Неврокопчанката Елена Ангелинина в опис на Студентски град извън чалготеките

След всяко произшествие в Студентски град се завърта цикъл от репортажи, интервюта, обвинения и оправдания. Масово схващане е че „греховният квартал” е меко казано неприятна среда за академично развитие. Викане, силна музика и побоища са първите асоциации на хората за жилищния комплекс. Ала това е медийният образ, набит в главите им.

Всъщност Студентски град се намира в полите на Витоша. Той е един от най-разнообразните населени площи в София.

Ако се огледаш – виждаш стари жилища от времето на комунизма, които днес са обитавани от студенти. Последните ремонти са довели до подобрения в много от тях, включително и тези, които приютяват чуждестранните студенти. Има много търговски, бизнес и жилищни центрове.

При всичките им оплаквания, мнозинството студенти продължават да стоят в Студентски град, въпреки обстановката. Икономиката казва, че хората реагират на стимули и, ако трябва да съдим по реакцията на академичната младеж, ситуацията си ги устройва.

Може би не всеки се вглъбява в мизерията. Студентският живот е без претенция за нещо голямо. Или забележително. Вдигаш поглед нагоре и се удивяваш. От красивото небе над София след дъжд.

Гледка, която нищо никога няма да изтрие. Усета за нощния хлад, който влиза през балкона докато споделяме няколко минути тишина. Никакви пари и вещи не са нужни, за да се полюбуваш на облаците и красотата на природата.

Животът е прекрасен, ако погледнеш отвъд това, което виждаш. За да оцениш моментите тук и сега. За да видиш Студентски град като място, изпълнено с младост, красиви гледки и блокове. Защото чалготеките са си все още там, докато отминалите мигове – не. Но поне успях да ги запечатам във фотографии!