Баба Ванга – митове и истини!

Толкова се е изписало и продължава да се пише из вестници и сайтове за баба Ванга, че направо човек може да се хване за главата. Какво ли не е предсказвала уж за Европа, за Европейския съюз и за какви ли не политически или икономически събития. За последно из дебрите на Фейсбук бяха споделени с големи букви новини за това, че Ванга предупредила за бъдещата правосъдна реформа, която щяла да погуби България или пък, че Черно море щяло да стигне до град Сливен. Имаше и някаква информация за неочаквано чудо, което наскоро се било случило на гроба на Пророчицата. Глупости, глупости и пак глупости, написани по крещящ и жълто сензационен начин, само и само да предизвикат вниманието и да качат тиража на вестниците или да увеличат посещаемостта на някакви евтини, некоректни сайтчета! По самия характер на написването на подобен тип статии си личи, че те са силно изопачени и често не съдържат никаква истина у себе си. Баба Ванга като цяло не е правила такива конкретни предсказания, камо ли пък за толкова далечно бъдеще, каквото е сегашното спрямо 1996 година – годината, в която тя е починала (на 11 август).
В търсене на истината, пък и за екскурзията, реших да посетя къщата-музей на баба Ванга в град Петрич, където бях топло посрещната от уредничката, историчката Зоя Димитрова. Почувствах се като удома си и дори на три пъти настръхнах от главата до петите. Тя самата е виждала баба Ванга веднъж, когато е била малка. Разказа ми увлекателно и интригуващо ИСТИНАТА за живота й…
Отвън на къщата имаше стъклопис, който е специално дарение от „Ротари клуб” в град Петрич. Дворчето бе много кокетно и добре подредено. Отвън имаше три поддържани дръвчета, красива зелена тревица и каменен зид, вече отчасти покрит от стъклописа с черния лик на Пророчицата. В единия край имаше две бели дървени пейки и бяла маса с покривчица, а в другия край – една по-малка маса, отново с покривчица. И върху двете масички бяха сложени вази с цветя. В средата дворчето бе разделено от черна, желязна арка, покрита с червеникави, изкуствени цветя, а в средата се издигаше паметникът с бюст на баба Ванга, която бе разперила ръце, изработен от Иван Кочев, с прякор Чомбе (богат петрички бизнесмен). Всички дребнички детайли се поддържат така, както е обичала обитателката на къщата.
Сега малко история за баба Ванга (Вангелия Пандева Гущерова). Била е родена на 31 януари 1911 година в град Струмица. Майка й е умяла, когато тя е била много малка. Баща й Панде Сурчев бил мобилизиран в българската армия през Първата световна война. След това се оженил повторно и семейството се преместило в родното му Ново село, защото в Струмица живеели в крайна нищета. След време обаче и втората му съпруга починала.
Когато Ванга е само на 12 години, през 1923 година, с нея се случва прословутата злополука. Буря я хванала и завъртяла в небето, след което бива намерена затрупана от камъни и пръст, а от очите й бликало кръв. През 1925 година баща й я изпратил да учи Брайловото писмо, пиано и плетене в Дома за слепи в град Земун. След около две години обаче я накарал да се прибере, защото му била нужна помощ в грижата за братята й Васил, Томе и сестра й Любка.
През 1942 година се омъжва за Димитър Гущеров и с идването си в Петрич, заживяват в къщата със свекърва й и деверите й, която се намирала на същото място, където е днешната къща-музей (бившата улица „Опълченска” 10, вече преименувана на улица „Ванга” 10). Свекърва й не приемала добре новата си снаха, понеже е незряща и едва ли щяла да върти добре домакинството. С времето обаче я приела и с възхита установила, че тя била върла чистница.
Баба Ванга предрекла, че съпругът й ще успее да построи нова и хубава къщурка за тях и след няколко години – през 1947 – къщата наистина била готова. Въпреки всички трудности и безпаричието, двамата най-сетне успели да съградят мечтаният дом. И отново, както предрекла Ванга, наистина днес къщурката е завещана на всички българи.
  Мит е това, че баба Ванга е общувала с извънземни раси и т.н., както и че е била обзета от зли духове. Единствените, с които е „общувала” са били светците и най-вече св. Йоан Златоуст. Именно него видяла да влиза на бял кон в къщата й в Струмица в нощта на 6 април 1941 година. Зоя Димитрова ми разказа всичко това толкова заинтригуващо, че изтръпнах. Св. Йоан Златоуст казал на Ванга, че на следващия ден ще бъде обявена война, но страната, която я обяви, ще я изгуби след време, както се и случва в реалността. Той й казал, че тя ще предсказва за живи и мъртви хора, че всичко щяло да бъде наред и щял да бъде до нея и нямало да я изоставя. Така се започнало!
Последвала върволица от хора, които минавали през дома на баба Ванга да им помага и да им казва какво се случва с близките им на фронта и дали ще се завърнат живи и здрави в домовете си и ще прегърнат децата си отново. За дарбата й се говорело от уста на уста и постепенно се разчуло в доста широки кръгове от хора.
Но сега да се върна отново в къщурката. В нея се влиза с калцуни върху обувките, от уважение пред паметта на обитателката й. Пък и за да не се цапа подът. Най-напред в антрето, в едни витрини, които са били специално поставени за целта от първата уредничка – Севда Георгиева, когато домът се е превърнал в къща-музей, стояха някои вещи като забрадка и дамски чанти на стопанката, в една висока витрина имаше и нейна дреха и обувки. В тях бяха сложени и икони и други предмети от Божи гроб в Йерусалим, отново подарени от благодарни хора. Самата баба Ванга никога не е излизала отвъд границите на родината.
Тя е била силно вярваща, за което говори и малката стаичка-параклисче вляво от входа на къщата. Зоя казва, че всяка сутрин пали кандилцето в тази стаичка, както е завещала покойната стопанка. Там имаше множество икони, както и свещник, но една чудотворна икона „Богородица” със сребърно покритие се оказа най-важна и силна като енергия. Приживе баба Ванга разказвала как някаква жена от град Мелник й гостувала в Рупите и й я подарила. Щом я хванала с ръце баба Ванга веднага ги отдръпнала леко уплашено, защото според нейните думи, иконата имала изключително силна енергия, на която дори тя не могла да издържи. По-късно заръчала на майстори да затворят иконата в дървен обков и да сложат пред нея стъкло, за да може да я докосва и да се моли. Когато Зоя ми разказваше за това, нещо в мен потрепна. Загледах се в иконата и наистина добих особено усещане.
Отдясно се намираше кухнята, в която баба Ванга винаги е била готова да подели храната си с всеки човек. Често е викала и охранителя, който стоял в охранителна кабинка пред къщата, за да се нахрани и той. Повтаряла, че човек не бива да прекалява с храната, но не трябва и да гладува. Човек е добре да яде точно толкова, колкото му се яде. Впрочем на това място се сетих и за една друга нейна мисъл: „Човек трябва да иска толкова от живота, на колкото може да плати цената. Не повече!”.
На втория етаж се намираше прекрасният бял салон, който бе обзаведен с прекрасни бели мебели и огледала от Виена. Жената, която подарила мебелите на Пророчицата, й е била изключително близка. Противно на повечето слухове, че в белия салон Пророчицата е приемала хора, на които е гледала, всъщност там са стъпвали много малко хора, които са й били много, много близки. На Зоя не й допада, че точно там са поставени витрини със снимки на Пророчицата с различни известни личности, защото всъщност това кътче е било най-интимното за баба Ванга и не е най-подходящото място за тях. Белият салон в миналото е бил стаята на куклите, защото е имало страшно много кукли и Пророчицата се е държала с тях като с живи душици. Знаела е дори коя как е облечена.
Отляво се намираше спалнята. Стопанката винаги е спяла на лявата половина от леглото и абсолютно винаги, независимо от сезона, прозорецът е бил леко открехнат, за да влиза свеж въздух и добра енергия, а всичко лошо да излиза навън. Сякаш си представих всичко картинно… Не влязох в спалнята от страх да не „потъпкам” това твърде лично пространство на тази полу-светица. Това бе наистина прекрасна спалня. Дори там усетих един полъх на свещена духовност.
Баба Ванга е отгледала две деца, но те не са били нейни, а осиновени при различни обстоятелства от родителите, които не са имали възможност да се грижат за тях (това са Венетка и Димитър Вълчев, като само „синът” сбъдва мечтата й да се изучи и е станал прокурор). За жалост, съпругът й, господин Гущеров се пропил и през 1962 година починал от цироза. Оттогава баба Ванга носела само тъмни забрадки и дрехи. Била е вдовица цели 34 години. Цели 34 години е принадлежала единствено на хората. Цели 34 години е носела техните мъки и тегоби в душата и сърцето си, заради което заболява от рак на гърдата през 1994 година…
Но да продължим с описанието на дома й… В другия край на етажа се намираше една стая с кожена врата, пълна отново с всякакви предмети, красива китайска ваза, както и хубав порцеланов лебед – отново подаръци от благодарни хора. Именно в това помещение й е гостувала многократно Людмила Живкова, с която са провеждали важни лични разговори. Никой не е наясно какви точно са били тези разговори.
На два пъти – през 1964 и през 1972 година – властта се е опитвала да забрани на баба Ванга да гледа и да помага на нуждаещите се от помощ. Когато обаче Людмила Живкова отишла до Ватикана с протекции оттам, някак успяла да съдейства на местно ниво тази забрана да бъде отменена. И успяла! На този етаж беше и остъклената тераса, на която Пророчицата обичала да си почива, особено в следобедните часове. Беше запазен дори стария червен домашен телефон и различни други предмети и декорации…
След това отидохме от другата страна на къщата, където имах възможност да се докосна до стаичката, където баба Ванга е гледала на многобройните хора. Почти веднага забелязах маслиновата огърлица, която висеше, закачена на пирони на едно рафтче със саксии с цветя точно срещу дървената пейка, на която е седяла, докато е говорела с хората.
Каква е историята на тази огърлица с огромен кръст?! Един евреин дошъл и когато му гледала, той нервно й подхвърлил пари на масата. Тя реагирала остро със своя лют нрав и му се разкрещяла, че не й трябват пари и не това е ценното в живота. Трябвало да й плати с нещо много по-ценно, което ще разбере какво е, когато го открие… Малко по-нататък той се върнал с подвита опашка и й подарил тази огърлица с кръст от Йерусалим. Когато го хванала, се случило чудо и „видяла” божието сияние – това, което виждала обикновено и върху листата на цветята в саксиите й. Тя много държала на тях и много ги обичала.
Останах да напиша в книгата за впечатления своето мнение за къщата-музей и за приветливата уредничка, а след това Зоя ми показа и зимната градина на баба Ванга – последното място, което не бях разгледала. Това, което научих там беше, че въпреки северното изложение на мястото и фактът, че цветята през повечето време са на сянка, те постоянно цъфтят… Това за пореден път ме накара да изтръпна. Нима това не е едно удивително чудо?! Нима тази уникална жена не живее все още в листенцата и тичинките на своите деца, цветята?!
И тук бих попитала, нима битието на баба Ванга не е достатъчно цветно, интересно и уникално, та трябва да се измислят и излишно украсени митове и лъжи?!
Поклон пред паметта й!