Главният свидетел срещу Галеви Антонио Якимов: Отвертката ме смаза, живея втори живот, отиде си убиец, изнасилвач, побойник, лъжец, вербуван от всички, от малък бе в компанията на биячите на Галевите

„Отмъщение, а не лю­бовна драма е най-вероят­ната причина за убийство­ то на гарда на Братя Гале­ви – Николай Радев-Отвертката“. Това разкри пред наш репортер в редакцията на вестника ни Антонио Якимов, основен свидетел по делото на двамата дупнишки братя. По думите му отмъщение от страна на за­сегнат баща, чиято дъщеря е станала жертва на изна­силване от Радев, е най-ве­роятно причината за убийс­твото му. Антонио Якимов категорично изключи ве­роятността забранена лю­бов да е причина за смърт­та му. Ето какво ни разказа още той: „Каквато и да е причината обаче, станало­то може вече само да ме радва, намери се все пак един достоен човек, от май­ка роден, в тази страна, който да отдаде заслужено­то „внимание“ на Николай Радев-Отвертката“. Той бе­ше човек – убиец, изнасилвач, побойник, лъжец, вер­буван от всички, от малък бе в компанията на биячи­те на Галевите, безжалос­тен и безскрупулен тип. Участвал е в редица изна­силвания, разплакал е не една девойка и нейните ро­дители. Често пъти името му беше спрягано като един от основните биячи сред останалите десет в гру­пата на двамата братя, стриктен изпълнител на мокри поръчки, пълен из­род. Няма човек в Дупни­ца, който да не го знае, ако не лично, то поне по физи­ономия, аз също лично не го познавам, впечатления­та ми за него са свързани с моменти от живота ми на­зад във времето, когато ра­ботех като таксиметров шофьор в Дупница. Офисът на Пламен Галев беше в близост до пиацата на так­симетровата фирма, в коя­то работех, в зоната на т.нар. Развесена върба в Дупница, като отговорник на цялата фирма бях там по цял ден и ги виждах всич­ките му гардове непрестан­но. Тези хора са страшни, разплакали са не един и двама, потърпевшите от тях са десетки. Спомням си преди време за един случай, свързан с хлебар в Бобов дол, отново хора на Гале­вите, в това число и покой­ният Радев с прякора Отвер­тката, участваха в пребива­нето му. Бяха го били до та­кава степен, че след това от него вече нищо не ставаше, не им стигнал побоят, кой­то му нанесли, ами след не­го дори го хвърлили във фурната за печене на хляб. Знам само, че след това чо­векът сам съжаляваше, че не е умрял по време на боя. Отвертката участваше и в побоища над свещеници в черквата в Дупница, въоб­ще нямаше скандал, в кой­то името му да не бе заме­сено. Ето такива са те – би­ят до припадък, до осакатяване и инвалидизиране, пребиват те до смърт и те захвърлят. Същото прежи­вях от тях и аз преди 10 го­дини, когато ме пребиха и осакатиха за цял живот, ка­то ме оставиха без възмож­ност да имам деца. Поло­вин година след побоя, кой­то ми нанесоха, бях в кома в „Пирогов“ и до ден днешен нямам пълни спомени за случилото се. На моменти в главата ми проблясва по нещо, но бързо изчезва. За­ради тях ме напусна и съп­ругата ми, която също бе заплашвана. Вече няма какво да губя, нямам роди­тели, жена, деца, затова си и позволявам да говоря, все пак като всеки един човек и мен ме е страх, но исти­ната за тези хора трябва да се знае и някой трябва да я каже. Най-лошото от всич­ко е, че тези хора нападат и рекетират случайни граж­дани, често пъти в тяхна жертва се превръщат обик­новени клиенти в заведе­ния, чиято сметка от кон­сумацията им умишлено е завишавана от персонала по нареждане на хората на Галеви. Аз също бях случа­ен човек за тях, превърнаха ме в жертва за сумата от 50 лв., която бях взел назаем от тях за погребението на майка ми. Днес живея вто­ри живот, благодарен съм на Бог, че все пак оцелях“.

Вестник „Вяра“