Село Кремèн – красота под небето на Пирин

Кремѐн е село в Югозападна България. То се намира в об­щина Банско, Област Благоев­град. Селото е разположено в най-източните части на Северен Пирин. Според едно предание жителите му разнасяли с яките си мулета из околните селища кремъци и от тук получили наз­ванието си Кременци, а селото било наречено Кремен. Второ предание гласи, че по времето на помохамеданчването османците срещнали упорита съпротива от населението, което не предало вярата си, останало твърдо като кремък. В списъка на населени­те места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Кре­мен (Кремин) са регистрирани 37 лица. В края на 19 и нача­лото на 20 век Кремен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В „Етнография на вилае­тите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отра­зяваща статистиката на мъжкото населе­ние от 1873 година Кремен (Kremen) е посочено като село със 160 домакинства и 560 българи.

*В 1889 година Стефан Веркович („Топографиче­ско-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кремен като село със 140 български къщи.

*В 1891 година Георги Стре­зов пише за селото:„Кремен, на СЗ от Неврокоп 7 часа. Разполо­жено в полите на Пирин до един приток от Места; тоя приток разделя селото на две. Овчари, козари и зидари. Църква и учи­лище български. 1 учител, 50 ученика. Къщи 160, българе.“

Революционна дейност

В 1901 година войводата на ВМОРО Иван Апостолов (Ко­паран чауш) основава револю­ционен комитет в двете съсед­ни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Дими­тър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Дими­тров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Нико­ла Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущава­лиев, Ризо С. Радулов (Калин­ков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков. Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Раз­лога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО. В Кремен е организиран склад за пушки, муниции и снаряжение, докарвани предимно от Бълга­рия или закупувани от самата Османска империя. Складът в Радоновата къща е под опеката на местните ръководители учи­телите Благой Хр. Джуданов и Георги Гл. Москов и на Копаран чауш. През първата половина на февруари 1903 година в Кремен идва Гоце Делчев с чета, в която е кременецът Иван Ф. Радулов. Гоце отсяда в Ра­доновци, а четата е настанена в къщите на Георги Т. Юсев, Благо Ценкин и дру­ги. В Кремен отсядат и чети на Върховния комитет.

Малко преди из­бухването на Илин­денско-Преобра­женското въстание в селото отсяда четата на Стоян Мълчан­ков. Пре­дадена е от ратая Кушан и в селото пристига вой­ска, много кременци са арестувани, отведени във Филипово, а после в Неврокоп и измъчва­ни в продължение на 90 дни, след което сво­бодата им е откупена от селяните.

Два месеца преди избухването на въс­танието 200 кременци и обидимци са извикани за во­енно обучение в местността Изворето от Яне Сандан­ски. Сформи­рани са две чети, огравени от кременците Благой Джуда­нов и Георги Москов, кои­то, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.

Кременска милиция, под ко­мандването на Благой Джугда­нов, участва активно в уни­щожаването на османския гарнизон в Обидим на 14 сеп­тември и в разгрома на впослед­ствие изпратената от Неврокоп османска част на 16 септември при Харамибунар. Оцелелите от двете сражения османски войници заедно с башибозук от Рибново, Филипово и друи помашки селища в района се насочва към Кремен. Селяните заедно с добитъка се изтеглят в планината, а ценната покъ­щнина е закопана. Кметът Илия Филиповски, който има добри връзки в Неврокоп, пъдарят Стоил Ушехов и брат му Коста Ушехов решават да се опитат да измолят пощада за селото от ос­манците. Тримата са измъчвани страшно, като на Филиповски са отрязани краката, но не издават къде са се оттеглили въстанни­ците. Насечени са на парчета. Семейството на кмета останало в селото е избито – жена му Ма­рия и шестнайсетгодишният Пе­тър са убити, седемгодишният Георги се спасява, а двегодиш­ната Мария е отведена в Драма. Другите трима старци, останали в селото, също са убити. Цялото село е изгорено. Общо жертвите на селото във въстанието са 32.

Пристигналата чета на Вър­ховния комитет под команд­ването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кремене­цът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото население да се изтегли в България. Население­то е организирано в два потока – единият само от обидимци, а другият от кременци и обидим­ци, които след дълъг преход ми­нават границата при Айгидик.

През 1908-1909 година селото има 214 български къщи с насе­ление 1091 души.

КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Високо в планината се нами­рат известните Кременски езе­ра, в които и през месец август водата е ледена и има най-вкус­ната пъстърва.

ЛИЧНОСТИ

  • Галактион Хилендарец (1830 – 1894), български ре­волюционер;
  • Георги Кременлията (1840 – 1886), български хай­дутин, войвода от Креснен­ско-Разложкото въстание;
  • Георги Ра­дулов (Георге Радуле) (р. 1942), преподавател по автоматизация на минното производство с македонско на­ционално съзнание, автор на книги на историческа тематика.
  • Димитър Недялков, българ­ски опълченец, I опълченска дружина
  • Димитър Сириджанов Кеха­йов, български учител в родното си село през 1872 година
  • Илия Ат. Ходжев, български учител в родното си село меж­ду 1857 – 1862 година, след това се преселва в Правица, къ­дето отглежда тютюн
  • Тодор Ан. Юсев, бъл­гарски учи­тел в родното си село след 1850 година
  • Сириджан Ив. Кехайов, български учител в род­ното си село от 1853 година

Всяка година, в началото на август, в местността Харамибу­нар се отбелязва годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. На 16 септември 1903 година, в местността четници и милиция от Обидим и Кремен разбиват преминаващи осман­ски части и оставят 35 убити и много ранени.По този повод кременци от цялата страна и много гости се събират на исто­рическа местност, за да почетат паметта на героите.

До селото се стига по прекра­сен път, рехабилитиран през 2013 година.

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене