Скандал: Имената на Айруш Хаджи и Муса Палев изплуваха в скандал с насаждане на радикален ислям! Вижте цялостното разследване…

Хафъзов пред молитвения дом в ЛюлинЗрители на „Господари на ефира“ от софийския квартал Люлин им сигнализирали по една тема, на която трябва да се обърне сериозно внимание. Там има мюсюлмански молитвен дом без отличителни знаци, който фигурира в район Люлин като склад за обувки. Да се чудиш обувки ли да си купиш или една молитва да удариш!

Нямаме нищо против обикновените мюсюлмани да изповядват религията си. Това, което ни тревожи е, че фондации и фирми, финансирани от чужбина, изкупуват имоти, строят джамии, та дори и отварят училища, в които не е ясно какво точно се проповядва.

Просто искаме да призовем службите да обърнат по-специално внимание на подобни процеси преди да е станало късно.

Това се случва под носа ни, в голям столичен квартал, представете си какво става по малките затънтени селца. Най-голяма тревога предизвиква фактът, че Главно мюфтийство е в течение на всички събития и не вижда нищо притеснително в тях.

Това се казва в сайта gospodari.com

Сега статия от 14 август 2004, показваща, че нещата, които господарите „откриват“ в предишните си видеа, са известни много отдавна. И институциите както обикновено не направиха нищо. Ще пропусна маловажните пасажи, с цел по-малък обем.

В България има няколко джамии, построени от съмнителната фондация „Ал Уакф ал ислами“. Хората в тях чакат арабският благотворител да ги посети „всеки момент“, защото са предупредени от мюфтийството, че той вече е в страната. Същевременно от холандския клон на „Ал Уакф“ потвърдиха, че наистина са изпратили покана до Фикри Сали за прословутото му посещение в Саудитска Арабия през юли. Последният, както и другите участници в делегацията, цял месец не се умориха да повтарят как всичко е измислица.

Над входа на джамията в Бисерци има две табели – едната на турски, а другата – на арабски. Текстът им е различен. По-интересна е втората, въпреки че почти никой в селото не разбира какво се казва в нея. Щеше да е непосилно и за нас, ако в екипа, който обикаля селата около Разград, не влизаше и арабист. „Тази е“, казва Цвети Янъкова, магистър по споменатата специалност и консултант на „Капитал“. После взема химикал и след около минута ти подава листа. Там пише:
„Джамия Али ибн Аби Талиб
Благотворител: Юсуф Мухаммад ан Нафии
Изпълнител: Организация „Ал Уакф ал ислами“
България
1415 по Хиджра/1994 по Христа.“
В Бисерци сме попаднали почти случайно. Всичко тръгва от информация, публикувана в два сайта, muslims.org и islamicpopulation.com, че „базираната в Саудитска Арабия ислямска „Уакф“ фондация е открила джамия в България“. Датата е 22 април 2002 г., а агенцията, автор на материала, е IINA. Според публикацията това се е случило в „село, известно като Gurichov“. Ясно е, че село с подобно име в България няма. Най-близко по звучене е Горичево, село до Разград, което е и първата ни спирка. Там обаче джамията е много стара и селяните не помнят наскоро да е имало някакво откриване. „Сигурно става въпрос за съседното село, Бисерци, казва един от дядовците, седнали на сянка под някакъв навес. Нея наскоро я направиха. Някакъв арабин дал парите.“

В двора на джамията в Бисерци има само двама души. Седим на пейка до стълбите, ядем ябълки и джанки, двете табели са над главите ни, а Мехмед разказва за благодетеля. Не знае името му („името на благотворителя от табелата е просто на човек, дарил пари на фондацията, за да му направи джамия“, обяснява Цвети Янъкова). От Саудитска Арабия бил. Табелата сам си я донесъл. Пак щял да дойде да види дали работите вървят, защото сега бил на почивка в България.
Последното ни изправя на нокти. Кой ви каза това, питаме. „Ами районният мюфтия“, простодушно отговаря мъжът. После разказва, че точно Мехмед Аля – сегашният районен мюфтия на Разград, който преди десет години е заемал същия пост, е бил човекът, довел през 1993 г. арабина в селото.
Тук е моментът да вмъкнем, че фондация „Ал Уакф“ е била регистрирана в България именно през периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е Фикри Сали. Сред учредителите и е Абдулах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е част от „Златната верига“ на саудитски бизнесмени, финансиращи „Ал Каида“. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отказва пререгистрация на фондацията, а няколко години по-късно представителят и Абдулрахим Таха е изгонен от България. Годината е 2004. Главен мюфтия отново е Фикри Сали, а районен – пак Мехмед Аля. Комбината Сали – Аля, заедно с още десетина души, предимно от ДПС, посетиха преди няколко седмици Саудитска Арабия. Това пътуване се превърна в скандал, защото в медиите беше тиражирана информация, че поканата за заминаването е била от „Ал Уакф ал ислами“. Участвалите обаче категорично отхвърлиха твърденията. Дали с основание обаче, ще стане ясно след малко.

Та ядем джанки и Мехмед ни разказва, как „този човек поне десет джамии е построил или е помогнал. В Кърджалийско не ги знам къде са, но тук такива са в Бреница, Тодорово и Стефан Караджа“. Записваме си, а Мехмед продължава: „Сега го чакаме. Даже сега, като ви зърнахме колата, решихме, че той идва.“
Хората в Бисерци разказват, че именно мюфтията е посочил на арабина селата, които имат нужда от джамии. Финансовата схема била – той дарява парите на мюфтийството, а Аля от своя страна ги отпуска за строеж.

Документи по пода

В Бреница ни посрещат също толкова топло. Ако знаеш поне малко за международния имидж на „Ал Уакф“, цялата тази доброта е изненадваща. В една джамия на фондация, упорито свързвана с „Ал Кайда“ (виж стр. 26-27), човек по-скоро би очаквал да види имами от ислямски страни, проповядващи радикални възгледи, млади мюсюлмани с бради и тайнствени араби, вербуващи за световен джихад. В случай че всичко до момента ви се струва като сценарий на лош филм, вижте доклада на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия отпреди два месеца (пак на 26-27), където тези неща са описани като факти. В официален документ джамиите на „Ал Уакф ал ислами“ са наречени салафитски и прокарващи радикалния ислям в страната. Холандските власти дори приз­нават, че в тези джамии са били вербувани бъдещи терористи. Всъщност единственото обяснение за топлотата към християнин в една джамия на „Ал Уакф“ е, че нечия работа не е била завършена докрай.

Джамията в Бреница е всъщност реновирана къща с метално минаре до нея.  Рейхан, председател на джамийското настоятелство разказва, че предишният собственик на къщата бил човек, решил окончателно да замине за Турция. Тогава от мюфтийството довели арабина, „не му знам името“, който дарил парите, къщата била купена и направена на джамия. „Но да извикам Керим, да не ви подведа нещо“, сепва се Рейхан и след малко пристига с по-възрастен мъж – бившият касиер на джамията. Керим е категоричен, че човекът, помогнал за джамията в Бреница, е същият, построил молитвени домове в Бисерци и Тодорово. За фондация „Ал Уакф“ ли става въпрос, питаме, а той веднага тръгва нанякъде и се връща с папка документи. Керим коленичи на земята и разстила листовете по пода. „Ето, „Ал Уакф ал ислами“, казва Керим и сочи един от тях. На документа за дарение освен името на фондацията стои и това на разградския мюфтия Мехмед Аля. По-късно той ще отрече пред „Капитал“, че която и да било от джамиите в региона има нещо общо с „Ал Уакф“. „Няма нищо вярно в тази информация“, категоричен е Аля и дори е склонен да повтори празното си твърдение няколко пъти (виж интервюто с него).

„А, какво се учудвате, те, арабите, директно на Доган дават и той ги разпределя парите“, казва Рейхан в отговор на нашия въп­рос знаят ли защо този човек помага на селата. Вървим към колата и говорим дали изборът на Фикри Сали е бил политически, разбирай лично на Доган, когато Рейхан споменава, че дочул как арабинът имал болни колене, затова бил в България, май в Павел баня. От мюфтийството ли така разправят, питаме. Да, отговаря Рейхан.

В Стефан Караджа, село в Добричко, пристигаме в късния следобед. Джамията е празна, тече ремонт. „Започната е 1993 г. Много преди моето време. Събират някаква сума, но са им трябвали и дарения“, казва ходжата, докато ходим по улиците на селото. Стигаме до къщата на председателя на настоятелството. Настоятелят твърди, че наистина е имало дарение от „Ал Уакф ал ислами“, но то било само 100 000 лева. „Опитахме се да вземем повече, разказва той, но Муафак, представителят на „Ал Уакф“, отказа, защото джамията беше започната.“ Ние ги правим отдолу догоре, така казал.

Кой е Муафак? „Помощникът на Абдул Азис“

Отдолу догоре с пари на „Ал Уакф“ е издигната джамията в Тодорово. Тя също си има каменна табела на арабски над входа, подобна на онази в Бисерци. На нея пише:
„Джамия Омар ибн ал Хаттаб
Благотворител: Абдулах и Насир ас Сарии
Изпълнител: Организация „Ал Уакф ал ислами“
1994 г.“
Вътре Юсуф Шериф обучава девет деца на Коран. Препраща ни към ходжа Лютфи, който знаел повече по въпроса за арабина. „Разбира се, че знам, разперва ръце ходжата, когато малко по-късно разговаряме в двора на къщата му. Ход­жа Лютфи потъва в къщата и се връща с омачкана тетрадка в ръка. Отваря на страниците, попълвани през 1993 и 1994 г., прокарва пръст през редовете и се спира на едно име. „Абдул Азис. Така се казваше арабинът. Тука съм записвал всички пари, които съм получавал от него, и как съм ги изразходвал. Всъщност той ми даваше средства само след като му покажех фактура за предишната сума. А това тук е Муафак, той беше помощник на Абдул Азис. Няколко пъти е идвал.“

Въпросният помощник е Муафак Ахмед ал Асаад. Той е сириец на 41 години. Единствената му връзка „черно на бяло“ с регистрираната преди единадесет години фондация „Ал Уакф ал ислами“ е общата фирма („Траст къмпани“), която има с директора и Абдулрахим Таха. През 1999 г. Таха е изгонен от България, но Муафак остава, според някои – защото е женен за българка. Съпругата му е от Сърница, където той е регистрирал втората си фирма – ЕТ „Сафа – Муафак Аласаад“. Магазинът му е точно пред религиозното училище в града – онова, за което вече знае половината свят.

„Училището в Сърница е напълно легално. Има разрешение от Главното мюфтийство.
Това тук е Kоран курс с продължителност 9 месеца“, казва директорът му Саид Мехмед Мутлу и показва документи. Той е едър човек с дълга брада – с каквато са и повечето мъже, които мяркаме в офиса му. Коридорите пък са пълни със забрадени млади жени, дошли „за семинар“. Питаме за Муафак ал Асаад, тъй като половината село ни е казало, че можем да го намерим в „училището му“, където „той ръководи парада“, „там приема гости“ и така нататък. Саид Мутлу обаче отрича Муафак да има нещо общо с учебното заведение, освен че „притежава сградата“ и я отдава под наем. Според директора сириецът няма никакво участие при определяне на учебните програми или финансирането на училището. Парите идвали от мюфтийството. Кой ги е дал на мюфтийството обаче г-н Мутлу не се наема да отговори.

Когато излизаме на улицата и отново питаме за Муафак, хората пак ни насочват към училището. „Но на нас ни казаха, че той не ходи там“, отговаряме, а те ни се смеят и мислят, че се шегуваме. „Ми в къщата му идете, ей я къде е, по тази улица нагоре и после вляво. И пак питайте.“ Пак питаме и няколко души ни посочват една и съща къща, „новата на Муафак“. Вътре на стълбите ни посреща жена, която подозрително много съвпада с описанието на съпругата му. Тя обаче изстрелва „няма такъв тук“, „не съм чувала“ и „аз съм на гости, нищо не знам“ за по-малко от пет секунди. Опитваме се да я убедим, че очевидно Муафак трябва да живее там, щом цялото село твърди така, но тя остава непреклонна. Тръгваме си. Тя любопитно вика след нас защо го търсим, но след отговора ни пак отсича „няма такъв тук“.

Не успяваме да намерим Муафак. За сметка на това откриваме ходжата на едната джамия, който е от 5 години в Сърница:

„Не канят за ученик никой оттука, казва Мехмед. Уахабити са те. При молитва застават разкрачени, връзват ръцете си по-високо. Опасно течение е, ами как. Създава разцепление между мюсюлманите. Опитаха няколко пъти да ми повлияят. Като видяха, че няма да могат, вече ме избягват.“ Ходжата допълва, че му е болно да слуша как „хората от Сърница са терористи.“ „Това трябва да спре, възмущава се той. Проблеми има с едни определени личности и те изобщо не са жителите на града.“


Завръщането на „Ал Уакф“, или да довършиш започнатото

Най-интересният факт около Муафак ал Асаад е, че през 2002 г. той става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. „Капитал“ разполага с целия пакет документи около регистрацията . Фондацията е учредена на 14 септември 2001 г., като два месеца по-късно Муафак и гражданинът на Саудитска Арабия Сулиман ал Дуаян подават молба за вписване в регистъра на Софийския градски съд. Официално целите на фондацията са участие в „духовното, образователното, материалното и културното издигане на отделни личности“, подпомагане на нуждаещите се, както и на „талантливи и способни младежи“ – като на всички ислямистки и други вредни организации.
„Ако фондацията развива дейност, която по какъвто и да било начин е свързана с религия, то регистрацията е незаконна“, коментира за „Капитал“ Георги Кръстев, експерт от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. По думите му към момента на регистрация на „Ал Уакф“ е съществувала законовата постановка религиозните фондации да могат да функционират само след разрешение от страна на дирекцията. В документите за вписване обаче няма формулировка, която да докаже, че „Ал Уакф“ е религиозна, в частност ислямска, фондация.
От друга страна обаче, всички останали факти навеждат на мисълта за възраждане на дейността на първата „Ал Уакф“ в България. Събрани накуп, те звучат така: В страната има поне четири джамии, построени или подпомогнати от „Ал Уакф ал ислами“. Фондацията е регистрирана по времето, когато Фикри Сали е главен мюфтия, а Мехмед Аля – районен на Разград, и всички джамии са построени в този период (1993-1994 г.). От края на 1993 г. е и договорът за съвместна дейност в сферата на образованието между главното мюфтийство и фондация „Ал Уакф ал ислами“, с който „Капитал“ разполага. В документа се говори за „разкриване на училища или учебни центрове от нов тип“ и подпомагане на проблемни, болни и социално слаби деца, като фондацията се задължава да осигурява финансирането на учебните заведения, получавайки правото на контрол „самостоятелно или съвместно с Главното мюфтийство“ върху дейността им, начина на изразходване на средствата, работата на преподавателските кадри и учебните програми.Освен това „при желание от страна на фондацията да открие в България духовни или други учебни заведения“ мюфтийството се задължава да „съдейства за тяхното откриване“.

Повече от десет години по-късно, когато комбинацията главен-районен мюфтия е същата, хората в Бисерци, Бреница и Тодорово очакват да видят за пръв път след акта на дарение „добрия арабин“. А той наистина е в България – „Капитал“ установи, че шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея е регистриран в „Курортен комплекс Павел баня“. Според източници от полицията той е роден на 12 април 1918 г., в Саудитска Арабия имал фабрика за килими, за първи път идва в страната през 1993 г. и оттогава посещава Павел баня почти всяка година за период между един и два месеца. „Капитал“ направи опит да се свърже с Абдуллах Сорея, но от рецепцията на хотела обясниха, че не могат да осъществят контакта, тъй като г-н Сорея бил постоянно в движение. Един от дните, в които го потърсихме, той беше на процедури, а следващия – извън Павел баня за неопределен период от време.
Колкото до личността на Муафак ал Асаад – в две от селата с джамии на „Ал Уакф ал ислами“ той е запомнен като един от благотворителите. Както вече споменахме – Асаад има обща фирма с Абдулрахим Таха, управител на фондацията за България и изгонен през 1999 г. Муафак е собственик на сградата на училището в Сърница и според масовото мнение е фактически негов ръководител. През 2002 г. Муафак ал Асаад става управител на нова фондация с име „Ал Уакф“ (но без „ал ислами“).И ако това не е достатъчно, именно Муафак е посочен като координатора на пътуването на българската делегация до Саудитска Арабия в любезна покана, изпратена до главния мюфтия (преди назначаването на триумвират в мюфтийството) Фикри Сали от холандския клон на „Ал Уакф ал ислами“ („Капитал“ има екземпляр на арабски).

Приказки от 1001 нощ, така ли?

За посещението на групата, ръководена от Фикри Сали и включваща няколко души от централния съвет на ДПС, мюфтии и Муафак ал Асаад, започна да се шуми още докато тя не се беше завърнала в България. Ето защо за кратко „неин говорител“ стана софийският мюфтия Али Хайраддин, който също беше поканен, но не успя да замине. В интервю за в. „Политика“ от 17 юли 2004 г. той е цитиран така: „Нямам представа […] в какво е обвинявана „Ал Уакф ал ислами“. Използвахме името формално, по наше искане, защото имаше 5-6 дни до пътуването и нямаше да ни стигне времето за покана от организацията за поддържане на двата храма.“

След завръщането си от Саудитска Арабия обаче Фикри Сали пое хард линия и категорично отрече съществуването на покана от „Ал Уакф“, наричайки информациите около посещението на българската група приказки от 1001 нощ. Същевременно Али Хайраддин заяви пред „Капитал“, че интервюто с него във в. „Политика“ е измислено, въпреки че според журналистите от вестника то е напълно реално и е било записано. Останалите участници в делегацията, сред които бившият зам.-министър на отбраната Мехмед Джафер, членът на политическия кабинет на министър Калчев и бивш експерт в дирекцията по вероизповеданията Айруш Хаджи, областният председател на ДПС в Благоевград Муса Палев, областният председател на ДПС в Разград Ибрахим Яков (всички, изброени дотук, са членове на централния съвет на Движението за права и свободи), зам.-шефът на ДПС в Кърджали Акиф Емин и кметът на Мадан Вахтин Гаджев, избягваха да дават публични обяснения около посещението си в Саудитска Арабия. Самото ДПС също не се ангажира с официална позиция по случая.

В същото интервю за „Капитал“, в което отрича джамии около Разград да са били построени с пари на „Ал Уакф ал ислами“, районният мюфтия Мехмед Аля препотвърди тезата, че покана от тази фондация не е имало.

Всичко това обаче по особен начин контрастира с информацията, дадена от самата „Ал Уакф ал ислами“. „Капитал“ се свърза с клона в Айндховен (между другото телефонът на бланката на поканата е същият като този в официалния телефонен указател). Оттам помолиха да изпратим поканата по факс и на следващия ден потвърдиха, че „поканата е истинска, ние я изпратихме“. Човекът отсреща, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак ал Асаад.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене