Рупите са били обитавани от живи богове – Ванга е била един от тях!
-
- юни 1, 2016
Там е имало 9 пирамиди, живели са атланти, но е изригнал вулкан. Църквата на преп. Стойна „Свети Георги“ в с. Златолист е Храмът на гнездото на Орела от Енеолита.
Ралица ВАСИЛЕВА
(Продължение от миналия брой на в. „Топ Преса“!)
Днес, разглеждайки снимките, аз получих още Информация за времето преди вулкана – там е имало 9 Пирамиди – разположени в кръг.
Днес видях ясно едната – тя е образувана и се очертава от камъните на Кръста, който е знак за входа на тази Пирамида. Там се каза, че е добре в средата на Кръста да гори вечен огън – символ на Светлината и вечно живата ни връзка с Бог. Днес ми бе казано, че изригването на вулкана е станало на 26 юни преди 2,5 млн. години. Малко преди това – около месец, атлантите, живееещи тук, са потеглили в 4-те посоки на Земята и тези, които тръгнали на Запад, стигнали и се заселили в Атлантида, която все още тогава е свързана с дн. Франция чрез плитък провлак (около 1 метър). На още 2 места тогава изригват вулкани освен в Рупите – в днешно Царево, а друг в Сибир – тайгата.
Самата баба Ванга е била един от Жреците предизвикали тогава вулкана и затова тя и в този си живот е чувала воплите на народа си и е запазила спомена за болката, ужаса и вината за станалото – в тяхна чест е решила и да издигне този Храм-Пантеон в Рупите.
В самия център между тези 9 Пирамиди е имало езеро с животворна вода, идваща от ядрото на Земята. То потъва с изригването на вулкана и там след 100 000 години от това изригване бликват 3-те минерални, горещи извори. Къщичката на баба Ванга е именно центърът на онова езеро.
След прекрасния парк на Рупите потеглихме за Храма „Свети Георги“ в с. Златолист на 8 км от с. Катунци, където е живяла и починала през 1933 г. преподобна Стойна – за нея се знае малко. Тя е родена на 22.12.1883 г. в с. Хазнатар, като много малка заболява от едра шарка и когато родителите й очаквали да умре от болестта, се разразила буря, която отворила вратата на дома й, опитали се да я затворят и не успели, а болното момиче им казало, че св. Георги иска да влезе, а те му пречат – спрели и в следващия миг видели детето си да свети и да разговаря със светията – цялата стая светела като от сто слънца. На 16 години св. Георги й казал да рови в двора и ще намери икона и кандило – ровили и ги намерили. Преп. Стойна решила да издигне на мястото черквица, но понеже били бедни, църквицата била издигната с помощта на съседите им. До 1903 г. живее в Серес, после идва със семейството си като бежанци в Петрич, а преп. Стойна отива в с. Златолист в храма на св. Георги, където многократно помага на хора в беда, вкл. и спасява Храма от турско нападение.
Храмът е от строените по турско време – наполовина в земята. В сградата има една плоча с двуглав орел, зад която има поверие, че ако човек стъпи бос на нея, ще получи желаното.
Стъпих – не усетих нищо, гледах иконата на Исус – тази от плащеницата, с която е бил завит след свалянето от Кръста. Встрани светеха лампи и както гледах образа Му, лампите премигаха, а аз имах страннното чувство, че Исус положи двете си ръце на раменете ми, но и изразих съмнение – мислех си, че е зрителна измама или електрическо смущение?! Поогледах се и пак се вгледах в образа на Исус, а двете лампи отново премигаха. Получих следната информация:
– Не се съмнявай в усетеното, дете, не бе нито зрителна измама, нито електрическо смущение, а така Моят Син те благослови!
– Благодаря!
Имаше икона на свети Георги, над чиято глава видях да свети пламъче?
– И това не е отражение от пламъка на свещите, а ЗНАК, ЧЕ БЕЛИЯТ КОННИК – ИЛИ СВЕТЛИНАТА Е ВЕЧЕ В ДЕЙСТВИЕ – КОННИКЪТ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЩЕРАТА И РАЗПЛАТАТА ЗА ДЕЛАТА В ПЪТЯ НА ДУШИТЕ ЗАПОЧВА – ГРЕЕШЕ ПЛАМЪК, ЗА ДА ВИ СЕ КАЖЕ, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ ИМАТЕ ВРЕМЕ ЗА ОБРЪЩАНЕ И ПОКАЯНИЕ! СКОРО ОБАЧЕ МЕЧЪТ МУ ЩЕ ВЛЕЗЕ В ДЕЙСТВИЕ!
Качихме се на втория етаж на Храма, а там непосредствено до стълбите бе единствената гола икона на бременна жена
– Коя е тя, Господи?
– Това е Ева, дете, или Леда – Богинята Майка.
На стената взясно от стайчката на преп. Стойна имаше много стара икона на мъж и жена, но те странно приличаха на Царя и Царицата в тракийските Храмове, те бяха заобиколени от дяволите. Пишеше нещо, но не успяхме да го разчетем, после Жечето ми каза, че били Адам и Ева.
И там си запалихме свещички и се помолихме, аз се молих за България. След Храма отидохме до гроба на преп. Стойна от черен мрамор – прилича на сълза или капка. Благодарейки на преподобната, чух глас, че това е древен, много древен Храм. За храма обаче се знае, че е от хиляда седемстотин и някоя си година, но след като видях вътре двуглавия орел, а и онези икони?
– Така е, тук е Храмът на гнездото на Орела от Енеолита – представляващ пресечена Пирамида, като най-отгоре е била именно тази плоча с двуглавия Орел. Храмът е бил от бял мрамор, около 3,5 метра висок и е бил Канал-връзка със Сириус С. Единствено тази плоча е останала от него и наистина е много силно Енергийна.
Иконописецът изписал иконите горе ги е получил като видение от онази древна пирамида на Орела.
След храма и гроба се спуснахме по пътечката в двора към огромния чинар, за който ми бе казано, че е на 1350 години, в дворчето има и Извор, характерен за храмовете на Леда. Зад чинара имаше 2 люлки, на които естествено се полюлях. След това се опрях на мощния великолепен чинар и го
помолих да ми каже нещо. Изобщо не се наложи да чакам дълго – видях с вътрешното си зрение св. Иван Рилски – учудих се. После Петя намери в Интернет информация, че Иван Рилски е роден 876 г. Бе ми казано, че той е засадил този чинар.
– Дали е така?
– Да, така е. Той засади този чинар в чест на Богинята Майка – ИЗВОР НА ЖИВОТ И ДЪЛГОВЕЧИЕ. Изворът тук е студен карстов и е на 7500 години, минава през сребърни жили.
Вечерта спахме в хотел в Сандански, преди това вечеряхме и споделихме прекрасните си впечатления от видяното през деня.
На сутринта потеглихме към Роженския манастир, където пък прочетохме, че 20 години след рождението си тук е дошъл Иван Рилски – на път за Рилската пустош. В Роженския манастир много ми хареса стаичката, в която са лекували 7-те безсребърника и се чудех как!?
– Дете, дете, и тогава както и сега, се е лекувало с билки, гъби, тревички, хума, мед, вода и намествания, Енергия, но и най-вече с молитва!
Видяхме и чудотворната икона Троеручица. Преди време един психично болен се е опитал да й избоде окото и затова сега тя е под стъкло. Бях близо до иконата и ми се стори, че видях сълза и друга след нея.
В Роженския манастир обаче най-много ми харесаха двете 300 годишни лозници и тогава си спомних, че Ти, ми бе казал, че до Храма в Татул се стига по коридор от такива лозници! Там ми се каза, че този храм е издигнат по времето, когато не е имало иконопис в храмовете.
Но и на трите места имаше от този бял пясъчник в полукръг, а Рупите и свети Георги бяха на прекрасни поляни. Каза ми се, че на Рупите и в околността има 9 горещи минерални извора, които се вливат в подводна река, минаваща през Гърция и тя се влива в Бяло море.
На самото място тогава получих мисловна Информация, че на това място, когато е бил Световният Океан и единственият континент Лемурия, е паднал огромен метеорит и то точно по тези места, където е имало острови, и е изплискал водите на Океана, а пясъците са направили тези чудни пясъчни Пирамиди, обаче тогава с падането на метеорита се обръща земната ос, става ледников период на цялата Земя, като изплисканите пясъци замръзват, но всичките водорасли и микроорганизми са потънали дълбоко в земята. Те са първопричината за минералните извори, а друга част са изхвърлени на високите околни върхове и така се създава спечифична почва, която пък създава уникална растителност. Например в Родопите има около 2500 орхидеи, като някои от тях ги няма никъде другаде – например орфеевото цвете е една такава орхидея, както и мурсалският чай, златният корен – единствени, уникални и неповторими – само в България!
Пътувайки натам и обратно, бяхме опиянени, възхитени и безкрайно благодарни за прекрасната ни Родина – толкова малка, а така уникална!
Пътувайки към високите върхове, виждахме малки, грижливо обработени нивички, дори Петя ми каза, че на някои места хората жънат опасани с въжета, но там се използваше всяко кътче, а долу, в ширните поля, растяха тръни и пустееха…
Сега, седмица след това прекрасно пътуване, все още се връщаме там с нашите приятели и се чувстваме прекрасно! Пожелавам на всеки да ги посети, да почувства невероятната им Енергия и Красота и да се зареди с Любов към Родината и народа ни!
Be the first to leave a review.
