В ХХ век – на газени лампи? Може, ако си в Симитлийско…

Анелия НИКОЛОВА
Община Симитли е общината с най-доброто улично осветление. В нея обаче има няколко населени места, в които никога не е имало ток. Хората там живеят на газови лампи, печки с дърва и фенери. „В тъмницата си живее, така е тука“, през смях казва Баба Лиляна, която е на 75 г. и живее в една от къщите в село Сухострел. То се намира на над 20 км от Симитли, като пътят до там е по-скоро символичен, но много красив. В една част от него се виждат Команитските скали. Според кмета на общината Апостол Апостолов се работи по проект за превръщането на местността в туристическа забележителност. Така ще се подобри инфраструктурата и проблемът с тока, може да бъде решен.
В тази част от общината никога не е имало електричество. Преди години правителството решава да създаде граничен пункт с Македония, но почти никаква работа по проекта не е била свършена.
Село Сухострел е разпръснато на махали, до които може да се достигне само с джип. Къщите, които в повечето случай са празни и бездушни, напомнят картонени макети. Въпреки че са обезлюдени, повечето са заключени, залостени и до тях няма никакъв достъп. По адресна регистрация в Сухострел живеят 7 души, но реално там постоянно са само двама.
В една от т.нар махали, три самотни къщи стоят, сякаш, за да правят компания на стълб, от който излизат няколко кабела. Той прилича повече на артистична инсталация, отколкото на нещо, през което някога е или ще преминава ток. По символичния път има и няколко чешми. Все пак от време на време се вижда някакво движение – основно овце и добитък, пуснати на паша.
Къщата на баба Лиляна се намира в подножието на Команитските скали. Баба Лиляна се смее много, радва се да ни види. Няма нито един зъб, веднага ни поканва в къщата си и започва да разказва.
Живее с „дядото“, за който е женена от 50 години. Работила е в обувен цех 18 години в Симитли, но „оттам се върнахме тука, защо не знам“.
Липсата на ток не я притеснява толкова, но не знае какво ще прави, ако се разболее. Казва, че е и ра­ботник, и пастир. През деня, когато е със „стоката“ (както наричат добитъка) обикно­вено плете, за да се „занима­ва“.

“Нема хора, нема къщи, нема нищо. С газени ламби, фенери имаме,така живеем тука“, казва Лиляна. “Всич­ко си имаме – хлябът си го печем, сиренето е домашно, има и къпиново вино. За мен си не ме е страх, само въл­кът да не дойде да нападне стоката“, казва бабата. Спо­ред местните в региона има много вълци, които поня­кога слизат много близо до къщите.

Кьосевата махала, в която също няма ток, се намира на около 10 км от Благоевград, между единственото помаш­ко село в община Симитли – Долно Осеново и Горно Осеново, в което преди пет години бяха поставени слън­чеви батерии.

Стою Георгиев показва къ­щата си, която ремонтира. Казва, че само тук му „идва музата и въодушевлението“. Бил е фелдшер, сега се пред­ставя като готвач и поет.

Повечето къщи в махала­та са много близко една до друга. Те са малки, с общи дворове.

Славка е родена в махала­та, цял живот живее тук и не иска да отиде в Благоевград, където са децата й. „Да си клатим краката по цял ден ли? Защо? Тук поне могат да изкарам нещо за децата“, казва Славка.

Тя разказва за това как жените от махалата сами успяват да организират строежа на малък парак­лис в начало­то на селото. „Аз в черква­та вервам, в поповете не“, казва Славка.

Според кмета на община Симитли, проблемът с лип­сата на ток няма да бъде решен. В Сухострел това не е възвръщаема инвестиция. В района на Горно Осеново пък от едно от електрораз­пределителните дружества, е обещало да се заеме с про­блема, но все още нищо не е направено. Героите от сним­ките са скрити от цивилиза­цията. Историите им са сход­ни, защото в основите им е липсата на електричество. Те не гледат прогноза за времето, турския сериал в 17 ч или някое риалити.

Не ги е страх от нищо и нямат нуж­да от нищо. Така казват. Притесня­ват се единствено за здравето си, но там където живе­ят няма доктор. Най-близкият, е прекалено далеч за тях, защото са възрастни. Това е животът, който са си избрали, но ал­тернатива никога не им е била пред­лагана.