Николина Чакърдъкова: „ Нямам мечта, която да не съм осъществила!“
-
- юни 16, 2016
/Интервю с певицата Николина Чакърдъкова/
Госпожо Чакърдъкова, интересувам се от родословието на хората в нашия край и затова искам още в началото да Ви попитам откъде идва певческият Ви талант, има ли хора във Вашия род, които пеят?
И майка ми, и баща ми са израснали с песента /майка е от Делчево, а татко – от Тешово/. Така са се и запознали, по седенките, където се е работело и пеело. Ние сме три деца. И брат ми, и сестра ми пеят. Аз просто доразвих природния си талант. Пеех в детската градина, после в училищните хорове. Щом започнеше да се подготвя програма, веднага ме включваха – и в хорове, и като солистка. После постъпих в гоцеделчевския ансамбъл за народни песни и танци, при бай Запрю Икономов. Една година бях и в ансамбъл „Пирин“, в Благоевград, но си милеех за родното място и исках да се върна. По-късно имах възможност да живея в София, но и през ум не ми мина да го направя, макар че там всичко е по-лесно. Не мога да се отскубна оттук, добре съм се окоренила, както виждате …
А дар – словото, то също ли е в наследство?
Майка ми разказва добре. А и работата ме научи, постоянно давам интервюта. Стремя се да бъда добър събеседник.
На какво още Ви научи работата?
Аз пътувам много и неусетно събирам информация, която анализирам. Особено ме интересуват въпросите, свързани с развитието на обществото. А и вечните въпроси, като този – може ли човек да управлява живота си. Според мене може. Има и съдба, но много зависи от човека.
Да се върнем към творчеството Ви. Ясно е, че много песни сте научили от родителите си. Но откъде днес обогатявате репертоара си?
Нашите народни песни са най-добре съхранени в българомохамеданските и турските села. В тамошните заведения се изпълняват точно такива песни. Достатъчно е човек да поседи, да послуша …
Знаем, че по време на големите Ви концерти има ЧАС НА ПУБЛИКАТА, и в по – малките ли го има?
Аз не деля концертите на големи и малки. Важното е публиката да приеме песните, да се приобщи към тях и празникът да започне. Вярно е, че в АРЕНА АРМЕЕЦ пея пред 14 000 души, в Червен бряг – пред 600, но публиката навсякъде около 50 минути след началото на концерта иска да танцува. Тогава нашите танцьори слизат при нея … В който и град да отидем, хората идват с два чифта обувки – официални и такива, които са удобни за танци. Мисията на един изпълнител е хората да не остават равнодушни по време на концерта. Важното е нещо да трепне в сърцето на човека и той да се хване на хорото … Нека на всички да им стане по-добре в това трудно време, да се почувстват наистина празнично. За доброто им настроение допринася и моят поздрав към тях, който е с една – две песни от техния край.
Много хора се питат как Ви е хрумнала идеята за малките шапчици, които носите по време на концертите.
Идеята идва от македонското кепе, което се носи от мъжете. В ансамбъла носех кърпа, а когато запях самостоятелно, не се забрадих, но и не се почувствах добре. Така дойде идеята за кепето. Направихме го по-изискано, по-женско, с накит. То стана мой отличителен знак. Хората се питаха къде има концерт певицата с шапката. Другите ми отличителни знаци са панталонът и танците.
Госпожо Чакърдъкова, Вие отдавна сте разпознаваема, нямате нужда от отличителни знаци. Тежи ли ви славата?
Не, не ми тежи. Когато човек живее по правилата, няма защо да се крие. Имам ли нужда от тишина, осигурявам си я. Просто живея нормално.
В Школата за популярни песни и танци „Николина Чакърдъкова“, в която Вие сте главен изпълнител, се провеждат конкурси за танцьорки и танцьори. Обучавате ли също певци и певици?
Все още не разполагам с достатъчно време за подобна дейност. Засега успявам да отделя време само за моята дъщеря,която желае да развие таланта си.
Имате ли мечта, която още не сте осъществили?
Човек трябва да мечтае. Аз нямам мечта, която да не съм осъществила. Доволна съм и щастлива.
С какво се занимавате в момента?
Винаги има с какво да се занимавам. В момента работя по проекти за ФОЛКЛОР TV. Най-значимият от тях е „България – Македония“, който предвижда изучаване на песни, традиции, занаяти.
А извън певческата дейност? Знам, че сте изкусна гобленарка. Продължавате ли да бродирате?
Преди години бродирах и плетях на една кука. И рамки за гоблени правех. От онова време са ми останали много гоблени, карета, кувертюри. Сега нямам време за това, но пък се включвам във всякакви ремонтни дейности.
А кога си почивате?
Рядко си почивам. Това за мен е загубено време. Човек, когото остарее, ще почива. Винаги има с какво да се занимавам. А дори и да искам, не мога да почивам. Нали песента е навсякъде с мен, все някой се обажда, че иска да пея, и пак трябва да пътувам… Тази година съм планирала почивка за седем дена, но в чужбина.
Бих искала да чуя мнението Ви за поредната земляческа среща на гоцеделчевци, проведена в София.
Беше едно невероятно събитие. Около 600 души, събрани в елитно заведение в центъра на столицата, и всички с общ корен неврокопския. Чувстваш ги близки, като че ли са ти роднини. Срещаш толкова хора, които отдавна не си виждал, научаваш колко много са постигнали през това време. Радваш се на успехите им и ти става мило, че тези хора са от твоя град. Даваш си сметка за това, колко буден е той и колко съществен е приносът му за България и за света!
Няма как да не Ви попитам за изпълнителските Ви планове.
За мен е чест да участвам в бенефиса на Христо Стоичков на стадион „Васил Левски“. Ще открия официалната част с 50 тъпана и песента „Сватба е“. В началото на следващата година ще пея в Дубай, после ще направя турне в САЩ, после – в цяла Европа. И, разбира се, много концерти в страната!
Желая Ви успех!
Юлия Баймакова
Be the first to leave a review.
