Защо да посетиш Гоце Делчев?

ноември 2024
П	В	С	Ч	П	С	Н
	1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

До границата с Гърция, в зелените коси на гората, сърцето на Пирин планина крие толкова много красота. Ако природата не те грабне, тъжните, дълбоки македонски песни ще го направят. Ако музиката не напълни очите ти със сълзи, вкуса на местните боровинки ще го направят. Ако корема ти все още не е сит, празничният дух на местните хора ще го запълни.

ПИРИН ПЛАНИНА

Спящ спокойно в полите на великата планина, забравен от счетоводителите на Времето, Гоце Делчев се е разпрострял комфортно сред 30.000 души, живеещи в долината. Хората го наричат „Града“, защото в продължение на дълго време е бил единственият град наоколо, и за над 100те села, сгушени между раменете на Пирин и Родопите, той е представлявал най-важната гравитационна точка. Към града отиваш на пазар два пъти седмично, традиция, която и до ден днешен оживява всеки Понеделник и Петък. Тук идваш, за да се потопиш в бюрократични задачи, или за да позяпаш хубави момичета през масите на едно от многото кафенета, обърнати към улицата. Лятото идва на пищна златна колесница и обича да остава наоколо за дълго. То изпълва езерата със смеха на децата, улиците с клюки и шлюпки от семки, сенките на лозите с цигарен дим и игри на карти. Миналото е любимата тема на местните. Това е мястото, където животът се случва и срещата с миналото винаги изисква глътчица домашно вино или ракия.

ФОНТАНЪТ ПРЕД ДОМА НА КУЛТУРАТА В ГР. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Гоце Делчев се е наричал Неврокоп. Името го сменят в памет на революционер, който се бори за свободата на региона през 1900г. Но местните жители рядко използват тези имена. Те са символ на промяната, а „нещата тук никога не се променят“. Градът е завинаги пометен от силата на една приказна младост. Светът продължава да прави своите обиколки около слънцето, но оставя непроменени бавните неделни разходки по „Търговска“, камбаненият звън на двете централни църкви все още разгонва горещия въздух. Някои хора тук се чувстват в застой, но за други това е усещане за нещо силно и непоклатимо, изправило се срещу ветровете и огъня на живота.

Местните хора са войни по сърце – буйни по нрав, упорити и енергични. Те могат да тези си качества в най-доброто и в най-лошото – от прекалено много мрънвложат тези си качества в кане до празнуване като за последно. Балансът е деликатен – между смях и сълзи, между съседи и роднини, между стари демони и нови пророци. Този танц на ръба на суетата е изворът на най-силните думи и образи, които, ако бъдат заловени ще разкрият тайните на Пирин.