда добър човек, пър­вите уроци в живо­та получих от нея и майка ми. Първите гозби като ученич­ка съм направила по нейни заръки и рецепти. Още като малка разбирах, че има способности, но аз ги приемах за нещо естествено, нещо дадено. Тази дарба й бе даде­на от Господ и аз вярвам,че и сега ни помага”, откровена е внучката.

Детските й спомени са от времето, когато е била 5-годишна. “Помня, че мама всеки ден готвеше за нея и хо­дехме да й носим храна. Задължител­но обядвахме заедно. Тя още на вра­тата викаше – „ето я керка ми, иде“ (б. а. – дъщеря). Аз бях доста гальовно дете и гледах все да се намърдам в скута на баба. Помня, че тя не даваше на никого да я целува, да я докосва по лицето и главата, може би заради отворената й фонтанела, не знам. Един­ствено на мен позволяваше да я галя по бузите и да я целувам. Помня огромните опашки от хора пред къща­та й, всички бяха с измъчени лица, болката им личеше от­далеч”, припомня си Дими­трина.

Разказва, че само нея е допускала в стаята, където приемала и гледала на хора­та. „Никога не ме е гонила, аз седях на едно малко миндер­че и слушах любопитна”, раз­казва жената.

В спомените си е запечатала една случка, която опре­деля като голяма трагедия. “При баба дойдоха посърнали родителите на изчез­нало детенце в море­то. 20 дни водолази и екипи претърсвали водата, брега и райо­на, но не окрили де­тето. Затова хората се вдигнали и право при Ванга.

Още с влизането хората припадна­ха от притеснение и мъка. Баба им каза, че детето ще бъде намерено, да търсят при една скала, която е някак си издълба­на, а над нея има дърво. Там вижда тялото на детенцето, цяло обвито във водорасли. Буквално нарисува с думи местността, където трябва да търсят. След няколко дни хората се върнаха, за да ка­жат, че точно както го е оп­исала, там намерили тялото на удавеното детенце, цяло­то оплетено във водорасли. Водолазите казали, че някол­ко пъти минавали през това място, но не забелязали тел­цето”, разказва Димитрина за най-ярките си спомени от детството и допълва, че така родителите намерили покой, защото Ванга им помогнала да намерят и погребат ро­жбата си.

“Баба беше сляпа, но само външно, физически, а всъщност вижда­ше всичко. Помня, че когато караше мама да й подреж­да нещо в къщата, все й нареждаше – „не там ма, керко, ей там, по-вдясно ти казах, и сега като размести саксиите (например на ета­жерката), пак ги подреди, както си бяха“, казвала Ван­га на майката на Димитрина, спомня си тя.

„Цветята имаха особено значение за баба в живота й. Целият двор бе засаден с невероятни расте­ния. “Тя обожаваше хората да й носят цветя, но живи, а за откъснатите казваше, че са мъртви. Денят й почваше с молитва, имаше си специ­ална стая и там се усамотя­ваше сама. След молитвата задължително излизаше на двора и тръгваше сред цве­тята. Пипаше им листенцата, галеше ги и им говореше като на живи хора. Върви между тях и се усмихва, а аз я питам – бабо, на какво се смееш, а тя вика – на цветята, на при­казките им, те са като хората, живи са и говорят”, споделя още внучката й пред екипа ни.

ЦАРИЦАТА НА ХАРТИЕНИТЕ ЦВЕТЯ

Странно или не, но сега на внучката Димитрина й каз­ват „царицата на хартиените цветя“.

Преди няколко години тя претърпява тежка, животос­пасяваща операция. “За миг в операционната маса лека­рите са мислели,че ме губят и ще умра. Изведнъж обаче, когато всички от операцион­ния екип са смятали, че няма да оцелея, се е възстановил ритъмът ми и операцията продължила. Аз вярвам,че баба ми от отвъдното ме е спасила и е бдяла над мен. Дни преди да стане това теж­ко премеждие за мен, за кое­то лекарите ми казаха, че жи­вея втори живот, сънувахме и аз, и дъщеря ми странни сънища. Сънувах стаичката, където гледаше баба ми, но тя беше разпъната като Хрис­тос, а ръцете й вързани. Ужа­сена се опитах да й помогна, но не успях,защото една сил­на струя ме издуха буквално от тялото и ме прати на една красива зелена поляна, къде­то много хора се веселяха и празнуваха. Този сън, веро­ятно пророчески, си спомних след операцията. Дъщеря ми също сънувала дни наред, че стоя цялата обляна в кръв, след интервенцията сънища­та престанаха.

Но изведнъж започнах да правя цветя, това се превър­на в мое любимо хоби“, раз­казва Димитрина.

И наистина – всички от Бла­гоевград до Петрич познават вече нейните невероятни тво­рения от хартия. Тя буквално вдъхва живот на хартиените приказни цветя. Сега Дими­трина е решила да направи благотворителна изложба и събраните средства да дари на слепи дечица.

ЗАВЕТИТЕ НА ВАНГА

Внучката на Ванга ни при­помни и заветите, които про­рочицата е казвала приживе по различни поводи. Това са човешки канони, които не трябва да забравяме, казва Димитрина.

Не е нужно да трупаме бо­гатства. На земята има слън­це и блага за всеки.

Човек трябва да иска мал­ко, за да може да плати цена­та.

Във всеки човек има добро и зло. Така е устроен човекът. За мене щастието се корени в търпението на човека.

За всеки човек идват пери­оди на трудности – дори и за най-богатите, и за най-сил­ните, затова човек трябва да бъде смирен, за да ги преодо­лее.

Не се плашете от болестите – имайте вяра. И най-здрави­ят, ако няма вяра, ще умре.

В Бога не вярвате, а искате да ви помага…

Не е важно какъв си – ва­жното е да си добър човек!

Който дава, ще остане с пълни ръце, а онзи, който гле­да само да взема – с празни. Кракът, който тъпче, изсъхва.

Човек никога няма да спе­чели пари, ако не се занима­ва с подходяща работа. Той трябва първо да разбере как­во най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети.

Научете се да почивате пра­вилно. Денят е създаден за работа, а нощта – за почивка.

Не отмъщавайте! Не търсе­те възмездие – рано или къс­но всеки плаща…

Ако вие в душите си не про­щавате на никого, сте просто едно нищо. Ще бъдете като хартийки, носени от вятъра, които никога не ще намерят своето място на земята.