След години мълчание зографът на Преподобна Стойна проговори: Тя промени живота ми…

Преподобна Стойна промени живота ми. Папа Йоан Павел II ми изпрати благодарствено писмо. Здравната каса не върши нищо. Какъв е смисълът да се осигурявам?Прочутият художник Пламен Капитански е роден през 1964 г. в София. Завършил е Художествената гимназия, след което продължава образованието си в Академията, специалност стенопис. Още като студент два пъти печели конкурси за най-добри етюди по рисуване.

През последните години живее в Лондон. През 1999 г. рисува фреска на Св. Георги в едноименния храм в с. Златолист, близо до Мелник. Три от неговите икони се намират в Кръстова гора, в църквата “Св. Троица”. През 2001 г. рисува портрет на Ричард Лъвското сърце, намиращ се в “Tower of London”. Капитански има много самостоятелни изложби. Редица от творбите му са притежание на частни колекции из цял свят.
– Имали ли сте проблеми със здравето?
– През 1997 г. в организма ми настъпи много сериозен спад. Наложи се да спра да рисувам за година и половина. През това време с мои приятели започнахме да ходим по църкви и по манастири. Тялото ми се възстанови брилянтно сред природата! След това започнаха да ми се случват други неща.
– Какви?
– Започнах да рисувам икони.
– Откъде дойде здравословният ви проблем?
– Бях нагълтал прекалено много отрови от боите. В един момент
ОРГАНИЗМЪТ МИ БЛОКИРА
– Как се чувствате днес?
– От малък страдам от сенна хрема. В резултат започнах да получавам задух. Това ме накара да търся помощ в природата.
– Силна ли беше сенната хрема?
– Много. Очите ми бяха толкова подути, носът ми течеше така страшно, че не можех да изляза от къщи.
– Живели сте и сте работили в Англия. Ходили ли сте на лекар там?
– Само няколко пъти на зъболекар. Там здравеопазването е доста уникално.
– В какъв смисъл?
– За да ти направят операция, трябва да чакаш 6 месеца.
– Плащахте ли здравни осигуровки, докато бяхте в Англия?
– Да. За щастие, не съм опирал до лекарски услуги. Чувал съм страшни истории – как увреждат здравето на хората!
– Какво мислите за българското здравеопазване?
– Нямам някакъв страхотен допир с него. Но ще ви дам един пример. В началото на годината ме ухапа куче. Видях зор, докато ми обърнат внимание. Не попаднах на читав човек в Първа МБАЛ.
Накрая трябваше да повиша тон, за да ми сложат противобясна ваксина.
ПРОСТО В МОМЕНТА БЯХ ЖЕРТВА
Лекарят ми отговори: “Елате след три дни!”
– Това не е редно!
– Разбира се, че не е.
– Накрая поставиха ли ви ваксините?
– Да, но чак след 4-5 дни.
– В крайна сметка – какъв е вашият извод за здравеопазването ни?
– Да не опира човек до него! Но за съжаление опира…
– Имате ли мнение за българските болници?
– Имам. Но не искам да го казвам.
– Защо?
– Защото не ми се ще да обиждам никого.
– Знаете ли нещо за работата на Здравната каса?
– Зная, че покрива минимална част от лечението и от стойността на лекарствата на болните хора.
МНОГО ХОРА СМЯТАТ, ЧЕ ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО ДА СЕ ОСИГУРЯВАТ.
– Вие плащате ли здравни осигуровки тук?
– Все още не. И не съм убеден, че трябва да го правя!
– Има ли стрес в живота ви?
– Да. Предимно в житейски план – от срещи с хора, от неприятни ситуации и т.н.
– Податлив ли сте на стрес?
– Аз съм чувствителен човек. За мен начин да се справям със стреса е да избягвам хора, които ме натоварват.
– Спортувате ли?
– Ходя да ловя риба. Страшно добре се чувствам сред природата с приятели. Водата и слънцето веднага ме изчистват целия. Отида ли за 5-6 дни за риба, се връщам като нов човек. Така се раждат новите ми сили и започват новите ми периоди. В младежките си години съм спортувал фехтовка, баскетбол, джудо, плуване. Фехтовката много ми помогна в професионално отношение. В нея има бързи движения на сабята. Аз рисувам точно с такива движения.
– Спазвате ли диета?
– От време на време човек има нужда да си прочисти тялото. Необходимо е да спрецигарите. В храненето си не спазвам определен режим.
– Има ли полза от диетите?
– Да. Ако човек прекалява с употребата на тежки храни, най-малкото, което ще получи, е разстройство. В Англия например има много здравословни храни. Веднага може да се познае кой не се храни правилно. На такива хора езиците са обложени.
– Пушите ли?
– Да. Гледам да пуша по-малко, но не мога. Все пак греховете не са ми чужди. В Лондон гледах изложба на един немски художник. Наричаха го новия д-р Менгеле. Той разфасоваше човешки и конски тела. Излагаше изсушени мускули, ембриони. Беше изложил бял дроб на пушач и бял дроб на непушач. Ще ви кажа едно нещо.
АКО ЧОВЕК ВИДИ НАЛЕПИТЕ ПО БЕЛИЯ ДРОБ НА ПУШАЧА, ЩЕ СПРЕ ЦИГАРИТЕ МОМЕНТАЛНО!
Гледката беше наистина страшна!
– Какъв беше белият дроб на пушача?
– Кафяв. На непушача беше беличък.
– Цигарите вредят ли на здравето ви?
– Да. В Англия имах проблем. От улицата видях един китайски лекар. Той ме прие веднага. Казах му, че имам задух от цигари, от отрови, от терпентин и т.н. Човекът не знаеше английски, но имаше 7 помощнички. Само ми пипна пулса и започна на пише на един лист. В продължение на една седмица пих билките, които ми даде. Така спрях цигарите. Беше уникално!
– За колко време ги спряхте?
– За няколко месеца. Но после имах лични проблеми и пак пропуших. Днес отново мисля да ги спра. Няма да забравя този китаец. Той беше вълшебник!
– Имате ли мнение за хората, които употребяват дрога и алкохол у нас?
– И дрогата, и алкохолът унищожават мозъците на българите. Хора, употребяващи дрога, живеят в друг ритъм. Всичко при тях става адски бавно, а те си мислят, че става адски бързо. Тези, които прекаляват с алкохола, просто не са на себе си.
– Здрави ли са хората в България?
– 90 процента от българите са много болни. Личи им по лицата, по излъчването, по нервността, по треперенето на ръцете, по неспокойните погледи. Много хора си говорят сами по улиците.
Българите са адски нервни и груби един към друг! А това за мен означава болест.
ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК Е СПОКОЕН
– Как си обяснявате лошото здраве на българите?
– На всякакви нива хората са в перманентен стрес.
– Имате ли приятели в лекарското съсловие?
– Разбира се. Единият от тях е д-р Атанас Тенев, специалист по вътрешни болести от Костинброд.
Много добър диагностик е. Само му казвам проблема си и той по телефона ме консултира какви лекарства да пия. Другият ми приятел е д-р Антон Джоров. Той е специалист по лицево-челюстна хирургия. Прекрасен професионалист и приятел!
– Има ли сходство между професиите на лекарите и на художниците?
– Определено. И лекарите, и художниците работят с душите на хората.
– Какъв е животът на един художник в България?
– След 6 години в Англия определено мога да кажа, че у нас е по-добре. Тук имам собствен дом. Там всяка седмица трябваше да плащам наем. В България имам спокойствието да творя много по-успешно, отколкото в чужбина. Някои казват, че цялата световна култура се трупа в Англия. Според мен не е така! Където е човекът, там е културата. В България има достатъчно култура. В Англия не можех да си позволявам такива формати, които правя у нас. Лично аз се чувствам прекрасно в родината си.
– Изкуството може ли да лекува?
– Категорично! Ако една картина е нарисувана с радост от художника, този, който я притежава, усеща радостта. Така намира част от себе си. Неслучайно съществуват цветотерапии. Екип от японски учени е изследвал коя е най-високоенергийната картина в света до този момент. Това са “Ирисите” на Ван Гог. Всеки предмет носи материята на автора, който е създал произведението. Ако някоя баба е държала бастун, тя е вкарала своята енергия в този бастун. Ван Гог е бил дълбоко вярващ човек. Той е вкарал своята енергия в картините си.
– Каква бе причината да започнете да рисувате икони?
– След толкова години рисунки, картини, отрови и т.н., когато с приятелите си започнах да обикалям по манастирите, попаднах на едно невероятно място. Става сума за село Златолист. В него е храмът “Св. Георги”. Там е живяла Преподобна Стойна. Нейното житие е много интересно. Св. Георги се е проектирал наживо около нея. Случаят й е подобен на този на Ванга. Преподобна Стойна ослепява на 7-годишна възраст. Но се е движела и е лекувала. Хора от цяла България са идвали при нея за помощ. Тя им е помагала с билки и със съвети. Но всичко това е ставало с помощта на Св. Георги. Имах честта да нарисувам изображението, което се намира на входа на храма, от външната страна. Това е един малък стенопис на Св. Георги. Това промени живота ми.
Тази случка бе през 1999 година.
СЛУЧИХА МИ СЕ ДВЕ МАЛКИ ЧУДЕСА, КОИТО ОБЪРНАХА ЖИВОТА МИ В ДРУГА ПОСОКА
Една година по-късно получих поръчка да направя три икони за Кръстова гора – на Христос, на Богородица и на Патриарх Евтимий (той е бил заточен именно в Кръстова гора; подобно на Мойсей с някаква дървена пръчка е вършел чудеса).
През 2000 г. заминах за Англия. Оказа се, че там много хора знаят за иконата на Богородица, която върши някакви странни неща. Зная, че два пъти е била крадена, но не зная от кого и защо. През 2002 г. направих изложба в една от най-престижните световни галерии – “Корк стрийт”. Намира се на една малка уличка в центъра на Лондон, зад Кралската академия. Художник, който влезе в тази галерия, попада в друга категория. Най-добрите творци от цял свят се стремят да показват картините си именно там. Но първо трябва да те поканят. След тази изложба мой приятел сънува сън. В него се разказва как предишният папа пристига на моята изложба и я изкупува цялата.
Сънят беше следният: спира лимузина, от нея излиза папата с кардинали около себе си и купува всичките ми картини. Сънят беше символичен.
– Какво направихте?
– Реших да изпратя една своя икона на папата. Моите икони не са традиционни. Имам някакъв собствен стил. Мисля, че нещата трябва да бъдат живи. Не рисувам по канона. Според мен светците са живи същности. Намират се около нас и ни помагат с много малки неща. Отговорът на папата беше много бърз. На адреса, който бях оставил, дойде лимузина с четирима полицаи на мотоциклети. Те ми връчиха
БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ОТ ПАПАТА
От време на време ми се случва да ме канят на гости в двореца “Tower of London”. Оттам се управлява Англия. Когато шефът на всички стражи и на кралицата видя писмото от папата, каза, че и той трябва да ми напише благодарствено писмо заради портрета на Ричард Лъвското сърце.
Написа, че моят портрет е едно от съкровищата на двореца.